Теория на самоопределението: ключът към психичното здраве?
Теорията на самоопределението е комплексна психологическа теория за благополучието и личностното израстване. Откакто е формулирана през 70-те и 80-те години, са проведени множество изследвания върху нея, така че днес тя се смята за научно обоснована рамка за разбиране и промяна на човешката мотивация. Прочети в тази статия какво включва теорията на самоопределението, къде може да се прилага и как може да подобри и твоето психично здраве.
Теорията на самоопределението е комплексна психологическа теория за благополучието и личностното израстване. Откакто е формулирана през 70-те и 80-те години, са проведени множество изследвания върху нея, така че днес тя се смята за научно обоснована рамка за разбиране и промяна на човешката мотивация. Прочети в тази статия какво включва теорията на самоопределението, къде може да се прилага и как може да подобри и твоето психично здраве.
Какво гласи теорията на самоопределението?
Предистория
Едуард Деси и Ричард Райън, двама професори в Университета в Рочестър, Ню Йорк, започват да изследват човешката мотивация през 70-те години. Заедно те разработват теорията на самоопределението, която днес се смята за една от най-влиятелните теории, обясняващи човешката мотивация и благополучие. Става дума за т.нар. макротеория, която разглежда големи, всеобхватни взаимовръзки.
Универсални базови потребности
Според теорията на самоопределението всеки човек има три универсални базови потребности. Когато те са удовлетворени, се чувстваме добре, по-лесно постигаме състояние на психично здраве и сме мотивирани да изпълняваме задачите си. Ако обаче тези базови потребности бъдат фрустрирани, това води до негативни емоции и демотивация.
Автономия: Хората искат да имат усещането, че сами контролират поведението си, вземат решения самостоятелно и по този начин могат да променят нещата.
Компетентност: Хората имат потребност да усвояват нови задачи и да взаимодействат ефективно със средата си. От това възниква усещането, че притежават необходимите умения, за да успеят.
Социална свързаност: Хората искат да се чувстват част от общност с други хора.

Форми на мотивация
Освен това теорията на самоопределението разграничава две различни форми на мотивация: можем да сме външно (екстринзивно) мотивирани да направим нещо. Причините могат да бъдат например финансови, можем да действаме, за да получим признание, или пък от страх от негативни последици. Ако пък сме вътрешно (интринзивно) мотивирани, извършваме дадено действие, защото ни доставя удоволствие, защото го смятаме за важно или защото е интересно. С други думи, действаме само защото наистина го искаме.
Според теорията на самоопределението тук става дума за континуум: действията не са мотивирани или само вътрешно, или само външно, а се намират някъде между тези два полюса. Така че почти винаги имаме смесени форми: ако например спортуваш, може би го правиш, за да си във форма и здрав (за да избегнеш негативни последици), защото искаш да изглеждаш добре (признание от другите) и също защото се чувстваш добре и ти е приятно (вътрешна мотивация). Колкото повече трите ти базови потребности – автономия, компетентност и социална свързаност – се удовлетворяват по време на спорта, толкова по-голяма е вероятността да се придвижиш по континуума към вътрешната мотивация.
Основни допускания на теорията на самоопределението
Въз основа на горните дефиниции теорията на самоопределението прави две основни допускания:
- Хората имат вродена тенденция към израстване: по природа сме мотивирани да се усъвършенстваме и развиваме (а не просто да оцеляваме).
- Самоопределението е важно: мотивацията, която възниква вътрешно чрез удовлетворяване на базовите потребности, е по-устойчива и води до по-добро благополучие от външната мотивация.
Различават ли се хората по своята самоопределеност?

Както вече беше описано, трите базови потребности присъстват у всеки от нас. Според Райън и Деси обаче съществуват индивидуални различия, поради които базовите ни потребности се удовлетворяват в различна степен, например защото възприемаме и тълкуваме ситуациите по различен начин. Райън и Деси определят три различни ориентации:
- Автономна ориентация
Хората имат силна автономна ориентация, когато обичат да изпълняват дейности, които им предлагат много възможности за избор. Контролираните дейности им се струват неприятни.
- Контролирана ориентация
Хората със силно изразена контролирана ориентация се чувстват контролирани и ограничени в дейностите си. Те работят, защото имат усещането, че трябва да изпълнят дадена задача, и често са под напрежение.
- Безлична ориентация
Хората със силна безлична ориентация имат усещането, че не са в състояние да се справят със задачите си и че са некомпетентни. Страхуват се от нови ситуации и възприемат поведението си като трудно контролируемо. Резултатът от дадена задача им изглежда почти невъзможно да бъде повлиян.
Според теорията на самоопределението и трите ориентации присъстват до известна степен у всеки от нас, но са изразени в различна степен.
Издържа ли теорията на самоопределението на научна проверка?
Поради голямото влияние, което теорията на самоопределението оказва върху психологическото разбиране за човешката мотивация, множество изследвания са се занимавали с отделни нейни аспекти и са ги проверявали. Обхванати са различни сфери – от възпитанието и образованието до работната среда.

