Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Как да поддържаш мозъка си във форма: информация, съвети и трикове

Mind ClubMind Club · 12 мин. четене
So hältst Du Dein Gehirn fit

В течение на живота мозъкът ти се променя, и то до дълбока старост. В нашата статия ще научиш какво можеш да направиш, за да посрещнеш тези промени по най-добрия начин. Приятно четене!

Как да поддържаш мозъка си във форма

Как се променя мозъкът ти, докато остаряваш? Как ти се отразява това? Дали промените са само негативни, или има и позитивни? И какво можеш да направиш, за да запазиш мозъка си здрав в дългосрочен план? С нашите съвети на тема „Как да поддържаш мозъка си във форма“ искаме да ти покажем колко е важно да се грижиш навреме за здравето на мозъка си.

Защо мозъкът ни остарява?

Когато остаряваме, в мозъка ни настъпват редица промени, които допринасят за постепенния спад на когнитивните ни функции. Това е част от нормалния процес на стареене и се случва независимо от невродегенеративни заболявания като например деменцията при болестта на Алцхаймер. Към нормалните, свързани с възрастта процеси на упадък в мозъка спадат промени в невротрансмитерите, загуба на тъкан и натрупване на увреждания в клетъчната среда, които заедно са отговорни за спада на когнитивните ни способности. Освен това се смята, че отслабването на сетивните и двигателните функции (като зрение, слух и осезание) също обяснява част от когнитивния упадък в напреднала възраст.

Стареене

За съжаление в нашето общество преобладават много негативни стереотипи за възрастта, които представят старостта като не особено привлекателен етап от живота. Те допринасят за това да изтласкваме темата за стареенето и да не се занимаваме навреме с подготовката за този период. В същото време много хора искат да остареят здрави и възможно най-дълго да запазят физическите и умствените си способности.

Тъй като живеем все по-дълго, въпросът как да направим този етап от живота си възможно най-позитивен става все по-актуален. Противно на негативните стереотипи много възрастни хора съобщават за високо ниво на благополучие и удовлетвореност от живота, въпреки физическите ограничения. Това явление, наречено „парадокс на благополучието“, би трябвало да ни вдъхне кураж и да ни насърчи да гледаме на старостта като на изключително пълноценен етап, за който си струва да се подготвим навреме.

Може би и ти досега не си мислил(а) много за стареенето и смяташ, че тази тема все още не те засяга като млад човек. Обобщение на няколко изследвания обаче стига до извода, че нормалният, свързан с възрастта когнитивен упадък при здрави, образовани възрастни започва още между двайсет и трийсет години (Salthouse, 2009)! Затова е изключително важно още на млади години да обърнем внимание на формата на мозъка си и да изградим навици, които да я поддържат цял живот. С темата „Как да поддържаш мозъка си във форма“ си струва да се заемеш отрано.

💡 Още вдъхновение за позитивен поглед към стареенето ще намериш и в нашия подкаст епизод „Искам да премахна сивия воал на старостта по целия свят“ с Greta Silver, която мотивира хората към повече радост от живота, енергия и лекота.

Възрастна жена, която работи на компютър, легнала на пода.

Какво се случва в мозъка при стареене?

С напредването на възрастта мозъкът преминава през редица промени. С годините мозъкът буквално се свива, тоест обемът му намалява. Тези промени обаче не засягат еднакво всички мозъчни области – най-вече се смалява префронталният кортекс. Префронталният кортекс понякога е наричан „режисьорът на мозъка“, защото разпределя задачи към други мозъчни области и отговаря за сложното управление на действията. Променят се и съдовата система, мозъчният метаболизъм и нивата на хормони и невротрансмитери (тези вещества посредници отговарят за комуникацията в мозъка). Например нивото на допамин (това вещество посредник управлява емоционалните, умствените и двигателните реакции) спада с около 10 % на десетилетие още от ранната зряла възраст, което е свързано с влошаване на когнитивните и двигателните функции.

Какви са последиците?

Най-известната последица от когнитивния упадък засяга паметта. От ежедневието със сигурност познаваш примери, при които възрастни хора трудно си спомнят нещо или трудно запомнят нова информация. Като цяло паметта се дели на различни функционални области, от които по отношение на стареенето особено значение имат три – работната, епизодичната и семантичната памет.

