Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Обсесивно-компулсивно разстройство: причини, симптоми и лечение

Обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с повтарящи се натрапливи мисли или натрапливи действия, които засегнатите често описват като мъчителни. Какви са причините и симптомите на това заболяване и как може да се лекува, ще научиш в нашата статия!

Mind ClubMind Club · 12 мин. четене
Zwangsstörung

Обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с повтарящи се натрапливи мисли или натрапливи действия, които засегнатите често описват като мъчителни. Какви са причините и симптомите на това заболяване и как може да се лекува, ще научиш в нашата статия!

Какво е обсесивно-компулсивно разстройство?

Обсесивно-компулсивното разстройство (на английски наричано още OCD, а на български – ОКР) е психично заболяване, което се характеризира с нежелани, постоянно повтарящи се натрапливи мисли или натрапливи действия. Засегнатите преживяват натрапливите мисли толкова мъчително, че се чувстват принудени да извършват определени натрапливи действия, наричани още натрапливи ритуали, за да облекчат вътрешното си напрежение.

Натрапливостите често са породени от нереалистични опасения или страхове, които самите засегнати рядко разпознават като такива. В зависимост от тежестта си тези симптоми водят до значителни затруднения в ежедневието на човека, например в личния и семейния живот, но и в професионалната среда.

💡Обсесивно-компулсивно разстройство според МКБ

Според МКБ-11 („Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето“) обсесивно-компулсивните разстройства се разделят на 3 категории:

  • Обсесивно-компулсивно разстройство със задоволително до добро осъзнаване на болестта (6B20.0)
    Засегнатият човек е в състояние да допусне възможността, че специфичните за разстройството убеждения не са верни. Той е готов да приеме алтернативно обяснение на преживяванията си. Това уточнение може да се прилага и когато в определени моменти (напр. при силна тревожност) човекът не проявява осъзнаване.
  • Обсесивно-компулсивно разстройство със слабо до липсващо осъзнаване на болестта (6B20.1)
    Повечето, ако не и всички засегнати са убедени, че специфичните за разстройството убеждения са верни. Те не могат да приемат алтернативно обяснение на преживяванията си. Липсата на осъзнаване, която проявява засегнатият, зависи от изпитваното ниво на тревожност.
  • Обсесивно-компулсивно разстройство, неуточнено (6B20.Z)

Какви са причините за обсесивно-компулсивното разстройство?

Както при повечето психични заболявания, причините за обсесивно-компулсивното разстройство се коренят не само в биографията на човека, но и в неговата генетика. Какво точно е съотношението между тези два фактора, е трудно да се изследва поради сложността на човека като обект на изследване.

Все пак при хората с обсесивно-компулсивно разстройство често се откриват следните причини:

  • Личността на индивида
    Например хората с вродено чувствителна личност имат значително по-висок риск да развият обсесивно-компулсивно разстройство.
  • Емоционално натоварващи преживявания в детството
    Особено в ранната детска фаза на развитие, в която преживяванията ни оформят най-силно, те могат да нанесат най-голяма вреда. Примери за такива преживявания са смъртта на близък човек, случай на насилие, но и разводът на родителите. Въздействието на преживяването обаче зависи от субективно възприетия мащаб на събитието. Затова смъртта на близък човек не води задължително до обсесивно-компулсивно разстройство.
  • Емоционално натоварващи преживявания в юношеска и зряла възраст
    И след детството личните преживявания могат да благоприятстват развитието на обсесивно-компулсивно разстройство. Загубата на работата, собственият развод или оцеляването след тежки инциденти могат да бъдат емоционално натоварващи, дори травматични събития (вж. също: Посттравматично стресово разстройство).
  • Възпитанието от родителите
    Особено стилът на възпитание на родителите може да има голямо влияние, тъй като дава на детето първа насока как „правилно“ да се държи. Например оказването на натиск за постижения или прекомерното критикуване на грешки са типични поведения, които засегнатите описват у родителите си. Те могат да доведат до това детето, от страх да не сгреши, в бъдеще да се държи по-тревожно както при поставените му задачи, така и в общуването със социалната си среда.
  • Наследствеността на засегнатия
    Както и при депресията, вероятността човек сам да развие обсесивно-компулсивно разстройство е значително по-висока, ако някой от родителите страда от такова. Същото важи и за еднояйчните и двуяйчните близнаци, като при еднояйчните вероятността е по-висока. В науката обаче генетичното влияние по-скоро се смята за слабо.
  • Нарушения в мозъка
    Причина за обсесивно-компулсивно разстройство могат да бъдат и нарушения в мозъка, като например блокиране на определени рецептори, отговорни за предаването на емоционални сигнали, или свръхактивност на челния дял на мозъка, който играе голяма роля в изразяването на чувствата и в нашата личност. Най-често обаче се посочва нарушение в серотониновия баланс. Серотонинът (наричан още хормон на щастието) е невротрансмитер, който влияе положително на настроението ни и успокояващо на ума ни. Ако е налице недостиг на серотонин, той може да допринесе за развитието на обсесивно-компулсивно разстройство.

