Разстройства на личността: какви са причините и видовете и как може да помогне осъзнатостта?
Разстройствата на личността не засягат само отделни симптоми, а дълбоко вкоренени модели на мислене, чувстване и действие. Тези модели могат да натоварват взаимоотношенията, да затрудняват ежедневието и да са свързани със значително страдание за самите засегнати. В същото време разстройствата на личността са по-чести, отколкото мнозина предполагат - и съществуват ефективни начини за подкрепа. В тази статия ще научиш по разбираем и обоснован начин какво представляват разстройствата на личността, какви видове има, по какво могат да бъдат разпознати и как психотерапията - допълнена от осъзнатост - може да подкрепи засегнатите.
Разстройствата на личността не засягат само отделни симптоми, а дълбоко вкоренени модели на мислене, чувстване и действие. Тези модели могат да натоварват взаимоотношенията, да затрудняват ежедневието и да са свързани със значително страдание за самите засегнати. В същото време разстройствата на личността са по-чести, отколкото мнозина предполагат – и съществуват ефективни начини за подкрепа.
В тази статия ще научиш по разбираем и обоснован начин какво представляват разстройствата на личността, какви видове има, по какво могат да бъдат разпознати и как психотерапията – допълнена от осъзнатост – може да подкрепи засегнатите.
Какво представляват разстройствата на личността?
Разстройствата на личността (РЛ) са продължителни, трайни модели на преживяване и поведение, които значително се отклоняват от очакванията на съответната култура или общество. Тези модели обикновено засягат начина на мислене за себе си и за другите, емоционалните реакции, междуличностното поведение и контрола на импулсите. От решаващо значение е, че те са стабилни в различните сфери на живота, нефлексибилни и свързани със значително страдание или нарушено функциониране и по правило се развиват още в юношеството или в ранната зряла възраст.
Как се дефинират разстройствата на личността?
Тази клинична дефиниция съответства на критериите на петото издание на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства – DSM-5. Друга класификационна система за диагностика на психичните разстройства е актуалната единадесета версия на Международната статистическа класификация на болестите и свързаните със здравето проблеми (МКБ). DSM-5 и МКБ-11 се смятат за международно признати класификационни системи за определяне и диагностика на психични разстройства като РЛ, като МКБ в 11-ото си издание е в преходен период до 2027 г., така че понастоящем все още се прилага МКБ-10.
Как се характеризират разстройствата на личността?
От класификационна гледна точка разстройствата на личността могат да бъдат разделени на различни клъстери:
Към клъстер A спадат странните и ексцентричните разстройства на личността: параноидно, шизоидно и шизотипно разстройство на личността.
Клъстер B включва драматичните и емоционалните разстройства на личността: антисоциално, хистрионно, нарцистично и гранично (борderline) разстройство на личността.
В клъстер C попадат тревожните и избягващите разстройства на личността: тревожно-избягващо (неуверено), зависимо и обсесивно-компулсивно разстройство на личността.

По какво можеш да разпознаеш разстройствата на личността?
При разстройствата на личността конкретно се проявяват определени модели, като границите между клъстерите и отделните разстройства могат да бъдат размити. Диагностиката изисква цялостна оценка и изключване на други причини (напр. употреба на психоактивни вещества, неврологични заболявания). Затова за поставянето на конкретна диагноза е необходим определен период на оценка, който произтича и от различните диагностични инструменти, напр. анамнеза, диагностично интервю, въпросници, тестови методи и при нужда включване на социалната среда.
Следователно разстройствата на личността не се проявяват чрез отделни симптоми, а чрез характерни модели. По същия начин от отделни симптоми не може директно да се заключи, че е налице разстройство на личността.
Към основните области, в които разстройствата стават видими, спадат:
• Когниция: изкривени представи за себе си или за другите (напр. грандиозно самовъзприятие, трайно недоверие)
• Афективност: неадекватни, интензивни или нестабилни емоционални реакции (напр. силни пристъпи на гняв или срам)
• Междуличностно поведение: трудности в поддържането на стабилни взаимоотношения (напр. повтарящи се конфликти, използване на другите или постоянна зависимост)
• Импулси/контрол на поведението: импулсивно, рисково или натрапливо поведение

Колко често се срещат разстройствата на личността сред общото население?
