6 съвета срещу страха: как да се справяш правилно с тревогите?
Всеки изпитва страх от време на време, но дали при теб той вече не е станал постоянна част от ежедневието? Тогава в тази статия ще ти дадем 6 съвета срещу страха, които можеш да включиш в ежедневието си.
По-добре е да запалиш една малка свещ, отколкото да проклинаш тъмнината.
Конфуций
В тази статия ще ти представим 6 съвета, които могат да ти помогнат да се справяш със страха в трудни времена.
Напълно нормално е да се тревожиш в настоящата ситуация. Страхът обаче предизвиква стресова реакция в тялото, която, ако продължи по-дълго време, повишава риска от психично или физическо заболяване. Затова е добре страховете да се адресират активно – има някои добри стратегии за справяне със страха в кризисни ситуации:

Съвети срещу страха – 1. Осъзнавай чувствата си
Първа важна стъпка в справянето със страха е съзнателно да осъзнаеш собствените си усещания. Страхът не изчезва, когато го пренебрегваме. Вместо това могат да се появят чувства на безпомощност или безсилие, ако собствените ни усещания не бъдат съзнателно адресирани.
Затова се опитай да осъзнаеш чувствата си. Може би ще седнеш и ще запишеш какви точно мисли минават през главата ти. Опитай се да обмислиш страховете си рационално: Защо се страхуваш? Колко вероятно е онова, което те плаши, наистина да се случи? Какво би могъл/могла да направиш в тази ситуация?
Можеш съзнателно да насочиш вниманието си към своите усещания и по време на медитация или упражнение за осъзнатост. Има редица изследвания, които сочат положителния ефект на медитацията и осъзнатостта върху психичното здраве и намаляването на стреса (Chang et al. 2004; Grossman et al. 2004). Така че може би (водена) медитация ще помогне и на теб да се справяш със страха.
Съвети срещу страха – 2. Разсейвай се
Не е полезно да мислиш за тревогите си денонощно. Позволено ти е и да се разсееш и да се забавляваш. В емоционално предизвикателни ситуации разсейването дава възможност, поне временно, да подобриш благосъстоянието си (Kuehner et al. 2009).
Най-добре е да се разсейваш с нещо, което ангажира ума ти и ти доставя удоволствие. Какво ще кажеш за някое от следните занимания?
- Да поиграеш (настолна) игра с приятели или семейството
- Да излезеш на разходка на чист въздух
- Да отидеш на кино/в музей
- Да прочетеш хубава книга
- Да сготвиш сложно ястие
- Да свършиш нещо, което отдавна отлагаш
- Да научиш нещо, което винаги те е интересувало

Друг добър начин да намалиш стреса и да отклониш мислите си е спортът (Aylett et al. 2018). Може би има спорт, който и без това винаги си искал/а да опиташ.
Съвети срещу страха – 3. Ограничи консумацията на новини
Разбира се, важно е да си информиран/а – новините, а и социалните мрежи обаче са пълни с тежки и тревожни образи. Затова може да е вредно за психичното ти здраве, ако прекарваш много време в следене на новинарските репортажи (Pfefferbaum et al. 2019, 2021). Опитай се да регулираш консумацията си на медии: например като си поставиш за цел да гледаш новините само два пъти дневно в определени часове. Така няма да пропуснеш важна информация, но и няма да излагаш психиката си с часове на образите от репортажите.

Съвети срещу страха – 4. Определи си „време за тревоги“
Концепцията за „време за тревоги“ идва от психотерапията и е подходяща за прекъсване на постоянното умуване. Ако забелязваш, че в момента се тревожиш денонощно, тази стратегия може да е полезно решение.
За да си определиш време за тревоги, процедирай така: избери си фиксиран момент, в който съзнателно да се отдадеш на всички свои тревоги и опасения. Например можеш всеки ден в 17 часа да си отделяш половин час за тревоги. Важното е следното: тревожните мисли извън това време се прекъсват навреме и се „отлагат“. Ако в 15 часа си помислиш: „Ами ако …“, веднага прекъсваш мисълта и си казваш, че ще я продължиш след два часа.
Така намаляваш не само времето, което прекарваш в тревоги (до около половин час), но и интензивността на самите тревоги – дългите кръгове от мисли, в които страхът ти все повече се засилва, просто нямат възможност да възникнат.
Съвети срещу страха – 5. Действай
Усещането, че в потенциално заплашителна ситуация нямаме влияние върху случващото се, само по себе си е стресиращо (Bandura, 1988). За да се освободиш от чувството на безсилие, може да ти помогне сам/а да предприемеш нещо и да постигнеш нещо чрез действията си.
Можеш например да осъзнаеш, че степента на контрол, който имаш над живота си, не се е променила. Ти продължаваш сам/а да решаваш как да действаш и можеш да реагираш и на предизвикателствата. Опитай се да си напомниш за своята самоефективност, като направиш нещо хубаво за себе си или за някой друг.
Можеш да действаш и във връзка с войната: например да помогнеш чрез доброволчество, с парични дарения или дарения на вещи. Може би ще вложиш чувствата си в творчески проект, който да споделиш в социалните мрежи.

