Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

4 форми на психотерапия: подробно ръководство

Търсиш психотерапевт, но нямаш представа какви форми на терапия изобщо съществуват и коя е най-подходяща за теб?

Mind ClubMind Club · 9 мин. четене
Übersicht über die bestehenden Therapieformen mit jeweils einer zusammenfassender Beschreibung: tiefenpsychologisch fundierte Psychotherapie, kognitive Verhaltenstherapie, Psychoanalytische Therapie, systemische Therapie, Lichttherapie, Ergotherapie, Entspannungstherapie, kreative Therapie

Търсиш психотерапевт, но нямаш представа какви форми на терапия изобщо съществуват и коя е най-подходяща за теб? Тогава си на правилното място! Ще ти дадем преглед на всичко, което трябва да знаеш. Приятно четене!

Какви форми на терапия съществуват?

В психотерапията по принцип има четири официално признати метода:

  • Психотерапия, основана на дълбинната психология
  • (Когнитивно-)поведенческа терапия
  • Психоаналитична терапия
  • Системна терапия

Те се избират според вида на психичното заболяване (или заболявания), целите на лечението, както и личните предпочитания на засегнатия човек. Обикновено разходите за тези четири форми на терапия се поемат и от здравноосигурителната каса.

За да ти покажем коя е най-подходяща за теб и твоята ситуация, по-долу ти даваме преглед на всичките четири метода!

Какво е психотерапия, основана на дълбинната психология?

Психотерапията, основана на дълбинната психология (наричана още психодинамична терапия), е една от формите на терапия, възникнали от психоанализата. При нея психологът се опитва да обясни причините за сегашните дисфункционални начини на мислене и поведение на своя пациент или пациентка чрез неговото или нейното минало. За разлика от психоанализата обаче фокусът е върху един „централен конфликт“, който е отключил сегашните трудности в начина на живот. След това се формулират цели за това как човекът иска да се справя с този конфликт в бъдеще.

Роршах - психотерапия

Терапевтът или терапевтката може да дава съвети и насоки, които помагат на пациента да оценява минали ситуации. Целта на такава терапия е засегнатият човек да получи набор от инструменти за ежедневието, които трайно да го подкрепят при справянето с нови трудни ситуации.

Една терапевтична сесия обикновено продължава 50 минути, като пациентът и терапевтът разговарят, седнали на столове един срещу друг. Освен това се провеждат една до две сесии седмично в зависимост от нуждите на пациента и възможностите на терапевта.

Какво е (когнитивно-)поведенческата терапия?

Основното допускане на поведенческата терапия е, че човешкото поведение може да бъде научено чрез наблюдение и последващо упражняване. Изхождайки от това, би било възможно и наученото поведение да бъде „отучено“. В психотерапията се говори за дисфункционални поведенчески модели, които, когато заемат твърде много място в живота на човека и така водят до сериозни затруднения в ежедневието, могат да прераснат в психично заболяване. След това тези дисфункционални модели трябва да бъдат отучени, за да се нормализира отново ежедневието на засегнатия човек.

При когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) на депресия например се приема, че негативните мисли са последвани от негативни чувства. Следователно чрез целенасочена психотерапия трябва да се отслаби появата на тези негативни мисли или емоционалната реакция към тях, за да се постигне промяна в поведението. Така първоначалната поведенческа терапия се разширява с факторите чувства и мисли, за да се намери по-точно обяснение за поведението на човека.

Успоредно с КПТ могат да бъдат предписани и „SSRI“ (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина) – вид антидепресанти. Както подсказва и името им, те ограничават обратното захващане на невротрансмитера серотонин, в резултат на което мозъкът става по-способен да усвоява нови модели на мислене и поведение.

В (когнитивно-)поведенческата терапия пациентът изгражда нови начини на мислене и поведение, които му помагат да се справя с трудни ситуации или натоварвания в живота си. Целта е да се развият трайни стратегии, които и след успешно завършена терапия да предотвратят повторно заболяване.

Една сесия поведенческа терапия обикновено продължава 50 минути и би трябвало да се провежда поне веднъж седмично, за да се постигне трайна промяна в поведението на засегнатия човек.

Какво е психоаналитичната терапия?

Психоанализата, разработена от Sigmund Freud, е най-старата от всички форми на терапия. Тя изхожда от идеята, че днешните „несъзнавани“ чувства съществуват, защото причините за тях са били изтласкани. Тези причини са неразрешени конфликти и преживявания от миналото на човека, най-често от детството.

Психоанализа

Целта на този терапевтичен метод е тези конфликти да бъдат разкрити и след това преработени заедно с терапевт. Често се използват методи като „свободни асоциации“ или „тълкуване на сънища“. Тълкуването на сънищата например цели да свърже сънищата с личната история на човека.

Този вид терапия по принцип се провежда в легнало положение на кушетка или диван. Терапевтът обаче седи на стол и от мястото на пациента не се вижда, а само се чува. Това трябва да насърчи легналия човек да се отдаде изцяло на своите мисли и чувства и да разказва за тях, без да позволява на обкръжението да му влияе.