Мащабни систематични прегледи показват, че разстройствата на личността не са рядкост сред общото население. Обобщение на множество изследвания (46 проучвания от 21 държави) установява обща наблюдавана честота от около 7,8 % за всички видове разстройства на личността сред общото население, като вариациите според региона, методите и качеството на изследванията са големи. В държавите с високи доходи процентите са по-високи (9,6 %), отколкото в държавите с ниски и средни доходи (4,3 %). Данните за отделните клъстери (A, B, C) също варират. Този диапазон се обяснява до голяма степен с различните методи за събиране на данни (клинично интервю или тестови методи), дизайна на изследването (напр. напречно или лонгитюдно изследване) и културните фактори.
По-нови мащабни прегледи потвърждават значимостта на темата. Въпреки различията в провеждането на изследванията при засегнатите се наблюдават повишена смъртност и функционални ограничения.
Според германското медицинско списание Deutsches Ärzteblatt разстройствата на личността се срещат при 10 до 12 % от общото население. Освен това високата психична коморбидност се смята за типична. Коморбидност означава, че човек с РЛ има по-висока вероятност да страда и от друго психично разстройство или от психични симптоми.
Какво казва науката за разстройствата на личността?
В момента особено влиятелни са две изследователски направления:
1. Димензионален подход в диагностиката: Докато традиционните и утвърдени наръчници (категориите на DSM и МКБ-11) продължават да се използват, в бъдещите или доразвитите класификационни модели (вече интегрирани в МКБ-11) все по-силно се въвеждат димензионални подходи. Това означава, че оценката се извършва според тежестта и най-изразените личностни черти, а не чрез твърди категории. Тази промяна цели да намали припокриването между диагнозите и да повиши клиничната приложимост. Критични прегледи показват възможностите на димензионалния подход, но и предизвикателствата пред прилагането му и обучението на клиницистите по целия свят.
2. Популационна медицина и дългосрочно протичане: Актуалните изследвания предоставят по-надеждни оценки за честотата, продължителността на разстройствата през целия живот и свързаните с тях рискове. Увеличават се и изследванията на функционалното възстановяване: при някои разстройства се наблюдава клинично подобрение в течение на години, докато психосоциалните ограничения могат да се запазят по-дълго.
Поради честотата си, нарушаването на качеството на живот, работата и взаимоотношенията, както и високия дял на съпътстващи заболявания, разстройствата на личността са значима тема за общественото здраве. Актуалните изследвания целят да направят диагностиката по-прецизна, да изучат по-подробно причините и разпространението и да разработят по-ефективни и дългосрочно стабилни подходи за лечение.
Как могат да се лекуват разстройствата на личността?
При лечението на РЛ психотерапевтичните методи се смятат за метод на избор, докато психофармакологичните подходи имат по-малко значение, но понякога се използват като допълнение към психологичната психотерапия. За основана на доказателства се смята когнитивно-поведенческата терапия. Като психотерапевтични отправни точки, към които са насочени повечето методи, се разглеждат нарушенията в междуличностното взаимодействие, в самовъзприятието, в емоционалното преживяване, в себепредставянето, във възприемането на реалността и в контрола на импулсите.

Каква роля може да играе осъзнатостта?
Осъзнатостта не замества психотерапията – но може да бъде ценна допълнителна подкрепа при справянето с разстройствата на личността. Упражненията, основани на осъзнатост, ни канят да възприемаме съзнателно вътрешните си преживявания, без веднага да ги оценяваме или да искаме да ги променим. Така се създава повече вътрешно пространство между стимула и реакцията.
