Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Посттравматично стресово разстройство – какво е ПТСР?

Да преживееш травматично събитие със сигурност е трудно за всеки. Но какво става, ако не можеш да се откъснеш от това преживяване и то постоянно те преследва в ежедневието? Каква роля играе посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) в това и какво можеш да направиш срещу него, ще научиш в тази статия!

Mind ClubMind Club · 11 мин. четене
Posttraumatische Belastungsstörung

Да преживееш травматично събитие със сигурност е трудно за всеки. Но какво става, ако не можеш да се откъснеш от това преживяване и то постоянно те преследва в ежедневието? Каква роля играе посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) в това и какво можеш да направиш срещу него, ще научиш в тази статия!

Какво е ПТСР?

Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е психично заболяване, което може да възникне като последица от събитие, възприето като травматично. Събитията се определят като травматични, когато представляват изключително заплашителна ситуация, която застрашава собствената безопасност или живота на друг човек.

Примери за това могат да бъдат оцеляването след война или природно бедствие, както и това да станеш свидетел на тежка злополука. Важно е обаче, че подобни събития не водят задължително до ПТСР. Всичко зависи единствено от това как засегнатият човек възприема степента на заплаха за своя или нечий друг живот. Колкото по-голяма е тя, толкова по-силна е емоционалната реакция.

💡Комплексно посттравматично стресово разстройство

Специална форма на ПТСР е комплексното посттравматично стресово разстройство.

Комплексното ПТСР е разстройство, което може да се развие след излагане на едно или няколко събития с изключително заплашителен или катастрофален характер. Най-често това са продължителни или постоянно повтарящи се събития, от които е трудно или невъзможно да се избяга (напр. война, многократно сексуално, психическо или физическо насилие в детството, робство или продължително домашно насилие).
Освен това комплексното ПТСР се характеризира с тежки и продължителни:

  1. Проблеми с регулацията на афекта
  1. Убеждения, че собствената личност е принизена, победена или безполезна, придружени от чувства на срам, вина или провал, свързани с травматичното събитие
  1. Трудности в поддържането на взаимоотношения и в усещането за близост с другите

Тези симптоми могат да доведат до значителни нарушения в личното, семейното, социалното, образователното или професионалното функциониране.

Мъж е подпрял глава на ръката си, жена е сложила ръка на рамото му

Какви са причините за ПТСР?

Причините за ПТСР, както и при други психични заболявания, са много разнообразни.

Предпоставка за посттравматично стресово разстройство обаче винаги е засегнатият човек да е бил изложен на едно или няколко травматични събития. Примерите варират от преживяване на сексуално насилие в детството, оцеляване след война до животозастрашаващи спешни медицински състояния като внезапен инфаркт. Но и това да станеш свидетел на ситуации, заплашителни за други хора, може да доведе до ПТСР.

Защо подобни ситуации водят до ПТСР при някои хора, а при други не, зависи от следните фактори:

  • Събитието
    Видът на преживяното събитие обикновено влияе на това дали човек ще развие посттравматично стресово разстройство, или не. Например преживяното насилие, било то сексуално или физическо, по-често води до ПТСР, отколкото например наблюдаването на тежка автомобилна катастрофа. Това зависи най-вече от обществените норми и опит. В крайна сметка всеки ден чуваме в новините, че наблизо е станала тежка катастрофа, но рядко – че наш съсед или съседка е станал(а) жертва на насилствено престъпление.
    Според принципа: „Е, такива неща се случват“.
  • Интензивността на събитието
    И интензивността на преживяното (страх, загуба на контрол или безпомощност) влияе на риска от развитие на посттравматично стресово разстройство. Ако при катастрофа човек види само как кола се преобръща, това може да има по-малка тежест, отколкото ако стане свидетел как пострадал бива прегазен от автомобил.
  • Честотата на събитията
    Особено преживяванията на сексуална злоупотреба или насилие, било в детството или в зряла възраст, най-често се случват повече от веднъж. При това, както се казва в разговорната реч, нерядко „духът на засегнатия човек бива пречупен“. Така с времето личността на човека може да се промени и това да причини още по-голяма вреда, отколкото „само“ да повиши риска от развитие на посттравматично стресово разстройство.
  • Уязвимостта на индивида
    Типът личност, както и психичното състояние на човека също влияят върху развитието на ПТСР. Хората с по-чувствителна по рождение личност логично възприемат преживените катастрофи като по-натоварващи емоционално. По същия начин хората например с тежка депресия или тревожни разстройства имат по-ниска устойчивост (резилиентност) при справянето със заплашителни ситуации и в такъв случай са по-податливи на посттравматично стресово разстройство.
  • Външна помощ
    Най-голямо значение за предотвратяването на посттравматично стресово разстройство обаче има помощта отвън, напр. от семейството, приятелите или терапевтите. Например превантивно, тоест веднага след преживяването на заплашително събитие, то може да бъде обсъдено и преработено заедно, така че засегнатият човек да не изпитва месеци наред страдание и качеството му на живот да не се влошава стъпка по стъпка. Но и – или най-вече – когато ПТСР вече е силно изразено, външната помощ е особено важна и ефективна. В периода след Втората световна война например терминът „посттравматично стресово разстройство“ все още изобщо не е бил известен. Така болните войници години наред са били оставени на симптомите си, без да получат помощ. В най-лошия случай те са посягали на живота си заради страданието или са били екзекутирани за отказ от военна служба.

