Неврологични заболявания: видове, обяснение и лечение
Неврологичните заболявания обхващат всички разстройства, свързани с (периферната) нервна система, гръбначния мозък или главния мозък. Ако се интересуваш от преглед на най-известните неврологични разстройства, прочети нашата статия!
Какво представляват неврологичните заболявания?
Неврологичните заболявания обхващат всички състояния, свързани с нарушения във функцията на централната нервна система (главен и гръбначен мозък) или на периферната нервна система. Те могат да повлияят на съня, мисленето, концентрацията, паметта, речта, зрението и много други сфери от ежедневието ни.
Съществуват множество неврологични разстройства. Сред най-известните са:
- Инсулт
- Деменции
- Черепно-мозъчна травма (мозъчно сътресение)
- Възпаление на мозъчните обвивки (менингит)
- Главоболие
- Епилепсия
- Болест на Паркинсон
- Мозъчни тумори
- Множествена склероза
- Полиневропатия
По-долу ще ти дадем преглед на току-що изброените неврологични заболявания. Ще разгледаме както съответните неврологични обяснения, така и симптомите, причините и възможностите за лечение на всяко заболяване.
💡Забележка
Имай предвид, че следващият списък има за цел да ти даде само първоначален преглед на най-честите неврологични заболявания. Затова не можем да разгледаме всички над- и подкатегории на всяко заболяване. Те могат да се различават значително в зависимост от засегнатите функции.
Какви неврологични заболявания има?
Преди всичко е важно да знаеш, че неврологичните заболявания по принцип могат да бъдат разделени според две части на нервната система:
- Централна нервна система (ЦНС)
Към централната нервна система спадат както главният, така и гръбначният мозък. - Периферна нервна система (ПНС)
Периферната нервна система обхваща всички останали нервни структури в човешкото тяло. Тя се намира извън централната нервна система и от своя страна може да бъде разделена на соматична и вегетативна нервна система.
Централната нервна система отговаря за всички човешки функции, свързани с логическото мислене, паметта, управлението на движенията, съзнанието, приемането и предаването на информация, както и с чувствата и емоциите.
Задачата на периферната нервна система пък е предаването на информация между тялото и околната среда от една страна и главния и гръбначния мозък от друга.

1. Какво е инсулт?
При инсулт (наричан още мозъчен инфаркт) части от мозъка, тоест от централната нервна система, вече не се кръвоснабдяват достатъчно. В резултат на това могат да загинат множество мозъчни клетки, което може да доведе до симптоми като изтръпване и парализа на отделни части от тялото, както и до нарушения на говора и зрението. В най-лошия случай пациентът или пациентката може дори да почине от заболяването.
Инсултът най-често се дължи на запушване на кръвоносен съд (напр. от кръвен съсирек) в определени мозъчни области, но може да бъде предизвикан и от мозъчен кръвоизлив (напр. вследствие на тежка злополука). Затова той спада към неврологичните заболявания. Пълно излекуване рядко е възможно дори при квалифицирано лечение. Пациентите често се борят с физически или психически ограничения до края на живота си.
2. Какво е деменция?
Деменциите представляват трайно увреждане на областите, отговорни за мисленето, паметта и други мозъчни функции. Известни са над 50 форми на деменция, като най-честите са Алцхаймеровата деменция, съдовата деменция, деменцията с телца на Леви и фронтотемпоралната деменция. Те могат да бъдат разделени на първични и вторични деменции. Причините за първичните деменции (като Алцхаймер) все още не са изяснени. При вторичните деменции, както подсказва и името, те са следствие от други заболявания, например метаболитни заболявания или зависимости (алкохолна зависимост или злоупотреба с лекарства).
Основен симптом на деменцията във всички случаи е трайното влошаване на умствените способности. Но и промени в личността или в поведението към другите хора могат да бъдат признаци на деменция. Според съвременните научни познания първичните деменции не могат да бъдат излекувани, но протичането на болестта може да бъде забавено и така да се облекчи страданието на засегнатия човек. Вторичните деменции обаче могат да бъдат излекувани с правилното лечение, но само ако причините бъдат открити навреме.