Работната памет е съществена функция на паметта, която отговаря за вниманието, обработката и краткосрочното съхраняване на информация. Използваш работната си памет например докато четеш този текст, когато смяташ наум или когато следиш хода на разговор. Докато капацитетът на работната памет нараства в детството и юношеството, след петдесетгодишна възраст той започва да намалява.

Епизодичната памет съдържа автобиографични спомени, тоест преживявания, свързани с определено време, място и други участващи хора (например първия ти учебен ден или последното ти посещение в ресторант). Смята се, че ефективността на епизодичната памет намалява от средна възраст нататък.

Семантичната памет, от друга страна, съдържа фактологични знания и познанията ти за света, например европейските столици или видовете бозайници. Тя постепенно нараства от средна възраст до ранната старост и отново намалява при много възрастните хора.

Други универсално установени спадове засягат решаването на проблеми, бързината и точността на реакциите, скоростта на обработка на информацията и интелигентността. При интелигентността обаче трябва да се вгледаме по-внимателно, защото тук има и добри новини!

В зависимост от модела се разграничават различни области на интелигентността. Така наречената кристализирана интелигентност се отнася до способността да прилагаме придобити знания (например езиково изразяване, обща култура или музикални умения) – тази форма на интелигентност остава стабилна в напреднала възраст или дори се повишава. За разлика от нея флуидната интелигентност намалява експоненциално след шейсетгодишна възраст. Флуидната интелигентност обхваща задачи, които не могат да бъдат решени въз основа на знания или опит: време за реакция, разпознаване на сложни връзки, решаване на проблеми и адаптиране към нови ситуации. Вероятно и ти си забелязвал(а), че възрастните хора притежават много знания от миналото, но им е трудно да се справят с новото.  

Развивай мозъка си: човек чете книга на дивана.

Как можеш да поддържаш мозъка си във форма?

Дори да си едва на двайсет и няколко години, още сега си струва да направиш нещо за мозъка си. Както често се случва, и тук важи девизът „По-добре да предотвратиш, отколкото да лекуваш“. Конкретно това означава, че чрез ранна и постоянна инвестиция в когнитивните си способности можеш да изградиш своеобразен „буфер“, който да те предпазва от свързаната с възрастта загуба на функции. Не можеш да предотвратиш биологичния процес на стареене, но ако – още преди тези процеси да настъпят – изградиш така наречените когнитивни резерви, стареенето няма да се отрази толкова сериозно на когнитивните ти функции.

Можеш да си представиш невронната си мрежа като мрежеста торба за пазаруване: ако плетката е рядка и се скъсат две нишки, всичките ти покупки ще изпаднат. Ако обаче мрежата е гъсто изплетена и се скъсат същите две нишки, ще изпаднат значително по-малко неща. Пренесено към невронната ти мрежа, това означава, че можеш да смекчиш последиците от по-късни загуби, ако цял живот се грижиш за здравето на мозъка си.

По-долу ти представяме някои фактори, за които е доказано, че допринасят за здравето на мозъка. Можеш сам(а) да им влияеш чрез своя начин на живот – значи от теб зависи да се погрижиш проактивно за мозъка си! Освен тези фактори, разбира се, роля играят и гените, но начинът ти на живот е много по-важен. Например в изследване с близнаци учените установяват, че само около 20 % от средната продължителност на живота на човек се определят от гените, докато 80 % се влияят от начина на живот и факторите на средата (Herskind et al., 1996). Да започваме!

1. Движение

Физическата активност не само помага мускулите, костите и сухожилията ти да останат здрави, но и предпазва мозъка ти от упадък. Според изследвания редовните спортове за издръжливост, като плуване, колоездене или джогинг, стимулират образуването на синапси (връзки между нервните клетки) в хипокампуса, който участва във формирането и поддържането на спомените. При опити с животни вече е доказано, че спортът води до образуване на нови нервни клетки в мозъка. Можеш да използваш това, за да противодействаш на свързаното с възрастта свиване на мозъка. Освен това движението подобрява кръвоснабдяването на мозъка, така че той получава повече кислород, който е от решаващо значение за всички мозъчни функции.

2. Социални взаимоотношения

Като социални същества ние, хората, сме силно формирани от отношенията си с другите. Редица изследвания потвърждават, че позитивните социални взаимодействия също поддържат мозъка ти във форма. Например проучвания установяват, че социалните взаимодействия могат да противодействат на свързания с възрастта когнитивен упадък и дори на патологични промени. Предполага се, че повишената чрез социалните контакти когнитивна устойчивост действа като буфер срещу последиците от стареенето на мозъка (Salinas et al., 2021). И тук е важно да поддържаш стабилни позитивни отношения още преди да достигнеш по-напреднала възраст.

