Разстройство от аутистичния спектър: може ли осъзнатостта да помогне при сензорно претоварване?
В тази статия ще научиш какво всъщност стои зад разстройството от аутистичния спектър, защо е важно да се разграничава аутизмът при жените и как осъзнатостта може да помогне в справянето с аутизма.
При думата „аутизъм“ много хора си представят стереотипни образи и персонажи. Официално се говори за разстройство от аутистичния спектър (РАС). Героите обикновено са мъже, изключително интелигентни, социално непохватни, емоционално дистанцирани и с изолирани изключителни способности – като Шелдън Купър от „The Big Bang Theory“ или Сам Гарднър от сериала на Netflix „Atypical“ с неговия силен интерес към пингвините.
В тази статия ще научиш какво всъщност стои зад РАС, защо е важно да се разграничава аутизмът при жените и как осъзнатостта може да помогне в справянето с аутизма.
Общ преглед
РАС възниква в резултат на вродено нарушение в развитието на мозъка. Дълго време аутизмът се делеше на три форми: ранен детски аутизъм, синдром на Аспергер и атипичен аутизъм. След преработването на диагностичните критерии вече се поставя само диагнозата „разстройство от аутистичния спектър“. Разстройството може да се проявява в много различна степен. Някои хора с аутизъм са силно засегнати и се нуждаят от подкрепа в ежедневието, докато други могат добре да се грижат за себе си и да водят самостоятелен живот.
Разпространение и етиология
Честотата (разпространението) на разстройството от аутистичния спектър в Германия е около 1 %. При това момчетата и мъжете получават диагноза два пъти по-често от момичетата и жените. Съотношението между половете обаче може да се изравни, тъй като аутизмът при жените едва през последните години все по-често попада във фокуса на науката. Точните причини за разстройството от аутистичния спектър не са известни. Няколко фактора обаче могат да повишат риска от възникването му (етиология):
Генетични фактори
Когато самите родители имат разстройство от аутистичния спектър, вероятността и децата им да имат аутизъм е по-висока. Освен това роля играе и възрастта на родителите, тъй като генетичните промени се увеличават с възрастта.
Събития по време на бременността
Влияния по време на бременността, като преждевременно раждане, инфекция на майката с вируса на рубеолата или приемът на определени лекарства за лечение на епилепсия, също могат да повишат риска от възникване на разстройство от аутистичния спектър.
Между другото: РАС не се причинява нито от ваксини, нито от възпитанието на родителите – това твърдение вече се смята за научно опровергано.
Какви са симптомите на аутизма? Как протича диагностиката?
Симптоми
Как точно се проявява разстройството от аутистичния спектър? Аутизмът се характеризира най-вече с трудности в социалното взаимодействие и комуникацията. Типични са и повтарящите се поведения и движения. В МКБ-11, актуалната класификационна система на Световната здравна организация (СЗО), са посочени следните диагностични критерии (тук в съкратен вид).
Дефицити в социалната комуникация и взаимодействие, включително:
- Липса на разбиране за социалния контекст и неадекватни реакции на невербалната комуникация на другите (напр. ограничено невербално поведение като зрителен контакт, жестове, мимики, език на тялото)
- Ограничена способност за започване и поддържане на разговори и отношения с връстници, както и за представяне на емоциите на другите и реагиране на тях
Ограничени, повтарящи се и негъвкави модели на поведение, включително:
- Трудна адаптация към промени или нови преживявания
- Негъвкаво придържане към рутини или правила (напр. часове за сън, правила на игри)
- Прекомерно ритуализирани действия (напр. подреждане в редица или сортиране на предмети)
- Повтарящи се и стереотипни движения (напр. люлеене)
- Интензивно занимаване със специфични интереси, предмети или стимули
- Изключителна свръх- или понижена чувствителност към сетивни стимули (напр. звуци, миризми, вкусове, храни, текстури, дрехи, топлина, студ, болка)
Началото обикновено е в ранното детство. Симптомите обаче често стават ясно видими едва по-късно – когато социалните изисквания надхвърлят ограничените възможности.