Ако имаш подобни притеснения за себе си или за близък човек, непременно потърси преценка от квалифициран медицински специалист!
3. Какво е черепно-мозъчна травма?
Под черепно-мозъчна травма (наричана още мозъчно сътресение) се разбира всяко увреждане на мозъка, което се дължи на външно въздействие (напр. злополука, насилие).
Симптоми на черепно-мозъчната травма могат да бъдат нарушения на зрението и мисленето, главоболие, гадене, замаяност и загуба на съзнание.
В зависимост от тежестта на увреждането възможностите за лечение варират (лекарства, постелен режим или операция). Въз основа на тази информация впоследствие могат да се правят прогнози за възстановяването.

4. Какво е възпаление на мозъчните обвивки?
Възпалението на мозъчните обвивки (наричано още менингит) представлява възпаление на обвивките на гръбначния и главния мозък.
Причини за развитието на менингит са преди всичко вируси, а в някои случаи и бактерии. Когато менингитът е предизвикан от бактерии (напр. менингококи, пневмококи), той е особено опасен, тъй като само за няколко часа може да доведе до животозастрашаващо състояние.
Симптомите на менингита често са грипоподобни, тоест се проявяват с температура, гадене или главоболие и болки в крайниците. Могат да се появят и нарушения на говора и походката, чувствителност към шум и светлина, както и нарушения на съзнанието.
Лечението на менингита обикновено е медикаментозно. Моментът на поставяне на диагнозата и започването на терапията са решаващи за оцеляването на засегнатия човек.
5. Какво всъщност е главоболието?
При главоболието се разграничават два вида: първично и вторично главоболие.
Първично главоболие е всеки вид главоболие, което се появява като самостоятелно оплакване, а не например като последица от черепно-мозъчна травма. Най-честите форми са мигрената, тензионното главоболие и клъстерното главоболие.
Вторичното главоболие е пряко свързано с други заболявания като онкологични заболявания, инфекции или зависимости, както и с абстинентните симптоми при тях.
Независимо дали е първично или вторично, главоболието, особено когато е хронично, може значително да влоши качеството на живот на засегнатите.
Лечението на първичното главоболие се осъществява с лекарства като ибупрофен, парацетамол или други обезболяващи. При вторичното главоболие също се изписват такива лекарства, но тук целта е да се лекува основното заболяване, което причинява главоболието.
6. Какво е епилепсия?
Епилепсията (наричана още „падаща болест“) е нарушение във функцията на мозъка, което се характеризира с повтарящи се епилептични пристъпи. Епилептичният пристъп се предизвиква от кратковременен, засилен разряд на нервни клетки.
Отключващи фактори за епилептичен пристъп могат да бъдат трептяща светлина, липса на сън, но също и менингит или инсулт. Пристъп могат да предизвикат и други причини, например спиране на алкохола, хипогликемия (ниска кръвна захар) или отравяне.
Симптомите на епилепсията варират в зависимост от формата – от кратко отсъствие на съзнанието до гърчове с потрепвания или загуба на съзнание. Могат да възникнат и т.нар. „фокални пристъпи“, при които е засегната само определена област от мозъка или едното мозъчно полукълбо.
Лечението на епилепсията обикновено е медикаментозно. Ако лекарствата не действат или не действат достатъчно, по изключение може да се наложи и хирургична намеса.

7. Какво е болестта на Паркинсон?
Болестта на Паркинсон (наричана още „треперлива парализа“) е неврологично заболяване, при което е нарушен потокът на информация между мозъка и мускулите. Тя спада към двигателните разстройства и се характеризира, наред с други неща, с внезапно възникващи неволеви спазми или движения. Нарушения на равновесието, застинало изражение на лицето или бедност на движенията също могат да бъдат симптоми на Паркинсон.
Недостигът на невромедиатора допамин обикновено води до болестта на Паркинсон. Причината за този недостиг най-често не е известна. В редки случаи той може да се дължи на лекарства или генетични промени. Освен това вероятността да се разболееш от Паркинсон нараства с възрастта.
