Емоции: история, функции и чувства
Векове наред философията е разглеждала света на човешките чувства, а с него и емоциите, като нещо, което трябва да бъде потискано. Разбери дали емоциите наистина са толкова негативни и какви функции изпълняват!
Откакто свят светува, човекът се определя чрез своя разум. Именно това го отличава и го разграничава от животните. Векове наред светът на човешките чувства, а с него и емоциите, са били разглеждани например във философията като нещо, което трябва да бъде потискано. Дали емоциите наистина са толкова негативни и какви функции изпълняват, ще разбереш в тази статия!
Какво представляват емоциите?
Емоциите са част от света на човешките чувства. Също като настроенията и чувствата те изразяват как се чувства човек в даден момент. Те са сложни психологични феномени, които обхващат субективни преживявания, физиологични реакции, когнитивни оценки и поведенчески прояви.
Емоциите са субективни чувства или преживявания като щастие, тъга, гняв или страх. Тези преживявания могат да варират по интензивност, продължителност и качество и са дълбоко лични и субективни за всеки човек. Освен това те са съпроводени от физиологични промени в тялото. При страх например тялото може да реагира с ускорен пулс, учестено дишане, изпотяване или промени в мускулното напрежение. Тези физиологични реакции са свързани с активирането на автономната нервна система.
Характерни са и когнитивните оценки на отключващия фактор. Емоциите се влияят от когнитивни процеси, включително от начина, по който оценяваме и тълкуваме събития или ситуации. Начинът, по който възприемаме и интерпретираме света около нас, може да влияе на емоционалните ни реакции. Така например двама души могат да реагират емоционално по различен начин на едно и също събитие поради различните си когнитивни оценки и убеждения.
Белег на емоциите, който ги отличава и от чувствата, и от настроенията, е фактът, че често се изразяват чрез мимика, език на тялото, тон на гласа и жестове. Тези изразни поведения изпращат социални сигнали към другите и могат да влияят на междуличностните взаимодействия.
Как философите са оценявали емоциите?
Още от Античността философите разсъждават и за човешките чувства. В античната философия обаче на тях не се отдава голяма стойност. За да може човек да постъпва морално правилно, чувствата трябвало да бъдат обуздавани. Разумът се смятал за най-важното средство за етично поведение. Който пък се отдавал на емоционалните си пориви, бил смятан за слаб човек. Според тази представа човек можел да бъде силен и етично издържан само ако потиска чувствата си.

И може би най-известният немски философ, Имануел Кант, застъпва философия, която разглежда човешкия разум като решаващ критерий за етично, а следователно и добро поведение. Кант, когото често смятат за отправна точка на германския идеализъм, не се занимава подробно с човешките емоции в своите трудове. Той все пак признава ролята на емоциите в моралната преценка и подчертава значението на разума за овладяването на чувствата. Според Кант чувствата трябва да бъдат подложени на рационален контрол и не бива да доминират моралните ни решения. Така той заема позиция, която силно напомня за класическите антични мислители.
Макар не всички философи да рисуват тази негативна картина и например вече споменатият германски идеализъм да няма единен възглед за чувствата, представените тук изключително влиятелни мислители показват колко ниско значение е било отдавано на емоциите и все още им се отдава.
Каква функция имат емоциите?
Природните науки рисуват различна картина. Еволюционните биолози например са убедени, че някои емоции (често наричани първични емоции) изпълняват жизненоважни функции и така са допринасяли и продължават да допринасят за оцеляването на индивида и на вида.
Така например страхът ни предупреждава за потенциални заплахи, отвращението предпазва нас и другите от отравяне, тъгата може да сигнализира нужда от подкрепа или самонаблюдение, а радостта насърчава социалните връзки и поведението, ориентирано към награда.
За психологията интерес представлява и развитието и социализацията на емоциите, защото те преминават през развитие и се оформят от социални и културни фактори. Чрез процесите на социализация и културните норми хората се учат как да разпознават, назовават, регулират и изразяват чувствата си.
Макар емоциите да са вродени и универсални за всички хора, хората реагират твърде различно на един и същ отключващ фактор. Освен на индивидуални фактори това може да се дължи и на културата, в която човек е израснал. Отвращението илюстрира това доста добре. Въпреки че отвращението е вродено, изпълнява еволюционно-биологична функция и трябва да ни държи далеч от негодна за ядене храна и от причинители на болести, ние изпитваме отвращение и към храни, които не отговарят на нито един от тези критерии, например към насекоми.
По този начин емоциите изразяват и принадлежност към група и сигнализират на нас и на другите кои норми и ценности са важни за нас. Така те регулират и съвместния ни живот в обществото.

Положителни и отрицателни емоции
И все пак остава открит въпросът дали чувствата може би са полезни, но въпреки това негативни и е по-добре да бъдат потискани. Друго често срещано разделение е това на положителни и отрицателни емоции. Положителни се наричат онези чувства, чиито отключващи фактори възприемаме като желани и чието изживяване може да се опише като приятно. Примери за такива са радостта или изненадата.
Повечето емоции имат по-скоро неприятен отключващ фактор и предизвикват силни негативни реакции, било то тъга, гняв или срам. Въпреки това е важно да приемаме чувствата такива, каквито са. Потискането им или заменянето на отрицателните емоции с положителни в крайна сметка не може да бъде решението. Психичното и физическото здраве са свързани и потискането на едното може да има негативни последици и за другото.
За да се разбере психологическото значение на емоциите, трябва да се изследват механизмите, които стоят в основата им, взаимодействието им с когницията и физиологията, както и ролята им в човешкото преживяване и поведение. Психолозите използват различни изследователски методи, сред които лабораторни експерименти, анкети, интервюта и наблюдения, за да изучават човешките чувства и техните психологически ефекти.
Чрез научните изследвания психолозите се стремят да получат знания за човешката природа, психичното здраве, социалните взаимодействия и цялостното благополучие. Защото чувствата, също като разума, са част от човека и го определят в еднаква степен. Да приемем това, да се сприятелим и с негативните усещания и да им позволим да бъдат тук, може би отначало е трудно, но това би било по-осъзнатото отношение към собствените ни чувства. Защото и това е част от това да бъдеш човек и е част от живота.

Благодарност в ежедневието
Вече научи доста за човешките емоции и за това, че може да е важно да ги приемаш и да им позволяваш да съществуват. Осъзнатостта е забелязването на чувства, мисли и телесни реакции и затова може да е важна за приемането на възникващите чувства. Знаеше ли, че и благодарността в ежедневието може да ни помогне в това? Ако искаш да научиш повече, прочети нашата статия за благодарността. Приятно четене!
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Ekman, P. (2016). Gefühle lesen: Wie Sie Emotionen erkennen und richtig interpretieren (2. Aufl.). Heidelberg/Berlin.
Izard, C. E. (1981). Die Emotionen des Menschen: Eine Einführung in die Grundlagen der Emotionspsychologie. Weinheim/Basel.
Schneider, A. (2012). Das Verhältnis von Emotion und Kognition: Emotionsphilosophie von René Descartes bis in die Gegenwart. Hamburg.


