Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Невротрансмитери – веществата на щастието в мозъка

Mind ClubMind Club · 6 мин. четене
Neurotransmitter

Нашето мислене създава вещества-посредници, т.нар. невротрансмитери, които влияят на настроенията и емоциите ни. В тази статия ще разбереш как и ти можеш да оказваш пряко психическо влияние върху невротрансмитерите!

Какво представляват невротрансмитерите?

Невротрансмитерите са разнородни биохимични вещества-посредници, които предават дразнения, а следователно и информация, от една нервна клетка към друга. Те отговарят за предаването на сигнали и затова се намират в местата на свързване между нервните клетки, наречени още синапси.

Невротрансмитерите могат да бъдат разделени на три различни групи. Тези класове вещества са аминокиселините, амините и невропептидите.

Класове веществаНевротрансмитери: примери
АминокиселиниГлутамат, GABA
АминиАцетилхолин, серотонин, катехоламини (адреналин, норадреналин, допамин)
НевропептидиЕндорфини, окситоцин


Благодарение на невротрансмитерите в мозъка може да протича комуникация и да се активира импулс за действие. Твоята удовлетвореност, жизнерадост, мотивация и яснота са пряко свързани със състава на различните невротрансмитери. Защото невротрансмитерите предизвикват всяко чувство и всяко настроение. Те активират мотивацията ти и влияят на съня ти, както и на ученето. Освен това за възприятието и обработката на информация също се нуждаем от взаимодействието на невротрансмитерите.

Какви невротрансмитери има и какво правят те в тялото ти, ще разбереш в следващите раздели.

Невротрансмитери в мозъка: допамин и серотонин

Невротрансмитерите допамин и серотонин имат особено голямо и стимулиращо въздействие върху емоционалния ти свят. Затова е още по-удивително, че можем психически да влияем пряко върху нивата на допамин и серотонин в тялото си.

Допаминът и неговото въздействие върху човешкото здраве.


Допаминът принадлежи към класа на амините и е особено важен за мотивацията и паметта ти. Той насочва вниманието ти към положителни стимули и те фокусира върху желани цели. Освен това допаминът може да въздейства и на симпатикуса, който като част от вегетативната нервна система управлява дейността на много органи, и да укрепва дълготрайната ни памет. Наред с тези два положителни аспекта обаче допаминът може да допринесе и за развитието на зависимости. Освен това дисбалансът в нивото на допамин може да доведе до СДВХ, липса на мотивация, проблеми с паметта или дори до депресия.

Серотонинът и неговото въздействие върху човешкото здраве.


Серотонинът също принадлежи към класа на амините и като вероятно най-ценното вещество на щастието осигурява жизнерадост, уравновесеност, добър сън и благополучие, като така подпомага удовлетвореността ти. Серотонинът потиска негативни емоционални състояния като страх, панически атаки, тревога, агресивност и дори глад. Серотонинът има успокояващо тревожността действие и затова се прилага, наред с другото, при лечението на психични тревожни разстройства, остра депресия, както и при обсесивно-компулсивни разстройства.

Какви други невротрансмитери има?

Освен допамина и серотонина има и други невротрансмитери, които предават сигнали в тялото ти и така влияят на емоционалния ти свят. По-долу са изброени някои примери за невротрансмитери.


Норадреналинът, подобно на допамина и серотонина, принадлежи към класа на амините и подпомага допамина, като те мотивира и ти дава тласък както физически, така и психически. Освен това подобрява концентрацията и бдителността ти, движи те напред и дори регулира апетита ти. Норадреналинът обаче може и да те изнерви, като при стрес повишава кръвното ти налягане чрез свиване на кръвоносните съдове. Затова норадреналинът се нарича и хормон на стреса. Както и при допамина, при недостиг на норадреналин мотивацията и способността ти за концентрация намаляват и започваш да забравяш повече.


Ацетилхолинът също принадлежи към класа на амините. Той е невротрансмитер, който предава сигнали между нервните и мускулните клетки и така гарантира, че информацията за движенията достига до мускулите ти. Освен това този невротрансмитер участва в управлението на дишането и сърдечния ти ритъм.


