Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Успокояване на ума – когниция, медитация и осъзнатост

В тази статия ще разбереш как да успокоиш ума си с медитация и осъзнатост и какво всъщност означава това. Приятно четене!

Mind ClubMind Club · 4 мин. четене
Geist beruhigen

В тази статия ще разбереш как да успокоиш ума си с медитация и осъзнатост и какво всъщност означава това. Приятно четене!

Момиче медитира навън на пясъка край морето, за да успокои ума си.

Успокояване на ума – когниция  

Според повечето будистки схващания понятието „ум“ обозначава всяка умствена дейност, като мисленето и усещането, независимо от телесното – мозъка, нервните пътища, хормоните или химичните процеси в тялото. Ако например видим ябълка, самият процес на виждане все още не принадлежи към умственото. Умът започва едва там, където в главата ни възниква умствена холограма на тази ябълка. Тази умствена холограма е различна при всеки човек. Ъгълът на гледане е различен, възприятието е различно, а също и реакцията. Личните мисли, нагласи и преживявания влияят върху това как възприемаме и усещаме ябълката и как реагираме на нея. Всичко това се случва в нашия ум. 

Може да се забележи ясен паралел между будисткия „ум“ и психологическата „когниция“, като в психологията съществуват различни дефиниции за когниция с различен обхват. R.H. Kluwe например определя когницията като „събирателно наименование за умствената дейност на хората“. В научните изследвания това се отнася до „съвкупността от процеси и структури за обработка на информация на една интелигентна система (интелигентност), независимо от материалния субстрат на тази система“. В Dorsch Lexikon der Psychologie когницията е описана като „събирателно понятие за съзнателни и несъзнавани умствени процеси, които обхващат всичко от възприятието до мисленето“. 

Успокояване на ума – влияние върху възприятието 

Мислене, оценяване, вземане на решения – тези процеси еднозначно могат да бъдат отнесени към ума. Малко по-сложно е с процеса на възприятие. Къде свършва телесното и къде започва умът? Дали предаването на дразнителите вече е част от възприятието, дори ако то не достига до съзнанието ни и по-скоро е подчинено на физически процеси? Според Hobmair & Altenthan (1997) възприятието е „процесът и резултатът от получаването и обработването на информация от дразнители от околната среда и от вътрешността на тялото“ (с. 243). Безспорно умът започва да работи поне там, където възприемаме съзнателно и обработваме това възприятие. Така нашият ум в значителна степен влияе върху начина, по който възприемаме нещата. 

Това означава също, че не сме жертви на онова, което ни се случва в живота, а можем сами да насочваме възприятието си. Още философът René Descartes пише: „Ние не описваме света, който виждаме; ние виждаме света, който описваме“. Когато възприемем някакъв звук, той първоначално е просто звук. „Дразнещ“ звук става едва когато умът ни му припише качеството „дразнещ“. Би било лесно да кажем, че просто трябва да променим възприятието си и така автоматично ще станем по-щастливи. В крайна сметка обаче не е толкова лесно да промениш възприятието си.

Michel & Novak пишат: „Ние възприемаме онова, което отговаря на нашите потребности, преживявания и очаквания, а не обективно дадените дразнители.“ (Michel & Novak (1990, цитирано по Hobmair, 1997, 91)). Следователно възприятието ни се влияе от преживяванията и очакванията, но и от потребностите ни. „Дразнещият“ звук може би противоречи на потребността ни от тишина или на желанието ни да се съсредоточим върху нещо. Не можем просто да го изключим, като си кажем „това е само звук“. 

Усмихната жена със слушалки

Успокояване на ума – медитация и осъзнатост

Как тогава медитацията и осъзнатостта могат да успокоят ума? Как могат да помогнат дори да променим възприятието си? 
Тук те трябва да се разбират като упражнения, с които да придобием дистанция и да не позволим на емоциите да управляват действията ни. Може да се каже, че те ни помагат да избистрим ума си и да пренастроим погледа и фокуса си. Осъзнатостта може да ни помогне целенасочено да насочваме вниманието си и така да противодействаме на „«тенденцията» на нашия ум да изпада в автоматични и рутинни процеси на обработка на информация“ (Heidenreich & Michalak, 2011).

Когато променим вниманието си, това може да промени и възприятието ни. Негативните ни емоции например не възникват от самия звук, а от неудовлетворената ни потребност. Ако сега целенасочено насочим фокуса си към тази потребност, ще бъдем много по-способни да намерим решение, вместо да сме в плен на негативните си усещания. Може би ще постигнем тишина с тапи за уши или като сменим мястото си. А може би ще се научим да изключваме звука и въпреки него отново да насочваме вниманието си към задачата. Съзнателната промяна на тези рутинни процеси на ума изисква много практика. Медитацията и тренировката по осъзнатост са една от многото възможности, които могат да ни подкрепят в това. 

Монах в оранжева роба на плажа

Ментално натоварване (Mental Load)

Медитацията и осъзнатостта могат да успокоят ума, което е важен инструмент за предотвратяване на менталното натоварване. Какво представлява то, как да го разпознаеш и намалиш, ще разбереш в нашата статия по темата. Приятно четене!

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Източници

Heidenreich, T., & Michalak, J. (2011). Achtsamkeit und Akzeptanz. In M. Linden & M. Hautzinger (Hrsg.), Verhaltenstherapiemanual (S. 55–60). Springer. https://doi.org/10.1007/978-3-642-16197-1_10

Hobmair, H., & Altenthan, S. (Hrsg.). (1997). Kognition. In Dorsch Lexikon der Psychologie. https://dorsch.hogrefe.com/stichwort/kognition

Kluwe, R. H. (o. J.). Kognition. In Spektrum Lexikon der Psychologie. https://www.spektrum.de/lexikon/psychologie/kognition/7882

Още от журнала

Психологически съвети и трикове

Daily Hassles: защо дребните ежедневни неприятности ни стресират

Бавно пълзящата кола пред мен на междуградския път сутрин на път за работа, кафемашината в офиса, която напръсква с кафе белия ръкав на блузата ми, колежката,…

· 5 мин. четене
Психологически съвети и трикове

Обратно на училище след ваканцията? 3 психологически съвета за по-лесен старт

Всеки го познава: училището започва отново и след шестте седмици лятна ваканция ти се струва, че си забравил/а всичко. И изведнъж трябва пак да се ориентираш…

· 3 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.