„Медийна леля“ със СДВХ – зад кулисите. Разговор с nessadhs
Vanessa Ebert – позната на мнозина в социалните мрежи като nessadhs – нарича себе си „медийна леля“. Определение, което учудващо точно описва работата ѝ: тя съчетава създаването на съдържание със задълбочени познания за медиите, оформени от следването ѝ по медийни изследвания, опита ѝ в сферата на лайвстрийминга и сегашната ѝ работа в областта на социалните мрежи.
Пътят ѝ към днешното съдържание обаче не започва стратегически, а лично. По време на пандемията от коронавирус тя страда от панически атаки, получава потвърждение на диагнозата си СДВХ (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) и установява, че съществуващото съдържание по темата не я докосва. Твърде монотонно, твърде малко динамично. Затова започва сама да създава и публикува съдържание – без голям план, а така, както ѝ се струва правилно и естетично.

Как се създава съдържание без стратегия?
Класически план при Vanessa няма. Няма фиксирани часове за качване, няма контент календар. Вместо това: 100 % интуиция.
Когато ѝ хрумне идея, тя я осъществява – често веднага и понякога с часове без почивка. Тогава видеата се качват и през нощта, просто защото иска да сподели дадена тема с другите. Съвършенството не е на преден план за нея. По-важно ѝ е идеите изобщо да намерят пътя си навън.
Тази интензивност в работата обаче води до крайности: периоди на силна продуктивност се редуват с изтощение. Vanessa описва страстта си към това, което прави, като „най-доброто и най-лошото едновременно“.
Едно възможно обяснение е т.нар. хиперфокус: хората със СДВХ могат при силно вътрешно мотивиращи задачи да изпаднат в състояния на интензивна концентрация, в които изключват всичко около себе си (Ashinoff & Abu-Akel, 2019). Тези периоди могат да бъдат изключително продуктивни, но могат и да доведат до пренебрегване на физическите граници.

Как СДВХ влияе на творческата работа на Vanessa?
За Vanessa СДВХ не е „суперсила“, а по-скоро система за ранно предупреждение. Тя бързо улавя настроения, усеща, когато нещо се обръща или не се чувства наред. Този усет влияе и на избора ѝ на теми: тя говори за неща, които според нея са неразбрани или им се обръща твърде малко внимание.
В същото време работата ѝ е силно белязана от интензивност. В един ден тя може да свърши изключително много – но след това ѝ трябва време, за да се успокои отново. Хиперактивността ѝ се проявява най-вече вътрешно: мисли, които се въртят в кръг и почти не спират.
Това, което я движи, е преди всичко вътрешната мотивация. Изследванията показват, че хората със СДВХ реагират особено силно на задачи, които лично ги интересуват или ги докосват емоционално, и развиват висока степен на ангажираност към тях (Hupfeld et al., 2019). Точно тази динамика се отразява и в начина, по който работи Vanessa.
Автентичността при това не е съзнателна стратегия, а предпоставка: във видеата си тя може да бъде само себе си – всичко друго би било твърде изтощително.

Какво се случва, когато структурата трябва да дойде отвън?
Колкото и Vanessa да разчита на интуицията, на друго място личи колко важна може да бъде външната структура. Докато пише книгата си, тя се нуждае точно от такава помощ: моли майка си редовно да я „заключва“, за да пише, и след това да проверява дали наистина е написала нещо.
Не защото ѝ липсват идеи – напротив. Историята вече е изцяло в главата ѝ. Самото писане тя описва като повторно гледане на филм, който вече познава.
Именно тук проличава напрежението между вътрешната яснота и външното осъществяване: докато идеите са подробни и налични, стъпката към реалното им осъществяване може да изисква структура отвън.
Как намира баланс на постоянната интензивност?
Редовността трудно се вписва в стила ѝ на работа. Фиксираните рутини бързо губят привлекателността си за нея, затова тя постоянно търси нови импулси – в момента например в Twitch.
Толкова по-важен е балансът. За Vanessa това е танцът. Той е своеобразна медитация за нея, в която може да слезе от въртележката на мислите си. Момент, в който не трябва да контролира, а може да се остави да бъде водена.
Какво остава?
Накрая няма класическа рецепта за успех, а ясна нагласа: „Бъдете кринж.“
Когато ти се прави нещо, просто трябва да го направиш, без да позволяваш на перфекционизма или на страха от оценка да те спре.
Пътят на Vanessa показва: творческата работа със СДВХ не е линейна. Тя е интензивна, противоречива и понякога непосилна. Но именно в това се крие и силата ѝ.
Или, казано по нейния начин:
Понякога 100 % интуиция са достатъчни.
Искаш да научиш повече за творчеството на Vanessa и за това как се справя със СДВХ? Тогава чуй целия епизод на подкаста. Приятно слушане!
Anastasia Prut (студентка по психология)
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали:
Източници
Ashinoff, B., & Abu-Akel, A. (2019). Hyperfocus: The forgotten frontier of attention. Psychological Research, 85, 1–19. https://doi.org/10.1007/s00426-019-01245-8
Hupfeld, K., Abagis, T., Osborne, J., Tran, Q., & Shah, P. (2019). Living “in the zone”: Hyperfocus in adult ADHD. ADHD Attention Deficit and Hyperactivity Disorders, 11, 191–208. https://doi.org/10.1007/s12402-018-0272-y


