Активирай силата на блуждаещия нерв: 5 лесни упражнения
Блуждаещият нерв играе важна роля за психичното здраве и справянето със стреса. В тази статия ти представяме пет лесни упражнения, с които можеш целенасочено да активираш своя „нерв на самолечението“.
Какво е блуждаещият нерв?
Името вагус (nervus vagus) идва от латински и означава „скитащ нерв“. Нервът носи това название заради многобройните си разклонения, които преминават през тялото и го свързват с различни органи и системи. Блуждаещият нерв е най-дългият от дванадесетте черепномозъчни нерва и се простира от мозъчния ствол през шията и гръдния кош чак до коремната кухина. Той е част от парасимпатиковата нервна система, която отговаря за регулирането на покоя, отпускането и храносмилането. Така той има важна роля в регулацията на сърдечната честота, дишането, храносмилането и други жизненоважни телесни функции.
Какво е стимулация на блуждаещия нерв?
Понятието „стимулация на блуждаещия нерв“ (VNS) обхваща най-общо всички техники, които се използват за стимулиране на блуждаещия нерв. Към тях спадат както мануалната стимулация (напр. чрез масаж), така и електрическата стимулация (напр. чрез медицински уреди, които подават електрически импулси). В медицината електрическата стимулация се прилага, наред с другото, за лечение на епилепсия и депресия. Но и без сложни уреди има много различни начини да активираш блуждаещия нерв – с тях ще се запознаеш след малко в упражненията!
Какво е вагусов тонус?
Във връзка с упражненията за блуждаещия нерв е важен т.нар. вагусов тонус. Под него се разбира степента на активност на нерва. Тя може да се измери чрез сърдечната и дихателната честота. Повишаването на активността на блуждаещия нерв е свързано с положителни ефекти – например тялото може да се възстановява по-бързо след стресови събития. И точно тази активност можеш целенасочено да повишиш с упражнения!
💡 Изследвания показват, че майките предават вагусовия си тонус на новородените си. Ако майката е тревожна и депресивна по време на бременността, това се проявява в нисък вагусов тонус, който след това се оказва нисък и при новороденото.
Какъв ефект имат упражненията за блуждаещия нерв?
Вече знаеш какво е блуждаещият нерв и че високата му активност е полезна за твоето психично здраве. Но какви конкретни ефекти можеш да постигнеш с упражнения? Смята се, че упражненията за блуждаещия нерв имат множество положителни ефекти върху физическото и психичното здраве . По-долу ще намериш някои примери за ефекти, доказани в изследвания.
Справяне със стреса
Упражненията за блуждаещия нерв могат да подобрят справянето ти със стреса и така да ти помогнат да се справяш по-добре в стресови ситуации. Този ефект се постига, защото упражненията повишават вариабилността на сърдечната честота (т.е. вариацията в продължителността между два сърдечни удара) и понижават нивото на кортизол – и двете са индикатори за по-ефективно справяне със стреса.
Полезни съвети за справяне със стреса ще намериш в нашата статия Как да намалиш стреса!
Регулация на емоциите
Регулацията на емоциите е способността да влияем на собствените си чувства. Тази способност е полезна например при междуличностни конфликти или при справяне с негативни чувства. Изследвания показват, че по-високата активност на нерва върви ръка за ръка с по-добра регулация на емоциите. Освен това упражненията ти помагат като цяло да изпитваш повече положителни чувства.
Когнитивни способности
Високата активност на блуждаещия нерв е свързана с по-добро представяне на работната памет. Работната памет е онази част от паметта, която отговаря за обработката и краткосрочното съхранение на информация. Работната си памет използваш например при четене, учене или логическо мислене. Освен работната памет, по-високата активност на нерва подпомага и твоето внимание.

Какви упражнения за блуждаещия нерв има?
Всичко това звучи доста обещаващо, нали? Със следващите упражнения можеш целенасочено да активираш блуждаещия си нерв и да се възползваш от положителните ефекти. Просто изпробвай какво ти харесва!
Бавно, дълбоко дишане
Още с едно просто дихателно упражнение можеш да стимулираш блуждаещия си нерв. Вдишай бавно и дълбоко, като коремът ти трябва да се повдигне. След това задръж дъха си за няколко секунди. После издишай бавно. Повтори този цикъл няколко пъти. Стреми се към около шест вдишвания в минута. Ако искаш, можеш да поставиш и ръка на корема си, за да усещаш как той се повдига и спада.
Дихателните упражнения са част и от метода на Вим Хоф – техника за подобряване на благосъстоянието, работоспособността и здравето. Ако искаш да научиш повече за метода на Вим Хоф, разгледай тук нашия подкаст епизод с невроучения и експерт по метода на Вим Хоф Dr.rer.nat. Dipl. Psych. Matthias Wittfoth!
Масаж на блуждаещия нерв
За да стимулираш блуждаещия си нерв чрез масаж, можеш да избереш различни части на тялото. Особено подходяща е шията, тъй като тук нервът минава заедно със сънната артерия. За целта постави върховете на пръстите си отстрани, вдясно и вляво на шията, и масажирай нежно с кръгови движения областта под челюстните кости (тук можеш да усетиш и пулса си). Прави този масаж около 2 до 3 минути, като можеш да засилиш ефекта, ако междувременно дишаш дълбоко.
Студ и топлина
Можеш да използваш както студ, така и топлина, за да активираш блуждаещия си нерв. За да предизвикаш остър студов стимул, можеш например да вземеш студен душ. Звучи неприятно? Опитай да пуснеш студената вода само за последните 30 секунди. В дългосрочен план можеш да повишиш активността на нерва, като редовно се излагаш на студ. Така се отслабва и добре познатата реакция „fight or flight“ („бий се или бягай“), благодарение на което ставаш по-спокоен в стресови ситуации. Ако студът изобщо не ти допада, използвай топлината за активиране на блуждаещия нерв – какво ще кажеш например за едно посещение в сауната?

