Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

СДВ(Х) – моят път до диагнозата

Когато бях дете, понятието СДВ(Х) се използваше, за да се опишат прекалено превъзбудени деца. Без истинско разяснение, че зад това название стои реално разстройство, и какво изобщо може да предизвика то. Тъй като названието вървеше ръка за ръка с негативни внушения, а медиите само задълбочаваха проблема, то винаги изглеждаше като нещо лошо.

Mind ClubMind Club · 8 мин. четене
ADHS springendes Kind gestresste Eltern

Тази седмица ще стане лично, защото споделяме с теб една специална история. За психичните заболявания или разстройства – впрочем и двете названия веднага показват, че става дума за проблем. Едно е да четеш, пишеш или говориш за тях. Но истински можеш да разбереш само това, което си преживял сам. И точно за това ще става дума тази седмица. Как се проявява психичната симптоматика на „СДВХ“, която днес почти се обявява за модерна болест, и как изглежда едно „нормално“ ежедневие с нея. Днес ще ти го опише човек, който гледа от своя собствен свят със СДВ(Х). Приятно четене.

И ето, започваме направо. Когато бях дете, понятието СДВ(Х) се използваше, за да се опишат прекалено превъзбудени деца. Без истинско разяснение, че зад това название стои реално разстройство, и какво изобщо може да предизвика то. Тъй като названието вървеше ръка за ръка с негативни внушения, а медиите само задълбочаваха проблема, то винаги изглеждаше като нещо лошо. Едва с диагнозата ми, която получих на 22 години, дойде цялата информация, която води до разбиране към засегнатите хора. Преди да споделя с вас симптомите си и пътя си със СДВ(Х), смятам, че е важно първо да се спра на самото разстройство.

СДВ(Х) – значи просто малко превъзбуден?

Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност е функционално нарушение на мозъка. Допаминовите рецептори, съответно невротрансмитерите, отговорни за преноса на хормона допамин, не работят правилно. Така в мозъка се стига до недостиг на допамин, който е причината за симптоматиката.

От няколко години медицината се занимава по-задълбочено с разстройството, благодарение на което вече е установено също, че при хората със СДВ(Х) челният дял на мозъка се кръвоснабдява по-слабо. Челният дял отговаря за вземането на решения, общата регулация и още много други неща, което също съвпада със симптомите на СДВ(Х).

Разстройството се проявява в спектър и може да бъде разделено на три основни типа, които при различните хора се различават по изразеността на различни симптоми. Активната форма, неактивната форма и смесената форма се разграничават според аспекта на хиперактивността. Трябва да се отбележи, че хиперактивността не е задължително да се изразява, както гласят стереотипните предразсъдъци, в „не може да седи мирно“ и „постоянно се върти“. Постоянното занимаване на пръстите с нещо, гризането на устните или хиперактивността на мислите също са форми, в които може да се прояви хиперактивността.

Илюстрация на глава със СДВХ

Как се проявява СДВ(Х)?

Към симптомите спадат вече споменатата хиперактивност, която може да бъде както физическа, така и психическа, както и липсата на контрол над импулсите. Последната се проявява например в повишена склонност към риск, в желанието да прекъсваш събеседника си или в импулсивното харчене на пари, за да изпиташ краткотрайното усещане за щастие от нова дреха. Нарушението в допамина води и до по-голяма забравливост, тъй като липсващият допамин се отразява на краткосрочната памет.

Може да се появят също забравянето на времето, свързано с неизбежното закъсняване, или т.нар. СДВ(Х) парализа. Парализата е състояние на вцепенение, при което засегнатият човек например има уговорена среща и до нея не може да свърши нищо от страх, че може да я забрави. Или пък на пръв поглед проста задача, като например подреждането на кухнята, се разпада на все по-малки подзадачи и в един момент човекът е толкова претоварен, че изобщо не може да започне.

Въпреки че в името се съдържа понятието „дефицит на вниманието“, аз по-скоро бих казала, че става дума за разстройство на регулацията. Хората със СДВ(Х) могат да се концентрират, дори толкова добре, че при теми, които истински ги интересуват, изпадат в хиперфокус и се занимават часове наред само с едно нещо. Трудно става при теми, които изглеждат скучни или просто не носят допамин – тогава концентрацията е много трудна и се чувстваш физически безсилен. В крайна сметка животът със СДВ(Х) е безкрайно преследване на допамин, за да се компенсира липсващият хормон.