За лечение на Паркинсон най-често се изписват лекарства като леводопа, допаминови агонисти или други медикаменти. Те трябва да подпомогнат организма в производството на допамин и така да противодействат на заболяването. Лекарства като леводопа (наричана още L-допа) обаче могат да предизвикат странични ефекти като неволеви движения или потрепвания, които могат да се засилят при продължително лечение. Затова, особено когато заболяването все още не е напреднало, се препоръчва лечението да започне с допаминови агонисти, тъй като те действат по-слабо и така отлагат появата на странични ефекти.
Освен медикаментите се използват и форми на терапия като ерготерапия и физиотерапия или дълбока мозъчна стимулация, за да се постигне максимален ефект или, когато лекарствата не действат, изобщо да се постигне подобрение на симптомите.
8. Какво е мозъчен тумор?
Мозъчният тумор е заболяване на централната нервна система, което засяга предимно деца или възрастни хора. По принцип мозъчните тумори се делят на две форми: първични и вторични.
Причините за първичните мозъчни тумори в повечето случаи са неизвестни. При вторичните мозъчни тумори причината се крие в други онкологични заболявания.
Чести видове мозъчни тумори са глиомите, менингиомите или лимфомите. Глиомите са първични тумори, които се намират в централната нервна система и се срещат предимно в главния мозък. Менингиомите (тумори на мозъчните обвивки) произхождат от обвивката, която обгражда мозъка. Те най-често са доброкачествени. Лимфомите (подуване на лимфните възли) често са злокачествени тумори, които възникват предимно в лимфните възли, но могат да засегнат и всички други органи или тъкани.
Тъй като има както доброкачествени, така и злокачествени мозъчни тумори, които могат да се развият на най-различни места, лечението им варира значително. Възможностите включват хирургични интервенции, химиотерапия и лъчетерапия. Прогнозата е толкова по-добра, колкото по-ниска е тежестта на заболяването и колкото по-рано започне лечението.
9. Какво е множествена склероза?
Множествената склероза (МС) е хронично неврологично заболяване, което засяга централната нервна система. Тя възниква вследствие на погрешна реакция на имунната система, която води до разрушаване на нервни структури.
Причините, които водят до множествена склероза, все още не са напълно изяснени от науката. Счита се обаче, че действат няколко фактора едновременно. Според това за развитието на МС са отговорни както генетичната предразположеност, така и външни фактори като инфекции (херпес или вирус на морбили), употребата на никотин (напр. чрез тютюнопушене) или недостиг на витамин D.
Симптомите на множествената склероза могат да бъдат много разнообразни, тъй като възпалението може да засегне най-различни области на централната нервна система и съответно различни части от тялото. Те варират от нарушения на зрението и походката, през продължителна умора, до нарушения на сексуалните функции.
Множествената склероза обикновено протича на пристъпи и според съвременните познания е нелечима. С висококачествено лечение в подходящия момент обаче протичането на болестта може да бъде повлияно положително, а качеството на живот на засегнатия човек – подобрено.
10. Какво е полиневропатия?
Полиневропатията е общо заболяване на периферната нервна система. Тя се намира извън гръбначния и главния мозък. Когато там двигателните, сетивните и автономните нервни влакна се обединят в нервен сноп, се образува т.нар. „периферен нерв“. Именно тези периферни нерви са увредени при полиневропатия.
Причини за развитието на полиневропатия са преди всичко метаболитното заболяване „захарен диабет“ и злоупотребата с алкохол. Но и други фактори като инфекции, хранителни дефицити или странични ефекти на определени лекарства могат да доведат до това заболяване. В някои случаи обаче не може да се открие причина за полиневропатията.
В зависимост от това кои нерви са засегнати, симптомите също могат да варират значително. Полиневропатията често се проявява с изтръпване, парализа и болки в съответните засегнати области. Други симптоми могат да бъдат нарушения на усещането за допир или температура.
