Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Панически атаки: причини, симптоми и лечение

Mind ClubMind Club · 8 мин. четене
Panikattacken

Паническите атаки настъпват внезапно и предизвикват интензивно състояние на страх, което продължава няколко минути и след това отминава. В тази статия ще научиш как възникват паническите атаки, какво ги поддържа и как медитацията може да помогне за справянето с тях.

Какво представляват паническите атаки?

Паническите атаки са кратки епизоди на интензивен страх, които могат да се проявят както с телесни, така и с емоционални симптоми. В рамките на 10-15 минути паническата атака обикновено достига своя връх и след това постепенно затихва. Когато тези състояния настъпват внезапно и многократно и са съпроводени с поне четири симптома, според DSM-V, световно признатата класификационна система за психични разстройства, се говори за паническо разстройство. Паническото разстройство спада към групата на тревожните разстройства. Паническите атаки могат да възникнат самостоятелно или в рамките на други психични разстройства, като например социалното тревожно разстройство или тревожното разстройство, свързано с болест (хипохондрия).

Какви са симптомите на паническите атаки?

Симптомите, които могат да съпътстват паническата атака, са разнообразни и могат да се проявят както на телесно, така и на емоционално ниво. Най-често съобщаваните симптоми са сърцебиене, горещи вълни, чувство на стягане в гърдите и треперене. Други симптоми, които могат да се появят по време на паническа атака, са:

  • Изпотяване
  • Учестено дишане, задух
  • Чувство на задушаване
  • Гадене, стомашно-чревни оплаквания
  • Световъртеж, замаяност
  • Студени тръпки
  • Изтръпване или мравучкане
  • Дереализация или деперсонализация
  • Страх от загуба на контрол или от полудяване
  • Страх от смъртта
Мъж, който страда от панически атаки и седи на диван.

Как се диагностицира паническо разстройство?

При диагностицирането на паническо разстройство трябва да се изключи възможността симптомите да са предизвикани от органична причина, т.е. от медицинско заболяване. Честотата на паническите атаки може да варира значително. Докато някои хора страдат от тях ежедневно или ежеседмично, други например съобщават за атаки веднъж месечно.

Съществена характеристика на паническите атаки е, че настъпват внезапно и не може да се открие ясен отключващ фактор. При много засегнати това води до избягващо поведение. Ситуации, в които преди е възникнала паническа атака, в бъдеще се избягват. Макар това поведение на пръв поглед да изглежда логично и привидно да намалява страданието на засегнатите за кратко, то може да се отрази негативно на хода на разстройството, тъй като проблемът може да се задълбочи заради възникващите лични и професионални трудности.

Какви са причините и факторите за възникване на паническите атаки?

В психологическите изследвания съществуват различни теории и модели, които се опитват да обяснят условията за възникване и поддържането на паническите атаки.

Когнитивният модел на паническото разстройство

Широко разпространен модел е този на David Clark (1986). „Когнитивният модел на паническото разстройство“ се основава на допускането, че паническите атаки възникват чрез процес на когнитивно ескалиране и прерастват в омагьосан кръг на паниката. При него вътрешен или външен стимул, например ускоряването на собствения сърдечен ритъм, се интерпретира като заплашителен. Засегнатите например имат усещането, че получават инфаркт, което може да предизвика силна тревога за собственото здраве. Заплашителната интерпретация и произтичащата от нея тревога могат да доведат до допълнителни симптоми като треперене, задух или изпотяване. Възприемането на тези симптоми отново се тълкува като тревожно и засегнатите се оказват в омагьосан кръг на паниката. Едва след няколко минути телесните усещания отслабват и паническата атака отминава.

Биопсихосоциалният модел

На въпроса защо хората в хода на живота си страдат от панически атаки или паническо разстройство няма единен и универсален отговор. Причините могат да се различават от човек на човек. Много рядко появата на панически атаки може да се сведе до един-единствен причинен фактор. Вместо това често взаимодействието между биологични, социални и психологически аспекти влияе върху възникването на паническите атаки.

На психосоциално ниво възникването на панически атаки често се благоприятства от ранни травми в детството, като например сексуално насилие или смъртта на близки хора. На биологично ниво се обсъжда каква роля играят определени невротрансмитери за възникването на паническите атаки. Във връзка с въпроса за причините за паническите атаки често се посочват невротрансмитерите серотонин и норадреналин. Въпросът доколко тези невротрансмитери играят роля при паническото разстройство обаче все още не е окончателно изяснен.