Какви са симптомите на обсесивно-компулсивното разстройство?

Симптомите на обсесивно-компулсивното разстройство могат да бъдат много различни. Неизменна част от всяко такова разстройство обаче са или натрапливите мисли и натрапливото умуване, или натрапливите действия (натрапливи ритуали). Най-често дори двете се проявяват едновременно, но съотношението между тях винаги е индивидуално. Така например един човек може да има предимно натрапливи мисли и да отделя съвсем малко време за натрапливи действия. Друг страда „само“ от прекомерно миене на ръцете, без то да е предшествано от часове натрапливо умуване.

Думата „симптоми“, изписана с дървени плочки

Какво представляват натрапливите мисли?

Натрапливите мисли са опасения или представи, които се появяват интрузивно, тоест без предупреждение, и които засегнатите възприемат като опасни. Опасни са, защото противоречат на ценностите на засегнатия. Човек с висока емоционална интелигентност може да възприеме като заплашителна натрапливата мисъл: „Ами ако забия нож в гърлото на човека срещу мен“. Не само защото се страхува, че един ден тази мисъл може да се превърне в действие, но и защото смята, че околните, ако научат за мислите му, биха могли да започнат да го избягват. Наред с натрапливите мисли може да се появи и натрапливо умуване, което е обяснено в следващата глава.

Какво представляват натрапливите действия?

Натрапливите действия са постоянно повтарящи се действия, които при изпълнение водят до краткотрайно облекчение на емоционалната реакция, например спрямо натраплива мисъл. Те могат да се извършват несъзнателно или съзнателно. Например пациентите с преобладаващо натрапливо умуване често едва след поставянето на диагнозата осъзнават, че вече са вградили множество натрапливи действия в ежедневието си, без да го забелязват.

Натрапливите действия могат да бъдат дори по-разнообразни от натрапливите мисли – важното е само да водят до облекчаване на емоционалното състояние. Броенето на минаващи коли, повтарящото се миене на ръцете или мигането в определен ритъм са все натрапливи действия, за да споменем само някои. В зависимост от тежестта на разстройството засегнатите може да имат до 100 различни такива натрапливости в ежедневието си.

Примери за обсесивно-компулсивни разстройства

Проявите на обсесивно-компулсивното разстройство могат да бъдат много различни. Всеки засегнат обаче може да бъде отнесен към поне една категория. По-долу ще ти представим списък с най-честите примери. Имай предвид обаче, че съществуват и натрапливости, които тук не са включени заради своята рядкост.

Какво е натрапливо умуване?

При натрапливото умуване засегнатият е измъчван от постоянно връщащи се мисли, които му внушават, че е допуснал тежка грешка, довела до сериозна промяна в неговия или в нечий друг живот. Тези мисли се въртят в ума му по цял ден, което прави почти невъзможно да се занимава с нещо друго. В крайна сметка може още да не е обмислил някой важен аспект. При това е много трудно да успокои ума си.