Глутаматът принадлежи към класа на аминокиселините и е най-разпространеният възбуждащ невротрансмитер в мозъка. В мозъка глутаматът има възбуждащо действие. Този невротрансмитер участва в предаването на болка и в регулирането на апетита.

GABA също принадлежи към класа на аминокиселините и е най-разпространеният потискащ невротрансмитер в централната нервна система. Освен това се среща в по-големи количества в задстомашната жлеза, където регулира нивото на кръвната захар. GABA участва и в съня ти.
Действието на GABA е противоположно на действието на глутамата, тъй като единият невротрансмитер действа потискащо, а другият – възбуждащо.


Ендорфините са невротрансмитери, които повдигат настроението ти, имат еуфоризиращо и обезболяващо действие и затова могат да помагат и при хронична болка. Те принадлежат към класа на невропептидите.


Окситоцинът, подобно на ендорфините, принадлежи към класа на невропептидите и се нарича още хормон на доброто самочувствие или хормон на гушкането. Окситоцинът създава спокойствие, привързаност и доверие и така може да ти помогне да намалиш стреса. Този невротрансмитер се образува при взаимодействие с други хора, например при гушкане, целуване, прегръщане на близки приятели и приятелки, кърмене на бебе или дори при галене на домашния ти любимец.

Невротрансмитери в мозъка под формата на безброй мрежи, свързани помежду си.

Какво влияние имат невротрансмитерите върху емоционалния ти свят?

Вече разбра колко многообразно и различно действат невротрансмитерите върху теб и емоционалния ти свят. Но как можем активно да влияем на тези вещества на щастието и така да подпомагаме чувствата и настроенията си, физическото и психическото си здраве, както и усещането си за щастие? Тук ни помага способността на мозъка да усвоява нови полезни неща и да се отучва от стари вредни. Този процес се нарича невронна пластичност и обозначава гъвкавостта на мозъчните клетки. Чрез ума си можеш пряко да стимулираш производството на невротрансмитери. Това става чрез начина, по който мислиш.

Медитацията е твоят ключ към щастието. Защото чрез редовна медитация можеш да повлияеш на мозъчния си метаболизъм и така да подобриш устойчивостта си на стрес и да повишиш благополучието си. Това се потвърждава от множество изследвания (напр. Cahn et al., 2017). Докато медитираш, се учиш да се фокусираш върху настоящия момент и да наблюдаваш заобикалящия те свят без оценки. Защото именно оценките на дадена ситуация изглежда влияят негативно на производството на вещества-посредници, тъй като всяка негативна оценка предизвиква отделяне на хормони на стреса, а всяка положителна оценка насърчава производството на хормони на доброто самочувствие.

Сигурно сега се питаш как медитацията успява да промени оценките ти? Оценъчните реакции, като например да се ядосваш, че отново стоиш на грешната опашка на касата в магазина, са навици и често са възпитани у нас. Но навиците могат да се променят! Затова всичко е въпрос на упражнение – да заместиш тези вътрешни модели с нови, а това ще постигнеш с редовна медитация!

Човек медитира в парк в класическа поза за медитация

Други данни за медитацията и невротрансмитерите

💡Изследвания (Kjaer et al., 2002) показват, че по време на медитация нивата на серотонин и допамин се повишават. Освен това се оказва, че само при медитацията щастливото състояние може да се поддържа дълго, а нивото на допамин спада съвсем леко дори след по-дълго време, докато парите, храната, наркотиците, сексът или хазартът водят до рязко понижаване на нивото на допамин веднага щом стимулът за кратко липсва.

💡Други изследвания (Davidson et al., 2003) показват също, че медитацията може да промени положително мозъчната и имунната функция и води до по-добра устойчивост на стрес и по-добро благополучие. Brand et al. (2012) също установяват, че още след 8-седмичен въвеждащ курс по медитация при участниците се подобряват регулацията на стреса и качеството на съня. Infant et al. (2001) показват в своето изследване, че редовната медитация оказва значимо влияние върху симпатико-адреномедуларната система. Благодарение на тази регулация на симпатиковия тонус хормоналната реакция на ежедневния стрес е по-слаба.

