Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Извънземен интелект: как астрофизикът Alexander Pollak търси живот в Космоса

Mind ClubMind Club · 4 мин. четене
Außerirdische Intelligenz: Wie Astrophysiker Alexander Pollak nach Leben im All sucht

Извънземният интелект вълнува човечеството от векове: съществува ли интелигентен живот извън Земята? Дълго време този въпрос беше предимно тема за научната фантастика, но днес учени по целия свят търсят отговор на него с помощта на съвременни технологии и научни методи.

Един от тях е астрофизикът Alexander Pollak, който днес ръководи обсерватория в Калифорния и се занимава с търсенето на възможни следи от технологично развити извънземни цивилизации.

Кой е Alexander Pollak?

Собственият му път към науката далеч не е бил праволинеен. След като се обучава за електротехник, Pollak първо наваксва средното си образование, за да получи право да кандидатства във висше училище, а след това завършва електротехника и мехатроника в университета в Гьопинген. Още по време на следването си той се запалва по радиоастрономията,  първоначално благодарение на свой състудент, а по-късно и чрез стаж. 

Außerirdische Intelligenz: Wie Astrophysiker Alexander Pollak nach Leben im All sucht

Това съчетание от технически познания и практически опит в крайна сметка го отвежда в астрофизиката. И до днес основният фокус на изследванията му е инструментацията, т.е. разработването и изграждането на астрономически измервателни уреди и радиотелескопи. През 2018 г. Pollak защитава докторска степен по астрофизика във Великобритания. Година по-късно се премества в САЩ, където създава собствен изследователски екип и работи и до днес. 

Как протича търсенето на извънземен интелект?

Основата на неговите изследвания е радиоастрономията. За разлика от оптичните телескопи, които улавят видимата светлина, радиотелескопите регистрират електромагнитно излъчване в радиообхвата. Основният принцип може да се сравни с термокамера: топлите обекти излъчват повече енергия от студените. Ако например насочим радиотелескоп към Слънцето, ще измерим значително по-силни сигнали, отколкото ако го насочим към студеното междузвездно пространство.

Радиовълните и видимата светлина са форми на електромагнитно излъчване и се разпространяват със скоростта на светлината. Радиотелескопите обаче използват значително по-дълги дължини на вълната и по-ниски честоти от оптичните телескопи. Така могат да се наблюдават явления, които остават скрити във видимата светлина.

Извънземен интелект: как астрофизикът Alexander Pollak търси живот в Космоса

Екипът на Pollak не се интересува от всеки радиосигнал от Космоса. В центъра на вниманието са т.нар. техносигнатури. Това са сигнали, генерирани от технологични процеси или системи, като например сигнали от мобилни мрежи или сателитни комуникации. 

Работа с хипотези и огромни обеми данни
Как да търсиш нещо, без да знаеш как изглежда?

Едно от най-големите предизвикателства пред изследванията по SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence) е, че никой не знае как всъщност би могъл да изглежда или да комуникира извънземният живот. Затова изследователите трябва да правят предположения. Едно от тях е, че една технически напреднала цивилизация също използва електромагнитни сигнали, които по принцип биха могли да бъдат засечени. Тези предположения са научно обосновани, но могат да се окажат и погрешни.

Към това се добавя и огромният обем данни, които генерират съвременните радиотелескопи. Pollak разказва, че само за две секунди се натрупва около един терабайт данни. Като цяло наблюдателните кампании могат да обхващат няколко хиляди терабайта. Само анализът на данните често отнема значително повече време от самото наблюдение. Докато измервателните кампании могат да продължат например три месеца, последващият анализ често отнема половин година или дори повече.

Данните идват от различни обсерватории. Различни телескопични съоръжения, като Very Large Array (VLA) в Ню Мексико или други радиообсерватории, предоставят различни набори от данни, които се допълват взаимно и обхващат различни части от небето или от честотния спектър.

Защо досега нищо не е открито?