Пример:

  • „Преди две години обидих жестоко чичо си. Седмица по-късно той сложи край на живота си. Сигурно е било само заради мен. Но може би е било и защото беше диагностициран с тежки депресивни епизоди. Трябва отново да възстановя и да преосмисля целия ход на събитията след обидата си.“

Какво е натрапливо проверяване?

При натрапливото проверяване засегнатият постоянно се страхува да не допусне грешка, която може да навреди на него или на други. Натрапливото проверяване е сред най-често срещаните натрапливости.

Типично изказване на засегнатите е:

  • „Ами ако съм блъснал някого с колата си, без да разбера?“

Дори когато други хора ги уверяват, че със сигурност не са го направили, това не облекчава страха им. Като натрапливо действие те трябва отново да изминат целия маршрут и да проверят дали наистина не са блъснали някого, или да се осведомят в полицията дали по пътя е съобщено за инцидент. Тъй като искат да предотвратят подобен най-лош сценарий, те повтарят това действие отново и отново и спират едва когато повярват, че имат 100% сигурност. С изпълнението на натрапливото действие обаче натрапливостите в дългосрочен план само се засилват, което води до това, че човек трябва да проверява всичко по два пъти във все повече сфери на ежедневието.

Какво е натрапливо миене?

Натрапливото миене кара засегнатите да се страхуват, че са се заразили с причинители на болести, които могат да доведат до животозастрашаваща или подобна ситуация. Освен това засегнатите изпитват постоянно чувство на отвращение, когато трябва да се справят с ежедневни ситуации като докосване на дръжки на врати или ръкостискане при поздрав. Те се опитват да избягват тези ситуации, доколкото е възможно. Ако това не е възможно, после трябва да мият „заразената“ част от тялото толкова пъти, докато не повярват, че е чиста. Такива натрапливости могат да вървят ръка за ръка с натрапливото броене. Например човек трябва винаги да мие ръцете си 6 пъти, защото това е неговото число, което неутрализира чувството на отвращение.

Какво е натрапливо броене?

При натрапливото броене засегнатият изпитва постоянни импулси мислено да следва определена числова последователност. Например всеки път, когато навън види улица с коли, трябва да преброи до единадесетата кола, защото това е число, което възприема като добро или безопасно. Тези числа обаче не се избират по математически модели, а индивидуално, според представите на засегнатия. Броенето не е задължително да облекчава вътрешно безпокойство – то може да се случва просто от импулса, че трябва да се направи.

Какво е натрапливо подреждане?

Натрапливото подреждане кара засегнатите да подреждат предметите от ежедневието в определен ред или симетрия.

Пример:

  • Книгите на масата трябва винаги да са подравнени с един от ъглите ѝ. Ако това не стане, засегнатият може да изпитва силно вътрешно напрежение и трудно да се съсредоточи върху други задачи.

Какво е натрапливо чистене?

При натрапливото чистене засегнатият изпитва импулс постоянно да почиства различни места в ежедневието си, без те наистина да имат нужда от почистване. Еднократното почистване на даден предмет обикновено не стига – засегнатите могат например да прекарват по три часа на ден в почистване на плочките в банята или котлоните на печката. Вътрешното напрежение, което изпитват, когато не им е позволено да се занимават с това, ясно си личи и се усеща.

Какво е магическо мислене?

Освен това почти всички засегнати имат навика на магическо мислене.

Магическото мислене е форма на мислене, при която засегнатият приема, че неговите действия, мисли или думи влияят на ситуации, които очевидно ни най-малко не са свързани с тях. Повечето засегнати съзнават, че този начин на мислене не изглежда рационален, но обикновено нямат друг избор, освен да последват импулса.

Примери:

  • „Ако стъпя на фуга между плочките на тротоара, това ще ми донесе нещастие.“
  • „Ако видя числото 6 (напр. на стената на къща), докато мисля за някой от проблемите си, по които съм развил натрапливо умуване, всичко с тази ситуация ще бъде наред.“
  • „Ако заговоря с някого (напр. с терапевта си) за тревогите си, те непременно ще се окажат основателни и верни. Затова е по-добре да избягвам да говоря за тях.“

Как се диагностицира обсесивно-компулсивното разстройство?