Протичането на заболяването може да бъде забавено или дори спряно с адекватно лечение. Развилите се дотогава функционални нарушения обаче остават. При лечението най-напред, когато е възможно, се отстраняват причините (напр. чрез спиране на лекарствата, които са го предизвикали). Пълно излекуване обаче е възможно само в редки случаи.
Как се диагностицират неврологичните заболявания?
Неврологична анамнеза
Диагностиката на неврологичните заболявания започва с неврологичната анамнеза, при която засегнатият човек разговаря с лекуващия лекар или лекарка (невролог) за досегашните си обезпокоителни симптоми. Задачата на невролога е да опише възможно най-точно оплакванията и въз основа на тях да получи ясна представа за здравословното състояние.
Затова пациентът или пациентката се разпитва и за евентуални заболявания в семейството (наследственост), както и за други налични заболявания. В крайна сметка е възможно съобщените симптоми да се дължат на вече съществуващо заболяване и да няма друго разстройство.
Така неврологът може по-добре да прецени кои изследвания да назначи, за да потвърди възникналите предположения и след това да предложи на пациента една или няколко възможности за лечение, които да премахнат или облекчат оплакванията.
Как се изследват неврологичните заболявания?
След това могат да се назначат неврологични изследвания, за да се установят евентуални отклонения във функцията на нервната система и съответно възможни неврологични заболявания.
За това изследване са на разположение редица диагностични методи:
- Оглед
При огледа (наблюдението на засегнатия човек) неврологът се опитва да открие първи забележими двигателни нарушения като неправилна стойка, необичайна походка или нарушение на равновесието. Кожни промени като обриви или наранявания също могат да дадат информация за възможно неврологично заболяване.
- Вътрешномедицински преглед
Вътрешномедицинският преглед трябва да даде информация за правилната функция на сърцето, големите съдове на шията, както и за пулса на ръцете и краката.
- Изследване на черепномозъчните нерви
При изследването на общо 12-те черепномозъчни нерва също могат да бъдат открити нарушения. При наличие на такива нарушения може да има отклонения в зрението, слуха, вкуса и обонянието. Освен това се изследват мимиката, преглъщането, говорът и движенията на очите на пациента. За целта неврологът може например да помоли пациента да направи гримаса, за да провери мимиката, или да прочете безпогрешно текст от определено разстояние, за да провери зрението му.
- Проверка на рефлексите
За проверка на рефлексите обикновено се използва неврологично чукче. С него могат да се предизвикат собствените мускулни рефлекси и рефлексите при разтягане на мускулите и да се провери правилната им функция. Например лекарят може да постави палеца си върху сухожилието на бицепса на пациента и да удари с чукчето върху него. Ако предмишницата не се сгъне, може да се предположи увреждане на съответните нерви.
- Изследване на двигателните функции
Изследването на двигателните функции се извършва на всички двигателни структури като гръбначния стълб, крайниците и ставите, включително мускулатурата. Проверяват се фината моторика, подвижността на ставите и мускулният тонус, който може да покаже намалена мускулна сила или дори мускулна парализа.
- Проверка на координацията
За проверка на координацията пациентът трябва да премине през различни тестове, които да потвърдят правилната функция на мускулите. Такъв тест е например „пробата пръст-нос“, при която пациентът първо прави широко движение с показалеца и след това трябва да докосне носа си. Ходенето със затворени очи по определени указания също може да даде информация за координацията.
- Изследване на сетивността
При изследването на сетивността се проверява правилната функция както на усещането за болка и температура, така и на възприятието за натиск и допир. За целта лекарят може например леко да притисне остър предмет към кожата на пациента, за да изследва чувствителността към болка.
- Оценка на вегетативните функции
Оценката на вегетативните функции се отнася до правилната функция на дишането, пулса, храносмилането и потенето. Обикновено човек не може да влияе на тези функции, но те са от решаващо значение за правилната работа на периферната нервна система.
- Изследване на когнитивните функции
Изследването на когнитивните функции, тоест на работоспособността на мозъка, може да се извърши чрез речта, решаването на аритметични задачи, разпознаването на определени предмети или форми, включително чрез опипване, или чрез анализ на разбирането на речта.