💡 Терминът „суперейджър“ (superager) обозначава хора, които, въпреки че са на над 80 години, имат памет, съответстваща на тази на човек на средна възраст. Като обяснение за това изключително постижение се предполагат по-високо психично благополучие и малко стрес. Изследване, при което са анкетирани суперейджъри, показва ясна разлика в сравнение с нормално остаряващите хора: суперейджърите съобщават за значително по-високо ниво на позитивни отношения с другите (Cook et al., 2017).

3. Хранене

Мозъкът е истински поглъщач на енергия – макар да съставлява само около 2 % от телесното тегло, той изразходва почти 20 % от приетата енергия и така е органът с най-висок енергиен разход. Затова едва ли ще те изненада, че и храненето ти влияе върху това колко ефективно работи мозъкът ти. Например различни видове сирене подобряват концентрацията и предаването на информация в мозъка благодарение на съдържащите се в тях аминокиселини, а зелените зеленчуци предпазват от усещането за стрес.

За да подкрепиш мозъка си, можеш да включиш в менюто си и полифеноли и флавоноиди. Тези вторични растителни вещества предпазват от свободните радикали, които увреждат клетките, и освен това подобряват паметта. Във висока концентрация те се съдържат в гроздето, горските плодове и куркумата. Изследвания установяват също, че консумацията на риба и морски дарове може да действа като защитен фактор срещу когнитивния упадък. Освен тези храни се препоръчват и здравословни мазнини като омега-3 мастните киселини, които ще откриеш например в ядките и лененото масло. Те дори могат да стимулират неврогенезата, тоест образуването на нови мозъчни клетки. Едно изследване доказва, че шестмесечният прием на омега-3 мастни киселини под формата на капсули подобрява мозъчната дейност на възрастни хора (Külzow et al., 2016).

4. Достатъчно сън

Със сигурност знаеш от ежедневието, че сънят е от съществено значение за когнитивното ти функциониране. След безсънна нощ се чувстваме изтощени, разсеяни и раздразнителни. Между съня и мозъка съществува взаимодействие, тоест те си влияят взаимно. От една страна, процесите на стареене водят до влошаване на качеството на съня – с възрастта спим по-лошо. От друга страна, се смята, че нарушенията на съня ускоряват стареенето на мозъка. Но не се тревожи, една безсънна нощ не е краят на света.

Изследване с млади възрастни, които не са спали една нощ, показва, че след това мозъците им изглеждат на ЯМР с една до две години по-стари. Тези промени обаче се връщат обратно след възстановителен сън, тоест няма дълготрайно стареене на мозъка (Chu et al., 2021). В дългосрочен план обаче недостатъчният и некачественият сън може да се отрази негативно на мозъка, защото по време на сън в него протичат важни процеси на почистване. Докато спим, междуклетъчните пространства се разширяват, което позволява вредните молекули да бъдат изнесени. Хроничното недоспиване е свързано с по-изразена загуба на мозъчна тъкан и по-висок риск от деменция. Затова, за да подкрепиш мозъка си, редовно си позволявай своя сън за красота!

Между другото: в нашето приложение за медитация „Mindclub App“ ще намериш, наред с другото, курс на тема „По-добър сън“, както и медитативни истории за заспиване. Разгледай!

5. Тренировка за мозъка

Мислиш, че гимнастиката за ума е само за баба и дядо? Съвсем не! Разпространен принцип в невронауките гласи „Use it or lose it“ („Използвай го или ще го загубиш“) – ако не натоварваш редовно мозъка си, рискуваш спад в когнитивните си способности. Също като мускул, мозъкът ти се нуждае от постоянна тренировка, за да не отслабва. Като се изправяш отново и отново пред предизвикателни задачи, можеш превантивно да противодействаш на умствения упадък. Подходящи методи за трениране на сивите клетки са например судоку, кръстословици, задачи за смятане наум или шах. 

Важно е да търсиш все нови предизвикателства, защото с практиката настъпва привикване и тренировката вече не е толкова ефективна. Днес има немалко предложения за мозъчни тренировки под формата на приложения. Но и други занимания като пътуване до нови места, изучаване на нов език или музикален инструмент дават на мозъка ти нужната стимулация. Изследвания показват, че след музикално обучение мозъкът проявява по-висока пластичност, а когнитивните функции се подобряват (Wan et al., 2010). По-високата пластичност на мозъка означава, че той може по-добре да се адаптира към различни стимули.