Психоанализата е подходяща само за пациенти, които имат силна готовност за самоанализ и могат да се мотивират за по-дълъг период с до три сесии седмично. Продължителността на всяка сесия се определя по взаимно съгласие.

Какво е системната терапия?

Както подсказва и името, системната терапия разглежда човека като част от система. Под система се има предвид социалната среда на човека. Тя може да обхваща всички области на живота (работа, семейство, приятели) или само една от тях. Във всеки случай средата трябва да оказва негативно влияние върху мислите и чувствата на засегнатия човек, който след това се опитва да компенсира тези натоварвания чрез най-различни действия.

Така например може да възникне хранително разстройство, ако по време на възпитанието родителите са създали представата, че човек трябва да е слаб, иначе другите ще го отбягват. Но и зависимостите или психосоматичните заболявания могат да бъдат форма на компенсация, която помага на човека да се справя по-добре със социалната среда, възприемана като неправилна или натоварваща.

Системна терапия

Работата в системната терапия може да изглежда така: заедно с терапевт се изгражда констелация на въпросната система с фигури или други символи. Така тази среда може да бъде анализирана по-добре и въз основа на това да се намери обяснение за „компенсиращите“ поведения. След това тези поведения, свързани със системата, могат да бъдат преосмислени и да се открият нови базисни убеждения и гледни точки по отношение на социалната среда. Така може да се постигне промяна в дисфункционалните поведения на засегнатия човек, като се изясни доколко те са неуместни спрямо системата.

Продължителността на системната терапия е 50 минути на сесия и тя може да се провежда както като индивидуална, така и като групова терапия (с участието например на членове на семейството от системата). И тук обаче е добре човек да посещава терапия поне веднъж седмично, за да се постигне трайно подобрение на симптомите.

💡Психотерапия и задължителното здравно осигуряване

Задължителните здравноосигурителни каси обаче поемат и разходите за други форми на терапия. Към тях спадат разговорната терапия, терапията за двойки или семейната терапия, както и EMDR за лечение на посттравматично стресово разстройство. За поемането на разходите обаче е важно засегнатият човек да има психично заболяване или разстройство „с клинична значимост“. Разходите например за лечение на леки промени в настроението, които не отговарят на класификацията на психично разстройство, или за лечение при лечител без медицинско образование (т.нар. Heilpraktiker) не се поемат от задължителното здравно осигуряване.

Форми на терапия: групова или индивидуална терапия

Терапиите и различните им форми могат да се провеждат не само като индивидуална терапия, но и като групова терапия заедно с други хора с психични заболявания. Освен това е обичайно да се прилага комбинирано лечение от индивидуална и групова терапия. Този вид терапия е особено подходящ, когато едновременно са налице няколко разстройства.

Например човек с обсесивно-компулсивно разстройство може в индивидуалната терапия да премине през експозиция с превенция на реакцията, за да се справи с натрапливите си симптоми, и освен това да участва в групова терапия, за да разбере по-добре своята социална фобия и стоящите зад нея страхове чрез общуване с други хора със сходни трудности и да натрупа първи коригиращи преживявания.

💡Разлика между консултиране и терапия

Разликата между терапия и психологическо консултиране е в това, че терапиите се използват за лечение на психични разстройства като депресия или тревожни разстройства. Психологическото консултиране пък се отнася до работа с други психични натоварвания като проблеми във връзката или при възпитанието на децата. Такива натоварвания могат да бъдат лекувани с психотерапия едва когато от тях възникне психично заболяване.

Какви други форми на терапия има?

Освен описаните четири признати метода съществува много по-широк спектър от други форми на терапия. Те обаче най-често се използват като допълнение и само рядко като самостоятелна терапевтична концепция при психични заболявания.

По-долу ти представяме списък с някои от тези форми на терапия:

Какво е светлинната терапия?

Светлинната терапия е една от формите на терапия, при които пациентите са изложени на изкуствена светлина от лампа с интензитет поне 2500 лукса (оптимално обаче 10 000 лукса). Разстоянието до лампата трябва да е около 80 сантиметра. Терапията се провежда както в психотерапевтични кабинети под наблюдението на специалист, така и у дома от самия засегнат човек.

Тя се прилага особено при пациенти със сезонна депресия (наричана още зимна депресия), тъй като през есенните и зимните месеци поради липсата на слънчева светлина при тях се появява недостиг на серотонин. Това се отразява негативно на настроението. Оплакванията на 60 до 90 % от засегнатите обаче могат да бъдат осезаемо намалени след дву- до триседмично лечение със светлинна терапия.

Какво е ерготерапията?

Целта на ерготерапията е да помогне на пациенти със заболяване – било то от физическо, психическо или психосоматично естество – да се върнат към нормален ежедневен живот. Става дума например за хора, преживели инсулт или параплегия вследствие на злополука, но също и за хора, които заради тежки зависимости (от наркотици или лекарства) имат нужда от помощ при рехабилитацията и връщането към „стария“ си живот.