В Германия около три процента от всички хора страдат от обсесивно-компулсивно разстройство. Така то заема 4-то място сред най-честите психични заболявания в Германия. Мъжете страдат от него толкова често, колкото и жените. За мъжете обаче, както и при други психични заболявания, е по-трудно да потърсят терапевтична помощ, тъй като в обществото, а особено в професионалната среда, психичните заболявания все още се свързват с качества като слабост или непродуктивност.

Диагностицирането на обсесивно-компулсивно разстройство обаче не е толкова просто, колкото изглежда. Често то се бърка с генерализирано тревожно разстройство, включително с личностови разстройства като обсесивно-компулсивното разстройство на личността. От друга страна, нерядко при пациентите първо се диагностицират заболявания като депресия, социална фобия или биполярно разстройство. Това може допълнително да затрудни диагностицирането, тъй като има симптоми, които се срещат при няколко от тези разстройства. Затова за поставяне на диагноза е препоръчително да се обърнеш към опитен психиатър или психолог.

Според МКБ-11 при поставянето на диагнозата специалистите трябва да установят следните критерии:

  • Пациентът или пациентката трябва да има натрапливи мисли или натрапливи действия в продължение на поне две седмици
  • Натрапливите мисли трябва да се възприемат от пациента или пациентката като собствени мисли (т.е. да не са наложени „отвън“)
  • Опитите за съпротива срещу тези натрапливи мисли и действия до голяма степен остават безуспешни
  • Натрапливостите постоянно се повтарят
  • Натрапливостите трябва да се възприемат като преувеличени или безсмислени (в периоди, в които пациентът изпитва силен страх, това обаче не е задължително)
  • Качеството на живот на пациента трябва да е ограничено (промяна в социалните контакти или спад в собствената работоспособност)

Как се лекува обсесивно-компулсивното разстройство?

Преди всичко трябва да се каже, че обсесивно-компулсивното разстройство винаги изисква професионално лечение. Ако установяваш, че някои от описаните по-горе симптоми се отнасят до теб и те натоварват в ежедневието, непременно потърси съвет от специалист. Самостоятелното лечение с помощта на интернет и други подобни източници почти няма шанс за успех, но е добро допълнение към терапията, тъй като така можеш да натрупаш собствени знания за заболяването. Обикновено обаче такова психообразование така или иначе трябва да е част от добрата, основана на доказателства терапия.

Кои терапии помагат при обсесивно-компулсивно разстройство?

Като най-ефективна терапия при обсесивно-компулсивно разстройство се е утвърдила когнитивно-поведенческата терапия. В най-добрия случай сесиите трябва да са всяка седмица, защото само така може да се постигне трайно подобрение на психичното състояние. При сесия на всеки две-три седмици, каквато днес се среща по-често, може да се случи пациентът под влияние на ежедневния стрес или други дразнители отново да изпадне в старите си навици.

Сърцевината на тази когнитивно-поведенческа терапия е експозицията с превенция на отговора (наричана още конфронтационна терапия). При нея засегнатият се изправя директно пред най-големите си страхове, за да изпитва с времето все по-слаба емоционална реакция към тях. Това може да става в реална ситуация, с придружаване от терапевт, или във въображението по време на терапията, ако тревогите съществуват предимно в собствените представи. Например хората с натрапливо миене биват помолени да докоснат дръжка на врата, без след това да мият ръцете си.

В началото желанието да се поддадеш на натрапливостите ще е доста силно, но още след няколко минути човек забелязва, че импулсът да измие ръцете си отслабва. Така с времето става възможно връщането към „нормалния“ живот. Но не се тревожи! Добрият терапевт се съобразява с твоите граници и заедно с теб стъпка по стъпка се приближава към целта ти.