6. Медитация

Многобройните позитивни ефекти на медитацията върху здравето ни вече са доказани от нарастващ брой изследвания. Не е изненадващо, че практиката на осъзнатост и медитацията се отразяват благоприятно и на мозъка ти. Ефектите засягат както начина на работа, така и структурата на мозъка ти и могат да бъдат обективно измерени. Медитацията води до образуване на нови връзки между нервните клетки в мозъка и дори до възникване на нови нервни клетки – така можеш да противодействаш на намаляващия с годините мозъчен обем.

Освен това редовната медитативна практика влияе благоприятно и на определени мозъчни области. От една страна, медитацията намалява активността и размера на амигдалата – мозъчна структура, която е силно активна при тревожност и стрес. От друга страна, чрез медитацията се увеличава повърхността на мозъчната кора (външния слой на мозъка), което подобрява обработката на информация и съхраняването на спомени. Друг наблюдаван ефект на медитацията върху когнитивното стареене засяга флуидната интелигентност. При хората, които практикуват осъзнатост под формата на йога или медитация, спадът на флуидната интелигентност е забавен. Освен това невронните им мрежи са по-устойчиви.

💡 По-ранно изследване (Lazar et al., 2005) проучва дали редовната медитация може да повлияе на сивото вещество в мозъка. Сивото вещество отговаря, наред с другото, за логическото мислене, разбирането и обработката на информация. Резултатите показват, че хората, които медитират редовно, имат в сравнение с контролна група по-висока плътност на сивото вещество в определени области на мозъка, включително в префронталния кортекс, който отговаря за самоконтрола и вземането на решения. Изследването предполага, че медитацията вероятно може да допринесе за намаляване на свързаната с възрастта загуба на мозъчно вещество в челния дял.

Възрастна жена медитира на пода, за да развива мозъка си.

Сини зони: тайната на дългия и здравословен живот?

Чувал(а) ли си за така наречените „сини зони“ (Blue Zones)? По време на световна експедиция датчанинът Dan Buettner открива, че на света има пет места, където хората живеят особено дълго и здравословно. Това са Окинава в Япония, Ољастра в Сардиния, остров Икария в Гърция, полуостров Никоя в Коста Рика и градчето Лома Линда в Калифорния.

Какво е толкова специалното на тези места, че непропорционално много хора там доживяват над сто години, и то в повечето случаи без хронични заболявания? За да отговори на този въпрос, Buettner провежда, наред с другото, интервюта с най-възрастните жители на тези места. Тайната изглежда се крие в комбинация от различни фактори на начина на живот, някои от които вече споменахме по-горе. Освен предимно растително и умерено хранене, умерената консумация на алкохол (най-вече червено вино) и движението, вплетено във всекидневието (например при придвижване или градинарство), хората в тези региони се отличават с това, че придават смисъл на живота си. Затова сините зони са важни и за темата „Как да поддържаш мозъка си във форма“.

Друга важна обща черта са силните социални мрежи в тези места. Почти всички столетници принадлежат към религиозна общност, като видът на вярата сякаш няма значение. Семейството също играе много важна роля в сините зони – хората прекарват много време със собствените си деца и с партньора си, а няколко поколения живеят заедно. Така на тези места е съвсем нормално в напреднала възраст човек да остане при семейството си и да продължи да поема задачи в обществения живот. Следователно има какво да научим от начина на живот на хората в сините зони, ако искаме дълго да водим здравословен и удовлетворяващ живот.

Промените в живота

Вече научи доста за това как се променя мозъкът ти в течение на живота и как можеш да поддържаш сивите си клетки във форма. Независимо от процеса на остаряване, в живота непрекъснато се сблъскваме с най-различни промени. Ако искаш да разбереш как да се справяш с промените по възможно най-добрия начин, разгледай нашата статия „Промените в живота“!

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Източници

Birbaumer, N., & Schmidt, R. F. (2010). Biologische Psychologie (7. Aufl.). Berlin/Heidelberg: Springer.