Какви са симптомите на ПТСР?

Симптомите на ПТСР могат да бъдат много разнообразни. Те могат да се проявят както веднага след преживяването на травматичното събитие, така и няколко седмици или дори години по-късно. По принцип обаче се говори за следната симптоматика:

  • Повторно преживяване на травматичното събитие
    Повторното преживяване на травматичното събитие е един от най-честите симптоми на посттравматичното стресово разстройство. То може да се проявява в повтарящи се кошмари, които предизвикват силен страх и силни телесни симптоми като болка или напрежение. Но и внезапно появяващите се натрапчиви спомени за травматичното събитие (флашбекове) могат да измъчват засегнатия човек в ежедневието му. Тези симптоми се появяват най-вече когато от травматичното събитие вече е изминал известен период от време. Тоест засегнатият човек вече не се намира непосредствено в периода на преживяното (напр. два дни след него).
  • Силно избягващо поведение
    За да избягат от мъчителните спомени и телесните симптоми на ПТСР, повечето засегнати проявяват засилено избягващо поведение. Те могат да избягват както мисли и спомени, така и дейности или дори хора, които са свързани с травматичното събитие. Например може да се стигне дотам хора, преживели военна травма, вече да не могат да гледат военни филми. По същия начин може да се избягва и следенето на ежедневните новини от страх, че репортаж за война и терор може да събуди стари спомени. В крайна сметка ежедневието на засегнатия човек става все по-ограничено, което от своя страна още повече затруднява освобождаването от травмата (отклонение: обсесивно-компулсивно разстройство).
  • Постоянна бдителност
    Чувството, че трябва да си постоянно нащрек, в случай че отново възникне подобна ситуация, също е широко разпространен симптом на посттравматичното стресово разстройство. Това чувство може да се появява дълго след травмата, дори когато шансът отново да се преживее подобна ситуация е много малък. Затова засегнатите постоянно оглеждат обкръжението си за възможни източници на опасност, за да се защитят. Възможни примери са силен трясък при военна травма или звукът на пожарни сирени при травма след тежка злополука. Тази симптоматика обаче също води до това засегнатият човек все повече да се оттегля от ежедневни ситуации като разходка в гората или седмичното пазаруване и така все по-дълбоко да потъва в страданието си.

Освен това много засегнати страдат от чувство на вина или срам и имат силно намалено доверие в отношенията си с хората.

Нерядко при пациентите с ПТСР се срещат и други психични заболявания като тревожни разстройства, депресия или различни зависимости. Те задължително трябва да бъдат взети предвид при лечението.

Посттравматичното стресово разстройство при деца и юноши често има малко по-различна картина. Засегнатите може да проявяват поведенчески проблеми и да се държат агресивно или боязливо с другите деца. Възприятието им за себе си и за другите е толкова нарушено, че изпитват големи трудности да регулират чувствата си и да изграждат доверителни отношения.

Момче с наранени ръце на диван

Честота на ПТСР

Според проучвания около 2 до 3 % от всички хора страдат всяка година от посттравматично стресово разстройство. Мъжете са по-рядко засегнати от ПТСР, тъй като статистически жените по-често се сблъскват с травматични събития. Има обаче и групи от хора, при които засегнатите са значително повече от три процента. ПТСР при бежанците например се среща значително по-често. В световен мащаб вероятността човек, който е бил принуден да избяга от дома си, да развие посттравматично стресово разстройство е 20 %.

Как се диагностицира ПТСР?