Други симптоми са свръхемоционалността, силната емпатия, мечтаенето наяве или намалената издръжливост. Ще излезе извън рамките на тази статия, ако изброя всички симптоми, затова споменах само най-важните. Тъй като живеем в общество, създадено от невротипични хора (невротипичен като противоположност на невродивергентен, към което спада и СДВ(Х)), структурите му оказват определено влияние върху хората със СДВ(Х).

Много често се среща синдромът на самозванеца, при който засегнатият човек не може да приеме успехите и постиженията си като заслужени със собствени сили. Постоянното омаловажаване на себе си и неспособността да се гордееш със себе си вредят на самочувствието и често произтичат от това, че усещаш, че мозъкът ти функционира различно. Освен това много хора със СДВ(Х) изпитват сериозни трудности с отхвърлянето. „Rejection Sensitivity“ (чувствителност към отхвърляне) е специализираният термин, който всъщност говори сам за себе си. Страхът да не настъпиш някого от обкръжението си или да не те харесват те занимава постоянно и влияе на собственото ти поведение.

Със или без „Х“ – какво сега?

За съжаление СДВ(Х) често не се диагностицира навреме, поради което могат да се прокраднат и други психични заболявания. Депресиите, тревожните разстройства и зависимостите най-често са в пряка връзка с разстройството, което допълнително затруднява поставянето на диагнозата на по-късен етап.

Има няколко възможности за лечение на СДВ(Х). Терапията и информираността обикновено са добро начало, за да се вгледаш в собственото си поведение и да опознаеш себе си. Медикаментозното лечение също може да е полезно, за да се справяш по-добре с ежедневието. За съжаление през последните години имаше много „фалшиви новини“ относно лекарствата. Например в новините се разпространяваше, че личността се променяла или че децата били „усмирявани“. Нищо от това не е вярно, тъй като лекарствата само заместват липсващия допамин и така облекчават много симптоми – някои хора наистина стават по-спокойни, но само защото най-сетне могат да контролират импулсите си.

Осъзнатият начин на живот, здравословното хранене, растителните средства (като гъбата „лъвска грива“ – Lion’s Mane) и достатъчното движение също показват успех в овладяването на симптомите.

СДВ(Х)
Медитация при ходене

Story of my life

Сега искам да споделя с теб моята история. Казвам се Еми, на 24 години съм и от година съм горда майка. В момента следвам сценични изкуства и от почти две години имам диагноза СДВХ.

Откакто се помня, главата ми се усеща като претъпкано летище – мислите ми са в постоянно движение и непрекъснато прескачат напред-назад. Преди не се замислях особено над това, защото смятах, че при всеки човек сигурно е така.

Може да се каже, че училищните ми години бяха с променлив успех. В началното училище се справях сравнително добре, макар че тук-там имаше теми, с които не можех да се оправя – сигурно всеки го познава. Въпреки това винаги изглеждаше, че съм просто твърде уморена, за да мога изобщо да следя. Когато после влязох в гимназията, всичко се свеждаше до това „някак да се изкарва“, защото не можех да се идентифицирам с материала. Още тогава бях доста драматична.

Спомням си случка, в която се скарах с най-добрата си приятелка и след това тръгнах сама из училищния двор, за да си изпея песен колкото се може по-драматично. Погледнато назад – доста смешно, но тогава си мислех, че светът свършва. През училищните години забелязах и че постоянно съм ядосана. Можех да стигна от 0 до 100 за няколко секунди, нямах търпение и малките неуспехи ме фрустрираха дълбоко. Постоянно имах чувството, че нищо не ми се получава, редовно забравях домашните или екипа си за физическо и винаги можех да очаквам изречението „Пак ли си забравила?“.

Днес знам, че вината не беше моя и че наистина давах всичко от себе си, но тогава просто не изглеждаше достатъчно.

Така на 8 години се прокраднаха първите ми депресивни състояния – намирах утеха в храната и често се чувствах не на място. Когато станах на 14, започнаха проблемите с деперсонализацията. Редовно се чувствах като в аквариум за златни рибки, сякаш не съм наистина там, и изпитвах страх. Затова започнах терапия и получих диагнозата „депресия и генерализирано тревожно разстройство“. От този момент нататък ходех доста редовно на терапия, макар че няколко пъти трябваше да сменям терапевтката си. В пубертета симптомите – на все още недиагностицирания СДВ(Х) – започнаха да се влошават.