Съвети срещу страха – 6. Говори с другите/Потърси подкрепа
Важно е, когато изпитваш страхове и тревоги, да не се затваряш в себе си и да не се изолираш социално.
Затова е добра идея да споделиш мислите и опасенията, които особено те натоварват, в разговор с приятели или семейството. Може да ти помогне да чуеш, че и други имат подобни тревоги. Освен това общуването с другите може да те разсее, особено ако го съчетаеш с приятно занимание, като например разходка на чист въздух.
Ако искаш да поговориш с някого, но не знаеш с кого, германската телефонна линия за психологическа подкрепа Telefonseelsorge (0800/1110111 или 0800/1110222) ти дава възможност да говориш анонимно за тревогите си.
Твоят личен лекар също може да е подходящ човек, към когото да се обърнеш, ако имаш нужда от повече подкрепа – например ако тревогите и страховете ти силно те затрудняват, са много интензивни или редовно ти отнемат съня.
Заключение
Напълно нормално е предвид случващото се да изпитваш страх, несигурност и тревога. Но ако имаш чувството, че емоциите ти вземат превес или силно те затрудняват, е добре активно да се заемеш с усещанията си и да прилагаш стратегии за справяне със страха. В крайна сметка никой няма полза, ако на теб не ти е добре.
Страх от публично говорене
Надяваме се, че нашите съвети срещу страха са ти помогнали. Интересуваш ли се и от темата за страха от публично говорене и може би сам/а страдаш от него? Тогава прочети нашата статия по темата тук!
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Aylett, E., Small, N., & Bower, P. (2018). Exercise in the treatment of clinical anxiety in general practice: A systematic review and meta-analysis. BMC Health Services Research, 18(1), 559. https://doi.org/10.1186/s12913-018-3313-5
Bandura, A. (1988). Self-efficacy conception of anxiety. Anxiety Research, 1(2), 77–98. https://doi.org/10.1080/10615808808248222
Chang, V. Y., Palesh, O., Caldwell, R., Glasgow, N., Abramson, M., Luskin, F., ... Koopman, C. (2004). The effects of a mindfulness-based stress reduction program on stress, mindfulness self-efficacy, and positive states of mind. Stress and Health, 20(3), 141–147. https://doi.org/10.1002/smi.1011
Grossman, P., Niemann, L., Schmidt, S., & Walach, H. (2004). Mindfulness-based stress reduction and health benefits: A meta-analysis. Journal of Psychosomatic Research, 57(1), 35–43. https://doi.org/10.1016/S0022-3999(03)00573-7
Kuehner, C., Huffziger, S., & Liebsch, K. (2009). Rumination, distraction and mindful self-focus: Effects on mood, dysfunctional attitudes and cortisol stress response. Psychological Medicine, 39(2), 219–228. https://doi.org/10.1017/S0033291708003553
Pfefferbaum, B., Nitiéma, P., & Newman, E. (2019). Is viewing mass trauma television coverage associated with trauma reactions in adults and youth? A meta-analytic review. Journal of Traumatic Stress, 32(2), 175–185. https://doi.org/10.1002/jts.22391
Pfefferbaum, B., Nitiéma, P., & Newman, E. (2021). The association of mass trauma media contact with depression and anxiety: A meta-analytic review. Journal of Affective Disorders Reports, 3, 100063. https://doi.org/10.1016/j.jadr.2020.100063