Симптомите водят до значителни затруднения в ежедневието. Някои хора с аутизъм успяват с големи усилия да функционират в много области, така че трудностите им може да не са забележими. Диагностиката има смисъл и в такива случаи.
Диагностика
Диагностиката на разстройството от аутистичния спектър е обстойна и се извършва от психотерапевти или лекари специалисти по психиатрия. Обикновено са нужни няколко срещи и се използват различни диагностични инструменти. При децата и юношите най-често се провеждат разговори с родителите, тестове за развитие, наблюдение на поведението и медицински изследвания. При възрастните диагностиката може да е по-трудна. С годините много хора с неразпознат аутизъм са се научили да потискат определени поведения и да се приспособяват („маскиране“), поради което симптомите често не са толкова ясни, колкото в детска възраст.

Ако подозираш, че имаш разстройство от аутистичния спектър, може да си струва да провериш – на всяка възраст. Знанието за твоята невродивергентност може да внесе много яснота за теб и за хората около теб. Повечето диагностични центрове имат дълги листи на чакащи, но в някои градове има безплатни консултантски центрове за аутизъм, където можеш да получиш първоначална ориентация.
Отклонение: незабележимият аутизъм при жените
Една от най-известните жени с аутизъм е шведската климатична активистка Грета Тунберг. Тя получава диагнозата си още като дете и смята разстройството си от аутистичния спектър за сила в борбата срещу климатичните промени. Много жени обаче получават диагнозата РАС едва късно. Някои от тях имат зад гърба си дълъг път на страдание с множество погрешни диагнози. Една от причините може да е, че дълго време изследванията приемаха, че аутизмът засяга само момчета, и затова диагностичните критерии и тестовете се основаваха изключително на участници от мъжки пол. От друга страна се предполага, че жените рано развиват стратегии, за да се приспособяват в социални ситуации. Те често имат по-добри умения за маскиране от мъжете с аутизъм и освен това проявяват по-малко външни поведенчески особености.
Оттеглянето, изтощението и страховете често биват погрешно тълкувани като срамежливост, депресивни периоди или тревожни разстройства. Освен това жените с аутизъм често избират интереси, които се възприемат като типични за пола им (напр. животни, книги, езици) – и така противоречат на стереотипната представа за човек с аутизъм, който наизустява разписания и модели на влакове.

Следователно момичетата и жените с аутизъм не са непременно по-рядко срещани, а по-малко видими.
Често ги възприемат като „нормални“, защото могат да проявяват високи социални умения и да функционират добре в ежедневието. Огромното усилие, което стои зад това приспособяване и е за сметка на психичното и физическото им здраве, често остава незабелязано.
Терапия и осъзнатост при разстройство от аутистичния спектър
Терапия
Лечението на разстройството от аутистичния спектър цели да подобри качеството на живот на засегнатите и да насърчи тяхната самостоятелност и независимост, както и участието им в обществото. За целта се препоръчват различни мерки:
- Поведенческа терапия (включително тренинг на социални умения)
- Логопедия
- Ерготерапия
- Психообразование
- Адаптиране на ежедневието
- Приемане на диагнозата
Към момента няма медицинско лечение, което да излекува разстройството от аутистичния спектър. Съпътстващи заболявания като тревожни и обсесивно-компулсивни разстройства, нарушения на съня, ADHD или депресивни епизоди обаче често могат да се лекуват успешно с медикаменти. Освен това може да се кандидатства за подкрепа като компенсаторни мерки, придружители в училище и социални услуги за грижа. Обществени инициативи като „Тихия час“, който позволява пазаруване с по-малко стимули, без музика и ярко осветление, кинопрожекции, съобразени с аутизма, или зони за почивка на големи събития също са първа стъпка към по-голяма видимост и интеграция на невродивергентните хора.