Редовно практикуваната осъзнатост може да насърчи, наред с другото:
- по-съзнателно и регулирано справяне с интензивни емоции
- повече дистанция от автоматичните мисловни модели и вътрешните оценки
- развиването на самосъстрадание и приемане, особено в трудни моменти
- по-фино възприемане на вътрешните състояния като чувства, телесни усещания и потребности
Именно при емоционално претоварване, вътрешно напрежение или импулсивни реакции осъзнатостта може да ти помогне за кратко да спреш, да разбереш себе си по-добре и да откриеш нови, по-осъзнати възможности за действие. Така тя подкрепя по-внимателното отношение към самия себе си – стъпка по стъпка и със собствено темпо.
Пример – медитацията
Пример за това е кратката медитация за осъзнатост, при която вниманието съзнателно се насочва към дишането или към телесните усещания. Ако при това се появят силни чувства или мисли, те не се потискат, а се забелязват и назовават – например „тук има гняв“ или „тук има безпокойство“ – и след това отново се пускат. Редовната практика може да помогне емоционалните реакции да се разпознават по-рано и да им се следва по-малко автоматично. Така при емоционално претоварване или импулсивни реакции осъзнатостта може да помогне да спреш, да разбереш себе си по-добре и да откриеш нови възможности за действие.

Заключение
Разстройствата на личността са твърди и нефлексибилни модели на мислене, чувстване и действие, които значително се отклоняват от културните очаквания и водят до страдание или нарушено функциониране. Те често започват в юношеството или в ранната зряла възраст и се диагностицират в САЩ по DSM-5, а в Европа предимно по МКБ-10. Разстройствата на личността могат да бъдат разделени на три клъстера: A (странни/ексцентрични), B (драматични/емоционални) и C (тревожни/избягващи).
Диагностиката се основава главно на психологически тестове, клинични интервюта и пълна анамнеза. При това се оценяват нарушенията в мисловните способности, регулацията на емоциите, взаимоотношенията и контрола на импулсите. Оценките за честотата на РЛ са около 8–12 %. Актуалните изследвания подчертават значението на оценяването на симптомите по скала, както и на точния анализ на това колко често се срещат. Психотерапията, например когнитивно-поведенческата терапия, се смята за добре утвърдено лечение при разстройствата на личността. Като допълнение подходите, основани на осъзнатост, могат да помогнат за по-ясното възприемане на вътрешните процеси, по-доброто разпознаване на автоматичните модели на реакция и по-осъзнатото и съпричастно към себе си справяне с емоционалните предизвикателства в ежедневието.
Valerie T. (студентка по психология, M.Sc.)
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
American Psychiatric Association. (n.d.). What are personality disorders? Retrieved from https://www.psychiatry.org/patients-families/personality-disorders/what-are-personality-disorders.
Bach, B., et al. (2022). The ICD-11 classification of personality disorders: a European perspective on challenges and opportunities. Borderline Personal Disord Emot Dysregul, 9(1), 12. https://doi.org/10.1186/s40479-022-00182-0.
Caspar, F., Pjanic, I., & Westermann, S. (2018). Basiswissen Psychologie. Springer VS. https://doi.org/10.1007/978-3-531-93317-7
Fariba, K. A. (2024). Personality Disorder. In StatPearls. StatPearls Publishing. Retrieved from https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK556058/.
Kramer, U., & Herpertz, S. C. (2022). Patientinnen und Patienten mit Persönlichkeitsstörungen im ärztlichen Alltag: Implikationen aus der ICD-11. Deutsches Ärzteblatt International, 119, 1-7. https://doi.org/10.3238/arztebl.m2022.0001
Shadid, J., Ferrari, A. J., Bach, B., Sellbom, M., et al. (2025). The global epidemiology of personality disorder: a systematic review and meta-regression. Lancet Psychiatry, 12(12), 932–946. https://doi.org/10.1016/S2215-0366(25)00299-8.
Winsper, C., Bilgin, A., Thompson, A., Marwaha, S., Chanen, A. M., Singh, S. P., Wang, A., & Furtado, V. (2020). The prevalence of personality disorders in the community: a global systematic review and meta-analysis. British Journal of Psychiatry, 216(2), 69–78. https://doi.org/10.1192/bjp.2019.166.