За диагностициране на посттравматично стресово разстройство трябва да са изпълнени следните критерии:

  • Повторно преживяване на травматичното събитие или събития в настоящето под формата на ярки натрапчиви спомени, флашбекове или кошмари. Повторното преживяване може да се осъществява чрез едно или няколко сетива и обикновено е придружено от силни или завладяващи емоции, особено страх, или от силни телесни усещания.
  • Избягване на мисли и спомени за събитието или събитията или избягване на дейности, ситуации или хора, които напомнят за събитието или събитията.
  • Трайно възприятие за повишена актуална заплаха, което се проявява напр. чрез хипервигилност (повишена бдителност) или засилена реакция на стряскане при стимули като неочаквани шумове.

Тези симптоми трябва да продължават поне четири седмици и да водят до значителни нарушения в личното, семейното, социалното, образователното, професионалното или друго важно функциониране.

Диагнозата ПТСР може да бъде поставена както от психолози и психиатри, така и от „обикновени“ лекари. Ако тези симптоми се отнасят за теб и подозираш, че страдаш от посттравматично стресово разстройство, непременно потърси специалист. В крайна сметка няма да ти помогне, ако отлагаш посещението от страх, че ще трябва отново да си спомниш тази ситуация (или ситуации). Така симптомите ти най-вероятно само ще се влошат. Лекарят ти със сигурност ще се отнесе към теб с емпатия и ще се опита стъпка по стъпка да ти помогне да се върнеш към нормалното ежедневие. Така че не се тревожи!

Как се лекува ПТСР?

Ако посттравматичното стресово разстройство остане нелекувано, в 30 % от случаите то придобива хроничен ход. Посттравматичното стресово разстройство може да отшуми и без терапия, като човек просто изтърпи симптомите, но така само би се измъчвал безсмислено. Освен това без терапия възстановяването отнема средно цели 64 месеца. С терапия – „само“ 36 месеца.

Вече би трябвало да е ясно: без лечение на ПТСР не може! Особено ако страдаш от тежко посттравматично стресово разстройство или комплексно ПТСР. Кой терапевтичен метод действа най-добре, зависи от самата травма, т.е. от оплакванията, които тя предизвиква, както и от целите на лечението на засегнатия човек.

Мъж на терапия с психоложка заради посттравматично стресово разстройство

Кои терапии помагат при ПТСР?

Като начало трябва да се каже, че целта на терапията е засегнатите отново да могат да се справят с ежедневието си без проблеми. При ПТСР шансовете за излекуване са добри, тъй като има няколко ефективни терапевтични елемента.

  • Фокусирана върху травмата когнитивно-поведенческа терапия
    Фокусираната върху травмата когнитивно-поведенческа терапия е събирателно понятие за няколко форми на терапия. В нейните рамки поведението, мислите и чувствата, свързани с травмата, се анализират и се проверява доколко са адекватни на ситуацията. Целта на терапията е да се разработят алтернативи, които да противодействат на тези проблемни поведенчески модели и да намалят страха, който стои зад тях. Наред с това се провеждат и експозиции, при които засегнатият човек бива превеждан през травматичната ситуация, докато вече не изпитва симптоми на страх. Но не се тревожи! Добрият терапевт ще изготви план заедно с теб, така че терапията да е поносима за теб, но и трайно да нормализира психичното ти благополучие.
  • Методът EMDR
    Методът EMDR („Eye Movement Desensitization and Reprocessing“ – десенсибилизация и преработка чрез движения на очите) често се използва като допълнение към фокусираната върху травмата когнитивно-поведенческа терапия. При него човекът следи с поглед пръстите на терапевта, който движи ръката си последователно наляво и надясно. Тази стимулация подпомага мозъка да активира отново собствените си лечебни сили и да преработи преживените травматични събития.
  • Компютърно базирана фокусирана върху травмата когнитивно-поведенческа терапия
    При компютърно базираната фокусирана върху травмата когнитивно-поведенческа терапия терапевтът предоставя съдържание по време на лечението най-вече по технически път. То има за цел да даде на засегнатия човек своеобразно психообучение за неговото заболяване и така да подпомогне пътя към излекуването. Може да се поставят дори задачи, свързани с травмата, които насърчават човека да продължи да работи по възстановяването си. Този метод на лечение обаче е подходящ само за засегнати, за които присъственото лечение е проблематично. Ако пациентите например страдат от самонараняващо поведение, по-скоро е показано лечение на място.

Също възможно:

  • Дълбиннопсихологично ориентирана психотерапия
    При дълбиннопсихологично ориентираната терапия (известна и като психодинамична терапия) се работи с минали преживявания, конфликти, както и с настоящи неподходящи модели на поведение. Целта е преживяната в миналото ситуация да бъде преработена и настоящата личност вече да не зависи от тези събития. Тази форма на терапия е подходяща най-вече за хора, преживели травматични събития в детството и юношеството, чиято личност се е променила в резултат на това (напр. сексуално насилие в детска възраст).