💡Luders et al. (2011) показват, че хората, които медитират от дълго време, имат по-силно изразена структурна свързаност в целия мозък в рамките на основните проекционни, комисурални и асоциативни пътища.


Затова започни и ти да променяш начина си на мислене чрез медитация и така да влияеш на мозъка си. Придобий повече независимост, щастие, работоспособност, успех и ефективност.

Неврологични заболявания

Вече научи много за невротрансмитерите и за процеса на невронна пластичност. Знаеше ли, че вече е доказано, че благодарение на този процес дори след инсулт или мозъчен тумор изгубени способности могат да бъдат възстановени или пренесени в други области на мозъка, а липсващи клетки – отчасти обновени? Ако искаш да научиш повече за тези или други неврологични заболявания, прочети нашата статия „Неврологични заболявания“. Приятно четене!

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Източници

Birbaumer, N., & Schmidt, R. F. (2010). Biologische Psychologie (7. Aufl.). Berlin/Heidelberg: Springer.

Brand, S., Holsboer-Trachsler, E., Naranjo, J. R., & Schmidt, S. (2012). Influence of mindfulness practice on cortisol and sleep in long-term and short-term meditators. Neuropsychobiology, 65(3), 109–118. https://doi.org/10.1159/000330362

Cahn, R. B., Goodman, M. S., Peterson, C. T., Maturi, R., & Mills, P. J. (2017). Yoga, meditation and mind-body health: Increased BDNF, cortisol awakening response, and altered inflammatory marker expression after a 3-month yoga and meditation retreat. Frontiers in Human Neuroscience, 11, 315. https://doi.org/10.3389/fnhum.2017.00315

Davidson, R. J., Kabat-Zinn, J., Schumacher, J., Rosenkranz, M., Muller, D., Santorelli, S. F., Urbanowski, F., Harrington, A., Bonus, K., & Sheridan, J. F. (2023). Alterations in brain and immune function produced by mindfulness meditation. Psychosomatic Medicine, 65(4), 564–570. https://doi.org/10.1097/01.psy.0000077505.67574.e3

Desbordes, G., Negi, L. T., Pace, T. W., Wallace, B. A., Raison, C. L., & Schwartz, E. L. (2012). Effects of mindful-attention and compassion meditation training on amygdala response to emotional stimuli in an ordinary, non-meditative state. Frontiers in Human Neuroscience, 6, 292. https://doi.org/10.3389/fnhum.2012.00292

Esch, T. (2014). The neurobiology of meditation and mindfulness. In S. Schmidt & H. Walach (Eds.), Meditation – Neuroscientific approaches and philosophical implications (pp. 153–173). Springer.

Infante, J. R., Torres-Avisbal, M., Pinel, P., Vallejo, J. A., Peran, F., Gonzalez, F., Contreras, P., Pacheco, C., Roldan, A., & Latre, J. M. (2001). Catecholamine levels in practitioners of the transcendental meditation technique. Physiology & Behavior, 72(1–2), 141–146. https://doi.org/10.1016/S0031-9384(00)00386-3

Kjaer, T. W., Bertelsen, C., Piccini, P., Brooks, D., Alving, J., & Lou, H. C. (2002). Increased dopamine tone during meditation-induced change of consciousness. Cognitive Brain Research, 13(2), 255–262. https://doi.org/10.1016/S0926-6410(01)00106-9

Newberg, A. B., & Iversen, J. (2003). The neural basis of the complex mental task of meditation: Neurotransmitter and neurochemical considerations. Medical Hypotheses, 61(2), 282–291. https://doi.org/10.1016/S0306-9877(03)00175-0

Още от журнала

Психология

Какво прави Black Friday с психиката ни – и как осъзнатостта ни помага при пазаруване?

Научи как психологията на продажбите влияе на поведението ни при пазаруване и как с помощта на осъзнатостта можеш да вземаш съзнателни решения. Black Friday вече е…

· 5 мин. четене
Психология

Мултитаскинг: по-продуктивни или просто по-разсеяни?

Какво всъщност е мултитаскингът? Разбери защо мозъкът ни не работи паралелно, какви са недостатъците на превключването между задачи и защо монотаскингът често е по-продуктивен. Какво всъщност…

· 4 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.