Гласни връзки
Друг начин да стимулираш блуждаещия си нерв е да използваш гласните връзки и мускулатурата на ларинкса, тъй като блуждаещият нерв е свързан с тях. Независимо дали пееш на глас любимата си песен, смееш се от сърце, тананикаш мелодия или гаргаришем с малко вода – толкова просто може да бъде да направиш нещо хубаво за себе си!
Медитация
Медитацията има много положителни ефекти върху тялото и ума, което се потвърждава от нарастващ брой изследвания. Затова не е изненадващо, че чрез медитация можеш да подобриш и функцията на блуждаещия си нерв. Съществуват много различни видове медитация, които водят началото си от различни култури. Защо не опиташ някоя от тези три лесни медитации?
💡 В изследване на Kok и колеги (2013) е показано, че след шестседмична програма за медитация участниците са имали значително по-висок вагусов тонус в сравнение с преди програмата. Повишеният вагусов тонус е довел и до това, че тези хора са изпитвали повече положителни емоции.

Промяна на навиците
Вече се запозна с някои упражнения за блуждаещия нерв и техните ползи за здравето. За да извлечеш максимално положителните им ефекти, е добре да включиш тези упражнения в ежедневието си. Как да успееш най-добре в това, ще научиш в нашата статия Как да промениш навиците си!
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Dedoncker, J., Vanderhasselt, M. A., Ottaviani, C., & Slavich, G. M. (2021). Mental health during the COVID-19 pandemic and beyond: The importance of the vagus nerve for biopsychosocial resilience. Neuroscience and Biobehavioral Reviews, 125, 1–10. https://doi.org/10.1016/j.neubiorev.2021.02.010
Eysenck, M. W., & Keane, M. T. (2020). Cognitive psychology: A student’s handbook (8th ed.). Routledge.
Fallis, J. (2017, January 21). How to stimulate your vagus nerve for better mental health. University of Ottawa. https://www.providence.org/-/media/project/psjh/providence/or/files/behavioral-health/how_to_stimulate_your_vagus_nerve_for_better_mental_health_1.pdf
Field, T., Diego, M., Hernandez-Reif, M., Schanberg, S., Kuhn, C., Yando, R., & Bendell, D. (2003). Pregnancy anxiety and comorbid depression and anger: Effects on the fetus and neonate. Depression and Anxiety, 17(3), 140–151. https://doi.org/10.1002/da.10071
Grippo, A. J. (2017). Opinion: "Heart rate variability, health and well-being: A systems perspective" Research Topic. Frontiers in Public Health, 5, 246. https://doi.org/10.3389/fpubh.2017.00246
Hansen, A. L., Johnsen, B. H., & Thayer, J. F. (2003). Vagal influence on working memory and attention. International Journal of Psychophysiology, 48(3), 263–274. https://doi.org/10.1016/s0167-8760(03)00073-4
Howland, R. H. (2014). Vagus nerve stimulation. Current Behavioral Neuroscience Reports, 1(2), 64–73. https://doi.org/10.1007/s40473-014-0010-5
Kok, B. E., Coffey, K. A., Cohn, M. A., Catalino, L. I., Vacharkulksemsuk, T., Algoe, S. B., Brantley, M., & Fredrickson, B. L. (2013). How positive emotions build physical health: Perceived positive social connections account for the upward spiral between positive emotions and vagal tone. Psychological Science, 24(7), 1123–1132. https://doi.org/10.1177/0956797612470827
Laborde, S., Mosley, E., & Thayer, J. F. (2017). Heart rate variability and cardiac vagal tone in psychophysiological research – Recommendations for experiment planning, data analysis, and data reporting. Frontiers in Psychology, 8, 213. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2017.00213
Ma, X., Yue, Z. Q., Gong, Z. Q., Zhang, H., Duan, N. Y., Shi, Y. T., Wei, G. X., & Li, Y. F. (2017). The effect of diaphragmatic breathing on attention, negative affect and stress in healthy adults. Frontiers in Psychology, 8, 874. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2017.00874
Meyer, K. (2019). Vagus Nerv für Einsteiger. Self-published: Deggendorf.
Scott, B. G., & Weems, C. F. (2014). Resting vagal tone and vagal response to stress: Associations with anxiety, aggression, and perceived anxiety control among youths. Psychophysiology, 51(8), 718–727. https://doi.org/10.1111/psyp.12218