Има един въпрос, който изследователите от инициативата SETI чуват особено често: защо досега не е открита нито една категорична следа от извънземен интелект?

Pollak обяснява това с просто сравнение: ако искаш да разбереш дали в океана има риби, няма да загребеш една-единствена чаша вода и да заключиш, че щом в нея няма риба, целият океан е празен. Същото важи и за досегашното търсене на техносигнатури. Въпреки че съвременните радиотелескопи събират огромни обеми данни, изследваната досега част от Вселената е само нищожна част от онова, което изобщо би могло да бъде наблюдавано.

С всяко ново поколение телескопи обаче техническите възможности се подобряват. По-високата чувствителност, по-големите области на наблюдение и по-мощните методи за анализ непрекъснато увеличават шансовете да бъдат открити досега незабелязани сигнали.

Между наука и спекулация

Именно защото темата за извънземния живот разпалва въображението на много хора, често възникват недоразумения. Затова Pollak подчертава ясното научно разграничение между изследванията на техносигнатури и спекулациите за НЛО или UAP (Unidentified Anomalous Phenomena). Докато в социалните мрежи и конспиративните теории често циркулират недоказани твърдения, научната общност работи единствено въз основа на проверими данни и възпроизводими анализи.

Извънземен интелект: как астрофизикът Alexander Pollak търси живот в Космоса

Мога ли и аз да успея?

Особено важно за Pollak обаче е едно послание, което надхвърля рамките на неговите изследвания. Той иска да покаже на младите хора, че научната кариера е възможна дори когато никой в семейството не е учил във висше училище. Самият той е първият в семейството си с висше образование и подчертава, че дълго време изобщо не е подозирал за много от възможностите – например стажове или международни изследователски престои.

Неговият път убедително показва, че научната кариера не винаги трябва да бъде праволинейна. Решаващи са любопитството, откритостта и готовността да се възползваш от нови възможности. Особено в изследователска област, която се занимава с един от най-големите въпроси на човечеството, тези качества са незаменими.

Isabel (студентка по психология & диетолог)


В подкаста Alexander Pollak разказва по-подробно за работата си, за търсенето на извънземен интелект и за възможностите на съвременната радиоастрономия.

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали:

Източници

Cockell, C. S. (2020). The Fermi Paradox, extraterrestrial life and the future of humanity. Philosophical Transactions of the Royal Society A, 378(2183). 

Davies, P. (2010). The Eerie Silence: Renewing Our Search for Alien Intelligence. Houghton Mifflin Harcourt.

National Radio Astronomy Observatory (NRAO). Very Large Array (VLA). https://public.nrao.edu/telescopes/vla/ 

Tarter, J. (2001). The Search for Extraterrestrial Intelligence (Seti). Annual Review of Astronomy & Astrophysics, 39(1), 511. https://doi.org/10.1146/annurev.astro.39.1.511

Wright, J. T. et al. (2018). The Search for Extraterrestrial Civilizations with Large Digital Sky Surveys. The Astronomical Journal, 156(6), 260. https://doi.org/10.3847/1538-3881/aae9f3 

Lauterbach, T. (2020). Radioastronomie [electronic resource] : Grundlagen, Technik und Beobachtungsmöglichkeiten kleiner Radioteleskope / (1st ed. 2020.). Springer Fachmedien Wiesbaden.

Още от журнала

Подкаст

Силата на добрите дела: Patrick Legun показва как социалните мрежи могат да подтикнат хората да помагат

Едно семейство получава шанс за свобода, а камера проследява целия процес. „Прави добро и не говори за това“, гласи поговорката. Но какво става, ако именно говоренето…

· 5 мин. четене
Подкаст

Как да разпознаем научността: разговор с Niklas Kolorz

Умението да разпознаваме научността става все по-важно в свят, в който социалните мрежи все повече се изпълват с дезинформация, разпространявана чрез ИИ. Но как да разберем…

· 4 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.