Такива заболявания често са съпроводени с ограничения на физическите или умствените способности. Затова в ерготерапията фокусът е върху конкретните увреждания на засегнатия човек и се търси начин те да бъдат преодолени. Тези увреждания могат да варират от леко отслабване на концентрацията и паметта до парализа или други двигателни ограничения.

Затова при лечението, ако е възможно, или се научават отново старите начини на действие, или се търсят алтернативни решения, които да позволят самостоятелен живот.

Форми на терапия като ерготерапията се провеждат най-често стационарно в болница, за да може пациентът да бъде наблюдаван по-добре, особено ако е в критично медицинско състояние. Ако ситуацията позволява обаче, лечението е възможно и в полустационарни заведения като дневен стационар.

Какво е релаксационната терапия?

Релаксационните терапии са методи/форми на терапия, които помагат на засегнатия човек да освободи физическото, както и умственото напрежение или безпокойство . Такова напрежение най-често се предизвиква от продължителни стресови периоди, например на работа или в университета, когато хората често са подложени и на силен натиск за постижения. Такива периоди могат да доведат до проблеми със съня и концентрацията в ежедневието, но също и до тревожни разстройства или т.нар. бърнаут, ако симптомите не бъдат разпознати навреме.

Релаксационната терапия се стреми да противодейства на появата на такива симптоми или да ги смекчи. Към нея спадат методи, основани на осъзнатостта, като медитацията, но и упражнения за мускулна релаксация като йога или автогенният тренинг са типични релаксационни методи. За да се постигне траен успех обаче, тези методи трябва да се практикуват редовно и по възможност без принуда. Човекът трябва да изпълнява упражненията по собствено желание – само така може да се постигне усещане за отпуснатост и спокойствие.

Какво е креативната терапия?

Креативните форми на терапия, като арт терапията или музикотерапията, имат за цел да възстановят или укрепят простите мисловни процеси, възприемането на себе си и на другите и с това радостта от малките неща в живота на човека.

Тези форми на терапия са особено полезни например при лечението на тежки депресивни епизоди, тъй като хората с това заболяване често са загубили цялата си воля за живот, а с това и връзката с предишното си ежедневие. Чрез този вид терапия обаче те могат отново да започнат да изграждат първи ежедневни рутини и в дългосрочен план да се върнат към нормален живот.

Креативните форми на терапия се използват особено в (полу)стационарни заведения като дневните стационари, тъй като там има възможност за общуване с други хора. Това общуване също може да подкрепи пътя към възстановяване на пациента, защото той усеща, че не е сам със своите тревоги. Така тази форма на терапия може да породи у засегнатия човек и чувство на сигурност.

От каква терапия имам нужда?

Кои форми на терапия са най-подходящи за теб и твоята индивидуална ситуация, зависи от много фактори. Важно е обаче, ако забележиш симптоми на психично заболяване, непременно да потърсиш психотерапевтичен кабинет. Там заедно с терапевта можеш да решиш коя терапия ти подхожда най-добре.

Така че не се тревожи, ще намериш решение!

Социална фобия

Вече знаеш какви основни форми на терапия съществуват и как са изградени. Искаш ли да научиш повече и за психични разстройства като социалната фобия? Тогава имаме подходящата статия за теб. Ще се видим там!

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Източници

Ermann, M. (2015). Freud und die Psychoanalyse: Entdeckungen, Entwicklungen, Perspektiven (2. Aufl.). Stuttgart: Kohlhammer.

Maderthaner, R. (2021). Begriffe der Psychologie. Stuttgart: Kohlhammer.

Paulitsch, K., & Karwautz, A. (2019). Grundlagen der Psychiatrie (2. Aufl.). Wien: Facultas.

Schnell, T., & Meyer, S. (2016). Praxisbuch: Moderne Psychotherapie – Der Guide bei komplexen Störungsbildern. Berlin Heidelberg: Springer.

Teismann, T., et al. (2017). Kognitive Verhaltenstherapie depressiven Grübelns (2. Aufl.). Berlin Heidelberg: Springer.

Trautmann-Voigt, S., Voigt, B., & Armbruster, M. (2017). Psychodynamische Psychotherapie und Verhaltenstherapie: Ein integratives Praxishandbuch. Stuttgart: Kohlhammer.

Unterholzer, C. C., & Gröger, H. (2022). Handbuch der systemischen Gruppentherapie: Ansätze, Methoden, Zielgruppen, Störungsbilder. Heidelberg: Springer.

Waldhauser, G. T. (2021). Neuropsychoanalyse: Eine Einführung in Neurowissenschaft und psychodynamische Therapie. Wiesbaden: Springer.

Още от журнала

Психообучение

Embodiment: Защо тялото и умът са неразривно свързани

Познато ли ти е усещането за пеперуди в стомаха преди първа среща? Или буцата в гърлото, когато нещо дълбоко те трогне? Напрегнатите рамене, когато си под…

· 10 мин. четене
Психообучение

Да разберем невроразнообразието: Какво означава невродивергентност – и защо различието не е дефицит?

Питал ли си се някога защо някои хора привидно без усилие се справят с много стимули, докато други бързо се чувстват претоварени? Защо някои могат с…

· 8 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.