Buettner, D., & Skemp, S. (2016). Blue Zones: Lessons from the world's longest lived. American Journal of Lifestyle Medicine, 10(5), 318–321. https://doi.org/10.1177/1559827616637066

Chu, C., Li, J., Zhang, Y., Wang, H., Chen, Z., & Gao, X. (2023). Total sleep deprivation increases brain age prediction reversibly in multisite samples of young healthy adults. The Journal of Neuroscience, 43(12), 2168–2177. https://doi.org/10.1523/JNEUROSCI.0790-22.2023

Cook Maher, A., Smith, L., & Jones, P. (2017). Psychological well-being in elderly adults with extraordinary episodic memory. PLoS ONE, 12(10), e0186413. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0186413

Eysenck, M. W., & Keane, M. T. (2020). Cognitive psychology: A student’s handbook (8. Aufl.). Abingdon: Routledge.

Gard, T., Hölzel, B. K., Lazar, S. W., Vago, D. R., Ott, U., & Treadway, M. T. (2014). Fluid intelligence and brain functional organization in aging yoga and meditation practitioners. Frontiers in Aging Neuroscience, 6, 76. https://doi.org/10.3389/fnagi.2014.00076

Heidler, M.-D. (2012). Arbeitsgedächtnisleistungen bei gesunden Älteren. Hippocampus. https://www.hippocampus.de/media/316/cms_4f6319f4e3185.pdf

Herskind, A. M., McGue, M., Holm, N. V., Sørensen, T. I. A., Harvald, B., & Vaupel, J. W. (1996). The heritability of human longevity: A population-based study of 2,872 Danish twin pairs born 1870–1900. Human Genetics, 97(3), 319–323. https://doi.org/10.1007/BF02185763

Kokošová, V., Štěpánová, H., & Novák, M. (2021). Bidirectional association between sleep and brain atrophy in aging. Frontiers in Aging Neuroscience, 13, 726662. https://doi.org/10.3389/fnagi.2021.726662

Külzow, N., Brehmer, Y., Li, S.-C., & Lindenberger, U. (2016). Impact of omega-3 fatty acid supplementation on memory functions in healthy older adults. Journal of Alzheimer’s Disease, 51(3), 713–725. https://doi.org/10.3233/JAD-150886

Lazar, S. W., Kerr, C. E., Wasserman, R. H., Gray, J. R., Greve, D. N., Treadway, M. T., McGarvey, M., Quinn, B. T., Dusek, J. A., Benson, H., Rauch, S. L., Moore, C. I., & Fischl, B. (2005). Meditation experience is associated with increased cortical thickness. NeuroReport, 16(17), 1893–1897. https://doi.org/10.1097/01.wnr.0000186598.66243.19

Lee, J., & Kim, H. J. (2022). Normal aging induces changes in the brain and neurodegeneration progress: Review of the structural, biochemical, metabolic, cellular, and molecular changes. Frontiers in Aging Neuroscience, 14, 931536. https://doi.org/10.3389/fnagi.2022.931536

Neuropsychologischer Ratgeber des Neuropsychologischen Therapie Centrums der Ruhr-Universität Bochum. (o. J.). Gedächtnis. https://www.ratgeber-neuropsychologie.de/gedaechtnis/gedaechtnis.pdf

Peters, R. (2006). Ageing and the brain. Postgraduate Medical Journal, 82(964), 84–88. https://doi.org/10.1136/pgmj.2005.036665

Rossbach, G. (2019). Glücksorgan Gehirn: Selbstoptimierung beginnt im Kopf. Berlin/Heidelberg: Springer.

Salinas, J., Lee, D., Kim, H., & Thompson, P. (2021). Association of social support with brain volume and cognition. JAMA Network Open, 4(8), e2121122. https://doi.org/10.1001/jamanetworkopen.2021.21122

Salthouse, T. A. (2009). When does age-related cognitive decline begin? Neurobiology of Aging, 30(4), 507–514. https://doi.org/10.1016/j.neurobiolaging.2008.09.023

Valenzuela, M. (2008). Brain reserve and the prevention of dementia. Current Opinion in Psychiatry, 21, 296–302.

Wan, C. Y., & Schlaug, G. (2010). Music making as a tool for promoting brain plasticity across the life span. The Neuroscientist, 16(5), 566–577. https://doi.org/10.1177/1073858410377805

Още от журнала

Здраве

Легални ноотропи: малки помощници за умствена яснота?

Приемът на ноотропи е на собствен риск и винаги трябва да става под лекарско наблюдение, особено при здравословни проблеми, придружаващи заболявания, бременност или кърмене. Какво представляват…

· 5 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.