Докато приятелките и приятелите ми подреждаха живота си, аз имах сериозни проблеми с организацията на училището и личния си живот. На 16 развих никотинова зависимост и всеки уикенд ходех по купони. В крайна сметка в един момент трябваше да започна антидепресанти, защото депресиите се влошиха. Получих селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, които не действаха особено. Днес знам, че при мен не подействаха, защото ми липсваше допамин. (Тук трябва да се каже, че при лекарствата всеки човек реагира различно – това, че при мен не са подействали, не означава, че при други хора ще е същото!)

С началото на пандемията от корона вирус тревожното ми разстройство се влоши изключително много, хипохондрията ми се засили и всеки ден беше съпроводен от няколко часа паника и страх. В отчаяното търсене на нова терапевтка чрез един приятел попаднах на човек, при когото можах да отида на първа консултация. На тази първа консултация доста бързо стана ясно, че ще направим изследване за СДВ(Х), което в първия момент не ми беше съвсем понятно. Когато после вкъщи се зачетох по темата, сякаш пелена падна от очите ми. Много от споделените преживявания силно съвпадаха с моите и за първи път от много време имах надежда за подобрение.

Когато след това дойде обаждането, че резултатът е повече от категоричен, очите ми се напълниха със сълзи. Имаше отговор на претоварването, на силните емоции и на забравливостта. С времето все повече навлизах в темата и откривам себе си в много неща. Разбира се, беше трудно да разградя интернализираните стигми и да не изпитвам срам, но днес мога с гордост да кажа, че съм се примирила с това.

След диагнозата ме заля вълна от чувства – бях ядосана, че никой не го е забелязал. Щастлива, че вече мога да получа целенасочена терапия. Тъжна за по-младото си аз, че не е могло да получи помощта, от която се е нуждаело. И горда, че сега мога да дам един мъничък принос, за да се знае повече за СДВ(Х). Жените и момичетата все още се диагностицират много по-рядко, защото при тях СДВ(Х) най-често се проявява в неактивната или смесената форма. Освен това обществените ни структури все още са изградени така, че момичетата трябва да се държат прилично, поради което много засегнати започват да си слагат маска. Симптомите се потискат, което изисква огромно количество енергия, само и само да не правиш впечатление.

В момента изпробвам най-различни методи, сред които и ново за мен лекарство, което ми помага да има спокойствие в главата ми и да мога да структурирам ежедневието си. Срещу претоварването и страховете открих медитации, които наистина ми помагат, а разговорите с хората около мен помагат неимоверно. Всъщност след моята диагноза и майка ми също беше диагностицирана, тъй като има наследствен компонент.

Не мога да кажа, че винаги е лесно, но съм на добър път най-сетне да си дам състраданието и разбирането, от които щях да имам нужда и тогава.

Ако самият ти си засегнат или познаваш някого със СДВ(Х), бъди мил и грижовен. Всеки ден се дава най-доброто и има хора, с които можеш да поговориш. СДВ(Х) не е болест, както мнозина твърдят, а по-скоро особеност на мозъка, която не определя личността ти.

Благодаря ти, че прочете историята ми – прегръщам те.

Твоя Еми 🙂

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Още от журнала

Психични разстройства

Какво е маладаптивното сънуване наяве? Какво може да помогне и може ли да се използва?

Маладаптивно сънуване наяве – дисфункционалността, пречката се крие още в самия термин. Самото сънуване наяве не е нещо необичайно: всеки от нас понякога се отнася, живее…

· 4 мин. четене
Психични разстройства

ADHD при жените: Защо толкова често остава незабелязано?

ADHD при жените често се разпознава късно – разбери защо симптомите толкова често остават незабелязани, какви трудности възникват в ежедневието и как осъзнатостта може да ти…

· 5 мин. четене
Психични разстройства

Разстройство от аутистичния спектър: може ли осъзнатостта да помогне при сензорно претоварване?

В тази статия ще научиш какво всъщност стои зад разстройството от аутистичния спектър, защо е важно да се разграничава аутизмът при жените и как осъзнатостта може…

· 8 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.