Поддържане на паническите атаки

Както вече научи, при пациентите с паническо разстройство често се наблюдава избягващо поведение. Това означава, че се избягват ситуации, в които в миналото вече са възниквали панически атаки. Това поведение обаче може да има сериозни последици. От една страна, хората все повече се отдръпват от социалната си среда. Проблеми могат да възникнат и в професионален контекст, когато поради страха от нова паническа атака хората вече не могат да работят както обикновено. От друга страна, избягването действа като негативно подкрепление. Това означава, че протича прост механизъм на научаване:

„Ако се оттегля, страхът намалява и не изпадам в паника.“

Макар че това поведение за кратко може да доведе до намаляване на симптомите, в дългосрочен план то има негативни последици. Изолацията от социалната среда може все повече да засилва страданието на засегнатите. Страхът от срещата с други хора и непознати ситуации става все по-силен, което от своя страна се отразява негативно на паническите симптоми. Затова лечението на паническите разстройства трябва да има за цел да изправи хората пред предизвикващите страх стимули, за да допринесе за намаляване на симптомите и да даде възможност на пациентите да се справят по здравословен начин със симптомите на страха.

Как се лекуват паническите атаки?

Съществуват различни методи за ефективно лечение на паническите разстройства: медикаментозното лечение и психотерапията са най-разпространените пътища. Медитацията за осъзнатост също се е доказала като полезна при справянето с паниката. По-долу ще ти представим различните подходи, както и техните предимства и недостатъци.

Медикаменти

Много засегнати първо се обръщат към личния си лекар, тъй като се притесняват, че паническите симптоми са причинени например от сърдечно или друго сериозно заболяване. Така често се предписват лекарства, без да е направена психиатрична оценка или да е започнато психотерапевтично лечение. Психофармацевтичните средства са подходящи като допълнение към психотерапията, но не бива да се предписват без допълнителна оценка.

Често се използват т.нар. селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) – в разговорната реч наричани още антидепресанти. SSRI повишават концентрацията на невротрансмитера серотонин в синапсите на централната нервна система, което може да намали интензивността и честотата на паническите атаки.

За лечение на панически атаки често се използват и т.нар. бензодиазепини. Те спадат към сънотворните и успокоителните средства и имат потискащо действие върху централната нервна система. Предписват се предимно за краткосрочно лечение, но трябва да се използват с известна предпазливост.

Множество проучвания показват, че макар бензодиазепините да действат бързо при панически атаки и обикновено да се понасят добре, те имат висок потенциал за пристрастяване, а след спирането им интензивността и честотата на паническите атаки често отново се увеличават (Quagliato, 2018). Предполага се, че този ефект е налице и при приема на SSRI. Затова е препоръчително освен медикаментозното лечение с антидепресанти или бензодиазепини, ако то изобщо е необходимо, да се започне и психотерапевтично лечение.

Синьо-бели хапчета

Психотерапия

Психотерапията е методът на избор за лечение на паническите атаки. Съществуват различни форми на психотерапия, които работят с различни методи и са повече или по-малко подходящи при определени разстройства.

В рамките на когнитивно-поведенческата терапия се идентифицират залегналите в основата когнитивни схеми. След това се цели процес на преучаване. Но какво точно означава това?

Пациентите с паническо разстройство са склонни да тълкуват телесната възбуда, като например ускорения сърдечен ритъм или изпотяването, като заплашителна. Това означава, че бързият пулс се свързва с предстояща паническа атака или заплаха за собствения живот, вместо да се отдаде на нормална реакция при физическо натоварване.

Един от методите на когнитивно-поведенческата терапия е интероцептивната експозиция, при която пациентите под терапевтично наблюдение се сблъскват с предизвикващи страх телесни симптоми. Например засегнатите биват помолени да изкачат стълби, за да ускорят сърдечния си ритъм. Променените телесни усещания, които обикновено се свързват с паника, се наблюдават, докато не настъпи привикване и симптомите не отслабнат. Когато това упражнение се повтаря редовно, настъпва ефект на преучаване: в бъдеще симптомите вече не се тълкуват като заплашителни, а могат да бъдат наблюдавани, докато накрая не отшумят сами. Безоценъчното наблюдение и приемане на настоящите телесни усещания е и съществена част от медитацията за осъзнатост.

Медитация

Различни проучвания показват, че медитацията е ефективно и обещаващо допълнение към лечението на паническите атаки. В проучване на Boettcher et al. (2014) е изследвана ефективността на онлайн упражнения за осъзнатост при пациенти с паническо разстройство. Участниците с паническо разстройство били разпределени на случаен принцип в две групи. Едната група преминала през програмата за осъзнатост, а другата получила само възможност за обмен в онлайн дискусионен форум. При участниците, които практикували медитация за осъзнатост, се наблюдава по-силно намаляване на тревожните симптоми и подобрение на качеството на живот.