- Оценка на психичното състояние
При проверката за неврологично заболяване трябва да се оцени и психичното състояние на засегнатия човек. Намалената способност за концентрация или запаметяване, промененото настроение или нарушеното съзнание могат да бъдат последици от неврологично заболяване.
Още при прилагането на описаните методи за изследване могат да бъдат разпознати първи симптоми на неврологични заболявания. За да се постави обаче качествена диагноза, нерядко се провеждат допълнителни неврологични изследвания, за да се потвърди категорично дадено подозрение.
Неврологични заболявания -💡Допълнителни изследвания
Както вече споменахме, могат да се проведат и допълнителни неврологични изследвания като лабораторни тестове, при които се изследват кръвта, урината или гръбначно-мозъчната течност, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или рентгенови снимки на засегнатите части на тялото. Резултатите от тези тестове и анализи помагат да се потвърди диагнозата и да се препоръча подходящото лечение.

Неврологични заболявания – специална неврологична диагностика
ЕЕГ в неврологията
При електроенцефалографията (ЕЕГ) се регистрират електрическите сигнали, които излъчва мозъчната кора. Целта на този метод е да се измери електрическата активност на мозъка. За целта на определени места по главата се поставят електроди, които след това се свързват с кабели към ЕЕГ апарат. По време на изследването пациентът може да бъде изложен на трептяща светлина или други стимули, за да се активира мозъчната дейност.
Електроенцефалографията е един от най-разпространените методи за изследване в неврологията. Тя е толкова популярна, защото се провежда лесно и няма странични ефекти. Електродите наистина предават електрически напрежения, но те по природа съществуват в тялото.
ЕЕГ е особено подходяща за диагностика на мозъчни възпаления, епилепсия и други локално ограничени мозъчни увреждания.
ЕМГ в неврологията
Електромиографията (ЕМГ) е неврологичен диагностичен метод, който измерва електрическата активност на отделни мускули. Един от начините за измерване е т.нар. „иглена ЕМГ“. При нея в мускулите внимателно се вкарват тънки игли, които измерват електрическата им активност. Получените данни се представят като електромиограма, която лекуващият невролог след това анализира, за да види как отделните мускули реагират на електрическия сигнал от близкия нерв. Друг метод е „повърхностната ЕМГ“. При нея чрез залепващи електроди може да се регистрира дори активността на цяла мускулна група. Този метод често се предпочита пред иглената ЕМГ, тъй като при него се избягват възможни инфекции или кръвоизливи.
И при двата метода електрическата активност се измерва както в покой (напр. в седнало положение), така и при натоварване (напр. при бягане на бягаща пътека), за да се оценят по-добре тежестта на евентуално заболяване и неговият произход.
ЕНГ в неврологията
При електроневрографията (ЕНГ) се измерва скоростта на нервната проводимост. С помощта на кожен електрод лекарят стимулира нерв последователно на две различни места с леки електрически импулси. След това нервът изпраща сигнал, който се приема в мускула, инервиран от този нерв. Чрез кожния електрод, поставен и върху този мускул, може да се измери пристигането на сигнала под формата на скорост на нервната проводимост. Ако сигналът се забави твърде много или изобщо не бъде предаден, неврологът може да предположи увреждане на нерва (причинено например от злополука).
Форми на терапия
Вече знаеш какво представляват неврологичните заболявания и как могат да се лекуват. Искаш ли да научиш нещо и за формите на терапия при психичните заболявания? Тогава тук ще намериш подходящата статия за теб. До скоро!
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Hacke, W., et al. (2019). Neurologie (14., überarb. Aufl.). Heidelberg: Springer.
Klingelhöfer, J., & Berthele, A. (2020). Klinikleitfaden Neurologie (7. Aufl.). München: Elsevier.
Urban, P. (2022). Klinisch-neurologische Untersuchungstechniken (3. Aufl.). Stuttgart: Thieme.
Zettl, U. K., & Sieb, J. P. (2022). Diagnostik und Therapie neurologischer Erkrankungen: State of the Art (4. Aufl.). München: Elsevier.