Кои лекарства помагат при ПТСР?

Лекарствата не са задължително необходими при лечението на посттравматично стресово разстройство. Те обаче трябва да се използват като допълнение към терапията особено когато първоначално няма подобрение или когато са налице други заболявания като депресия или тревожно разстройство. Ако пациентът сам предпочита медикаментозно лечение, най-често се предписват психотропни лекарства като сертралин, венлафаксин или пароксетин. Тези „SSRI“ (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина) помагат за намаляване на появяващите се негативни мисли и така допринасят за по-ефективно излекуване на ПТСР.

Какви възможности за самопомощ има при ПТСР?

Тъй като често може да отнеме много време, докато получиш място при психотерапевт, препоръчително е преди терапията да предприемеш мерки за самопомощ. Внимание! Тези мерки не заместват терапевтичното лечение и служат само като първоначална подкрепа, за да се преодолее времето до началото на терапията.

За целта на първо място са подходящи информационните портали, които предлагат както теоретични знания, така и практическа подкрепа по телефон, имейл или чат.

Примери за това са:

  • При сексуално насилие в детството и юношеството: www.hilfe-portal-missbrauch.de
    Телефон (анонимно): 0800 22 55 530
  • Гореща линия за ПТСР на Бундесвера: www.bundeswehr.de
    Телефон (анонимно): + 49 800-5887957
  • Душевна подкрепа за бежанци: oefh.info
    Телефон (анонимно): 030-440308112
    Подкрепата се предлага на арабски и английски език. При запитване са възможни и разговори на турски, персийски, сорани, испански, френски и други езици.

Но и това да се довериш на семейството и приятелите си може да помогне. Ако си близък на засегнатия човек, е важно да се отнасяш към него с емпатия и готовност да помогнеш, тъй като хората с ПТСР често изпитват чувство на срам и вина. Освен това има възможност да споделиш опита си с други засегнати в групи за самопомощ при посттравматично стресово разстройство. Подходящ преглед на съществуващите групи ще намериш тук.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Вече знаеш какво е посттравматичното стресово разстройство (ПТСР), какви са причините и симптомите му и как може да се лекува. Искаш ли да научиш повече за други психични разстройства като обсесивно-компулсивното разстройство? Тогава имаме подходящата статия за теб. Ще се видим там!

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Източници

Augsburger, M., & Maercker, A. (2020). Posttraumatische Belastungsstörungen: PTBS und KPTBS – Ein Leitfaden für die Diagnostik und Behandlung. Stuttgart: Kohlhammer.

Gahleitner, S. B., Zimmermann, D., & Zito, D. (2017). Psychosoziale und traumapädagogische Arbeit mit geflüchteten Menschen. Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht.

Heedt, T. (2018). Psychotraumatologie (griffbereit): Traumafolgestörungen und ihre Behandlung. Stuttgart: Kohlhammer.

Korittko, A. (2021). Posttraumatische Belastung bei Kindern und Jugendlichen: Erkennen, verstehen, lösen. Heidelberg: Springer.

Van der Kolk, B. A. (2021). Verkörperter Schrecken: Traumaspuren in Gehirn, Geist und Körper und wie man sie heilen kann (7. Aufl.). Lichtenau/Westfalen: Kösel.

Weiß, W., Kessler, T., & Gahleitner, S. B. (2016). Handbuch Traumapädagogik. Weinheim: Beltz.

World Health Organization. (2022, Februar). ICD-11 for Mortality and Morbidity Statistics. https://icd.who.int/browse11/l-m/en#/http%3a%2f%2fid.who.int%2ficd%2fentity%2f585833559 (Abruf: 18.08.2025)

Още от журнала

Психични разстройства

Какво е маладаптивното сънуване наяве? Какво може да помогне и може ли да се използва?

Маладаптивно сънуване наяве – дисфункционалността, пречката се крие още в самия термин. Самото сънуване наяве не е нещо необичайно: всеки от нас понякога се отнася, живее…

· 4 мин. четене
Психични разстройства

ADHD при жените: Защо толкова често остава незабелязано?

ADHD при жените често се разпознава късно – разбери защо симптомите толкова често остават незабелязани, какви трудности възникват в ежедневието и как осъзнатостта може да ти…

· 5 мин. четене
Психични разстройства

Разстройство от аутистичния спектър: може ли осъзнатостта да помогне при сензорно претоварване?

В тази статия ще научиш какво всъщност стои зад разстройството от аутистичния спектър, защо е важно да се разграничава аутизмът при жените и как осъзнатостта може…

· 8 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.