Шансът за успех при качествена терапия е сравнително висок – поне 60 %. Обикновено обаче натрапливостите могат само да бъдат намалени до поносимо ниво. Пълното излекуване е почти невъзможно и се случва много рядко.

Терапевтичен разговор: момче на дивана разговаря с терапевт, седнал на стол

Как помагат осъзнатостта и медитацията при обсесивно-компулсивно разстройство?

Нерядко към лечението се добавят и елементи, основани на осъзнатостта, или се практикува медитация като част от групова терапия. Използват се, защото засегнатият се учи да се отнася към мислите и чувствата си трайно по-спокойно. Защото не всяка мисъл трябва да бъде последвана от действие. Помага, когато се наслаждаваш на момента и просто оставиш да съществуват мислите, които се натрапват междувременно. Не се опитваш да ги потискаш, както често става при мъчителните натрапливи мисли, а се учиш просто да ги оставяш да идват и да си отиват.


Кои лекарства помагат при обсесивно-компулсивно разстройство?

При обсесивно-компулсивно разстройство най-често се предписват СИОЗС (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, на англ. SSRI). Според множество проучвания те са най-ефективни и се съчетават добре при съпътстващи разстройства като депресия. Най-разпространеното лекарство е флуоксетин. При повечето засегнати действието му осезаемо отслабва вътрешното напрежение и натрапливите симптоми. Може обаче да минат до четири седмици, докато лекарството започне да действа. В началото натрапливостите дори може да се засилят – тогава е важно засегнатият да не губи кураж.

синьо-бели таблетки

Бърнаут

Вече знаеш какво представлява обсесивно-компулсивното разстройство и как може да се лекува. Със сигурност си чувал/а и за бърнаут, но знаеш ли какво е това и как можеш да го предотвратиш? Цялата информация по темата ще намериш в нашата статия. Ще се видим там!

 

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Източници

Benoy, C., & Walter, M. (2022). Zwangsstörung: Grundlagen‑Formen‑Interventionen. Stuttgart.

Fricke, S., & Hand, I. (2021). Zwangsstörungen verstehen und bewältigen: Hilfe zur Selbsthilfe (9. Aufl.). Köln.

Hoffmann, N., & Hoffmann, B. (2021a). Wenn Zwänge das Leben einengen: Der Klassiker für Betroffene – Zwangsgedanken und Zwangshandlungen (16. Aufl.). Berlin Heidelberg.

Hoffmann, N., & Hoffmann, B. (2021b). Zwanghafte Persönlichkeitsstörung und Zwangserkrankungen: Therapie und Selbsthilfe (2. Aufl.). Berlin Heidelberg.

Moritz, S., & Hauschildt, M. (2016). Erfolgreich gegen Zwangsstörungen: Metakognitives Training – Denkfallen erkennen und entschärfen (3. Aufl.). Heidelberg.

World Health Organization. (2022, Februar). ICD‑11 for mortality and morbidity statistics. https://icd.who.int/browse11/l-m/en#/http%3a%2f%2fid.who.int%2ficd%2fentity%2f1582741816 (Abruf am 18.08.2025)

Още от журнала

Психични разстройства

Какво е маладаптивното сънуване наяве? Какво може да помогне и може ли да се използва?

Маладаптивно сънуване наяве – дисфункционалността, пречката се крие още в самия термин. Самото сънуване наяве не е нещо необичайно: всеки от нас понякога се отнася, живее…

· 4 мин. четене
Психични разстройства

ADHD при жените: Защо толкова често остава незабелязано?

ADHD при жените често се разпознава късно – разбери защо симптомите толкова често остават незабелязани, какви трудности възникват в ежедневието и как осъзнатостта може да ти…

· 5 мин. четене
Психични разстройства

Разстройство от аутистичния спектър: може ли осъзнатостта да помогне при сензорно претоварване?

В тази статия ще научиш какво всъщност стои зад разстройството от аутистичния спектър, защо е важно да се разграничава аутизмът при жените и как осъзнатостта може…

· 8 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.