През 2015 г. изследователи от Университета в Тексас разглеждат в метаанализ досегашното състояние на изследванията в областта на възпитанието на децата. В 36 проучвания учените установяват, че децата, израснали с възпитателен стил, подкрепящ автономията, показват по-добри училищни резултати и психосоциално функциониране, като автономна мотивация, психично здраве, възприемана компетентност, ангажираност и положително отношение към училището. Най-силни са установените ефекти в областта на психичното здраве.
Друг метаанализ от 2024 г. стига до подобно заключение за училищната среда: и тук, в над 90 различни проучвания, се оказва, че удовлетворяването на базовата потребност от автономия води до по-добро благополучие и по-малко психични заболявания. Подобни ефекти се наблюдават и в професионалния свят: вътрешно мотивираните служители не само се радват на по-добро благополучие, но и постигат по-добри резултати.
Като цяло може да се каже, че основните положения на теорията на самоопределението се смятат за научно потвърдени. Когато трите базови потребности от автономия, компетентност и социална свързаност са удовлетворени, хората са по-удовлетворени, учат по-добре, постигат по-добри резултати и по-често остават психично здрави.
И какво общо има теорията на самоопределението с теб?
Вече прочете всички научни данни за теорията на самоопределението и може би лесно можеш да си представиш, че Райън и Деси не са били никак далеч от истината със своята теория за човешката мотивация. Но може би не ти е съвсем ясно какво общо има всичко това с твоя живот и какво би могъл или могла да вземеш от тази теория за ежедневието си?
Както вече беше обяснено, дали трите базови потребности ще бъдат удовлетворени и доколко самоопределено преживяваме дадена ситуация, зависи от индивидуалната ни ориентация. Така една и съща ситуация може да бъде преживяна от един човек като самоопределена, докато друг би я възприел точно обратното. Да вземем например неуспех в работата: можеш да признаеш грешката си, убеден или убедена, че можеш да се поучиш от нея, да се подобриш и да предприемеш действия. Преживяваш ситуацията като самоопределена и контролируема и затова си мотивиран или мотивирана да направиш нещо.

Но можеш да възприемеш ситуацията и съвсем различно: вместо да потърсиш собствената си грешка и да я видиш като шанс, се фокусираш върху външни фактори, които са виновни за неуспеха. Не се чувстваш мотивиран или мотивирана да действаш и преживяваш ситуацията като неконтролируема.
Разбира се, този пример не може да се пренесе върху всички ситуации. Не всяка ситуация може да бъде повлияна от твоите действия и понякога трите базови потребности просто не могат да бъдат удовлетворени, независимо от това каква гледна точка заемаш. Да си представим например силно регламентирано работно място без пространство за собствени решения или за развитие, на което освен това не се чувстваш социално приобщен или приобщена. Тук с времето вероятно ще се появят неудовлетвореност и натоварване, защото средата просто не позволява базовите потребности да бъдат удовлетворени.
Може ли самоопределението да се научи?
В много ситуации обаче имаш влияние върху това дали ще преживееш самоопределение, или не, както в нашия пример с неуспеха в работата. Начинът, по който възприемаме подобни ситуации, е силно свързан с възпитанието и личността ни. Добрата новина е, че можем да се упражняваме да се възприемаме като самоопределени.
Подобри самовъзприятието си. Проучванията показват, че самовъзприятието ни е свързано с преживяваното самоопределение. Доброто самовъзприятие може да ти помогне да вземаш целенасочени решения. Можеш да подобриш самовъзприятието си например чрез медитация, упражнения за осъзнатост, търсене на (честна) обратна връзка и водене на дневник.
Практикувай осъзнатост. Осъзнаването на това, което се случва точно сега, в този момент, ти помага да преследваш вътрешни цели. Освен това осъзнатостта подобрява способността ти за саморегулация, което допълнително ти помага да действаш самоопределено.
Открий социална свързаност. Социалните взаимоотношения са не само решаващ фактор за психичното здраве, но имат и силно мотивиращо въздействие. Поддържай контакт с хора, с които се чувстваш свързан или свързана и които ти дават добро усещане. Когато имаме социална свързаност, ни е по-лесно да възприемаме живота си като самоопределен.
Заключение
Теорията на самоопределението е една от най-влиятелните мотивационни теории в психологията и в основните си положения се смята за научно доказана. Самоопределението е ключов фактор за това хората да бъдат психично здрави и удовлетворени. Когато се грижим трите базови потребности да бъдат удовлетворени, ни е по-лесно да останем мотивирани и да постигаме добри резултати. Макар личността и възпитанието ни да ни правят повече или по-малко самоопределени хора, можеш да упражняваш и развиваш самоопределението си и в зряла възраст.
Sarah B. (бакалавър по психология)
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Morris, L.S., Grehl, M.M., Rutter, S.B., Mehta M., Westwater M.L. (2022). On what motivates us: a detailed review of intrinsic v. extrinsic motivation. Psychol Med. 52(10).
Ryan, R.M., & Deci, E.L. (2020). Intrinsic and extrinsic motivation from a self-determination theory perspective: Definitions, theory, practices, and future directions. Contemp Educ Psychol., 61.
Ryan, R. M., & Deci, E. L. (2000). Self-determination theory and the facilitation of intrinsic motivation, social development, and well-being. American Psychologist, 55(1), 68–78
Schultz PP, Ryan RM. The 'why,' 'what,' and 'how' of healthy self-regulation: Mindfulness and well-being from a self-determination theory perspective. In: Ostafin B, Robinson M, Meier B (eds) Handbook of Mindfulness and Self-Regulation.
Van den Broeck, A., Howard, J. L., Van Vaerenbergh, Y., Leroy, H., & Gagné, M. (2021). Beyond intrinsic and extrinsic motivation: A meta-analysis on self-determination theory’s multidimensional conceptualization of work motivation: A meta-analysis on self-determination theory’s multidimensional conceptualization of work motivation. Organizational Psychology Review, 11, 240–273.
Vasquez, A. C.; Patall, E. A.; Fong, Carlton J.; Corrigan, A. S.; Pine, L. (2015): Parent Autonomy Support, Academic Achievement, and Psychosocial Functioning. A Meta-analysis of Research. Educational Psychology Review 28 (3), S. 605–644.
Vite, A., Patall, E. A., & Chen, M. (2024). Relationships between Experiences of Autonomy and Well(Ill)-Being for K-12 Youth: A Meta-Analysis. Educational Psychology Review, 36(4), 32.