Как осъзнатостта може да помогне в справянето с РАС
Тъй като аутизмът е свързан с постоянно сензорно претоварване и приспособяване към околната среда, много засегнати имат слаб достъп до собствените си нужди, емоции и телесни усещания. Чувствителната по невробиологични причини нервна система е хронично претоварена, което може да доведе до психични сривове („мелтдауни“ и „шътдауни“) и да се прояви в соматични оплаквания.
Осъзнатостта в ежедневието, медитациите, ограничаването на стимулите и работата с тялото могат да бъдат полезни начини за изграждане на вътрешно спокойствие и сигурност, както и за това отново да се научиш да усещаш и регулираш тялото си. Важно е да започнеш бавно и внимателно. Насочването на вниманието към собствения вътрешен свят и допускането на усещания, които дълго не са били забелязвани, в началото може да е неприятно и да те претоварва. Тук е важно да бъдеш нежен и любящ към себе си и да стигаш само дотам, докъдето можеш да издържиш. Воденият боди скан или 5-минутната медитация например позволяват плавно навлизане в практиката на осъзнатост. Самостимулацията на блуждаещия нерв също може да активира парасимпатиковата нервна система и да те върне от външния свят обратно към вътрешния ти център.
Заключение
Аутизмът е многолик спектър, който далеч надхвърля разпространените клишета. Въздействието му върху социалното взаимодействие, комуникацията и поведението е много различно при всеки човек, а аутизмът при жените особено често остава неразпознат. Ранната диагностика, терапевтичната подкрепа и методите, основани на осъзнатостта, могат да помогнат на засегнатите да укрепят самовъзприятието си, да намалят стреса и да водят самостоятелен живот. Ежедневието на хората с аутизъм става значително по-леко благодарение на целенасочени адаптации, приемане и осъзнато поведение.

На 2 април, Световния ден за осведоменост за аутизма, по целия свят се повишава информираността за аутизма. Този ден ни напомня да ценим многообразието на невродивергентните хора, да поставяме под въпрос стереотипите и активно да насърчаваме приобщаването. За близките, педагозите и специалистите това е и възможност да се информират за специфичните нужди на хората с аутизъм и да укрепят уважителното отношение към тях.
Marie St. (студентка по психология)
Открий високата чувствителност: съвети, осъзнатост и медитация
Ако освен аутизма те интересува и темата за високата чувствителност , струва си да надникнеш в статията ни по темата. Подобно на РАС, там става дума за това да разбереш по-добре собствените си нужди, възприятия и граници и да намериш повече вътрешен баланс чрез осъзнатост и грижа за себе си. Статията предлага практични съвети как високочувствителните хора да организират ежедневието си по-осъзнато и да използват чувствителността си като сила.
Като допълнение има и медитация специално за високочувствителни хора, която ще ти помогне да намериш вътрешен покой и да отпуснеш нервната си система. Заповядай, опитай я веднага или ни посети в студиото за медитация.
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Bundesministerium für Gesundheit. (o.D.) Autismus. gesund.bund.de https://gesund.bund.de/autismus.
Li, C.E., Wang, K.L., Treves, I.N. et al. (2025). Smartphone mindfulness intervention reduces anxiety symptoms and perceived stress in autistic adults: A randomized controlled trial. Mindfulness 16, 1504–1521. https://doi.org/10.1007/s12671-025-02558-z
Muscatello, R. A., Vandekar, S. N., & Corbett, B. A. (2021). Evidence for decreased parasympathetic response to a novel peer interaction in older children with autism spectrum disorder: a case-control study. Journal of neurodevelopmental disorders, 13(1), 6. https://doi.org/10.1186/s11689-020-09354-x
Whitehead, D. (2022). Subtiler weiblicher Autismus: Wegweiser für Mädchen und Frauen im Alter von 12 bis 122 Jahren. tredition.
Zimmermann, M. (2025). Anders nicht falsch. Kommode Verlag.