И в комбинация с психофармакологично лечение подходите, базирани на осъзнатостта, имат потенциала да намалят трайно симптомите на тревожност и депресия (Borah et al. 2010). Наличните изследвания обаче показват, че медитацията за осъзнатост при лечението на панически атаки е препоръчително да се практикува в комбинация с психотерапия.

Затова: ако страдаш от панически атаки, непременно потърси терапевтична помощ. Въпреки това можеш да задълбочиш знанията и опита си в медитацията за осъзнатост, да намалиш симптомите на тревожност, да подобриш благосъстоянието си и да откриеш още ползи от осъзнатостта!

Момиче, което медитира навън, за да намали симптомите на тревожност.

Панически атаки – често задавани въпроси

  • Какво представляват паническите атаки?
    Паническите атаки са внезапни и непредвидими състояния на интензивен страх, които достигат своя връх след 10-15 минути и след това отшумяват сами. Паническите атаки могат да се проявят с различни симптоми като сърцебиене, задух или чувство на задушаване.
  • Какво е паническо разстройство?
    Паническото разстройство е тревожно разстройство, характеризиращо се с повтарящи се и внезапно настъпващи панически атаки. Паническите атаки възникват непредвидимо и без ясно видим отключващ фактор. Хората с паническо разстройство често проявяват избягващо поведение, което означава, че в бъдеще избягват ситуации, в които вече е възниквала паническа атака.
  • Как се лекуват паническите атаки?
    За лечение на панически атаки или паническо разстройство когнитивно-поведенческата терапия се е доказала като ефективна. При нея се идентифицират и променят дисфункционални модели на мислене и поведение. Като допълнение могат да се използват психофармацевтични средства като антидепресанти или бензодиазепини. Медитацията също е подходяща като допълнение към психотерапията и помага за по-доброто справяне със страха.

Подходи, базирани на осъзнатостта

Вече имаш добра представа какво представляват паническите атаки, как възникват и как медитацията за осъзнатост може да ти помогне да се справяш по-добре с паниката и да намалиш честотата на атаките. Ако искаш да научиш какви методи има за включване на осъзнатостта в ежедневието ти, разгледай нашата статия за подходите, базирани на осъзнатостта!

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали


Източници

Birbaumer, N., & Schmidt, R. F. (2010). Biologische Psychologie (7. Aufl.). Berlin/Heidelberg: Springer.

Boettcher, J., Åström, V., Påhlsson, D., Schenström, O., & Carlbring, P. (2014). Internet-based mindfulness treatment for anxiety disorders: A randomized controlled trial. Behaviour Therapy, 45(2), 241–253. 

Borah, K., Yeung, A., Fung, D., & Wong, A. (2010). Effectiveness of a mindfulness-based cognitive therapy program as an adjunct to pharmacotherapy in patients with panic disorder. Journal of Anxiety Disorders, 24(6), 590–595. https://doi.org/10.1016/j.janxdis.2010.04.005

Kabat-Zinn, J., Lipworth, L., Burney, R., & Sellers, W. (1992). Effectiveness of a meditation-based stress reduction program in the treatment of anxiety disorders. American Journal of Psychiatry, 149(7), 936–943. https://doi.org/10.1176/ajp.149.7.936

Kim, M. K., Suh, S., Choi, E., & Kim, J. (2016). Impact of mindfulness-based cognitive therapy on intolerance of uncertainty in patients with panic disorder. Psychiatry Investigation, 13(2), 196–202. https://doi.org/10.4306/pi.2016.13.2.196

Sunderland, M., Hobbs, M. J., Andrews, G., & Craske, M. (2012). Assessing DSM-IV symptoms of panic attack in the general population: An item response analysis. Journal of Affective Disorders, 143(1–3), 187–195. https://doi.org/10.1016/j.jad.2012.06.001

Още от журнала

Психични разстройства

Какво е маладаптивното сънуване наяве? Какво може да помогне и може ли да се използва?

Маладаптивно сънуване наяве – дисфункционалността, пречката се крие още в самия термин. Самото сънуване наяве не е нещо необичайно: всеки от нас понякога се отнася, живее…

· 4 мин. четене
Психични разстройства

ADHD при жените: Защо толкова често остава незабелязано?

ADHD при жените често се разпознава късно – разбери защо симптомите толкова често остават незабелязани, какви трудности възникват в ежедневието и как осъзнатостта може да ти…

· 5 мин. четене
Психични разстройства

Разстройство от аутистичния спектър: може ли осъзнатостта да помогне при сензорно претоварване?

В тази статия ще научиш какво всъщност стои зад разстройството от аутистичния спектър, защо е важно да се разграничава аутизмът при жените и как осъзнатостта може…

· 8 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.