Алтруизъм – когато осъзнатостта се превръща в подарък
„Дълбокото желание да правиш добро на другите – без да очакваш нещо в замяна“ – така може да се обобщи определението за алтруизъм в психологията. Като синоним можеш да говориш и за себеотрицание или безкористност. Но защо изобщо постъпваме алтруистично (а също и някои животни), макар привидно да оставаме с празни ръце? Каква роля играят осъзнатостта и медитацията? Възможно ли е да се прекали с алтруизма? Това искам да ти разкрия в тази статия.
Малък спойлер: в крайна сметка не е чак толкова безкористно.
Защо постъпваме алтруистично?
Има множество обяснения – както от психологията, така и от биологията.
Реципрочен алтруизъм
Под реципрочност се разбира взаимност. „Ти на мен, аз на теб“ – само че с положителен обрат. Тоест помагаш на другите с (може би дори неосъзнатото) очакване, че тази помощ по един или друг начин ще ти бъде върната по-късно, поне в същата мяра. При това помощта изобщо не е нужно да е една и съща едно към едно, нито да бъде върната от същия човек. Ако редовно учтиво задържаш вратата на другите, това допринася хората около теб да те възприемат като уважителен и готов да помогне човек. Тази добра репутация на свой ред често ти отваря съвсем други врати, на които изобщо не би разчитал.
Хипотеза „емпатия-алтруизъм“
Според т.нар. хипотеза „емпатия-алтруизъм“ способността ти да изпитваш емпатия е ключово условие за алтруизма. Без емпатия алтруизмът в тесния смисъл на думата е почти невъзможен. Без нея помощта се оказва много по-често от очакване за изгода или за да се избегне наказание. Щом се намеси емпатията, ти си в състояние да възприемеш страданието или нуждата на другите. Можеш да се идентифицираш със засегнатия човек. Емпатията поражда у теб потребност или да избягаш от страданието на другите, или да решиш проблема им, за да не се налага самият ти да страдаш заедно с тях.
Социална привързаност (също модел на ангажираността)

Една от най-големите силни страни на човека е способността му да създава връзки и екипната работа, която произтича от нея. За съжаление обаче не всеки човек заслужава доверие. Тук се намесва алтруизмът, защото чрез него ти казваш „Можеш да ми се довериш – желая ти доброто“ и то по начин, който трудно може да бъде подправен от хора с не толкова добри намерения, защото има цена, която измамниците са по-малко склонни да платят. Неслучайно поглеждам към нарцисистите или психопатите, които мислят предимно за себе си и малко се съобразяват с другите.
Следователно колкото по-алтруистичен си, толкова повече ще привличаш хора, които ти мислят доброто така, както ти на тях.
Малък таен съвет: тази привлекателност действа също толкова добре и на потенциални романтични партньори.
Родствен алтруизъм (също kin алтруизъм)
Тук роля играе еволюцията. Идеята е, че ти имаш интерес да подкрепяш хора, с които имаш голямо генетично сходство (тоест близките си роднини). Готовността за саможертва нараства толкова повече, колкото по-близка е родствената ти връзка с човека, на когото помагаш. Целта е с твоята подкрепа да се гарантира, че неговите гени (а следователно до голяма степен и твоите) ще бъдат успешно предадени през поколенията. Тази форма на алтруизъм често се наблюдава и при животните, а има и проучвания, които идентифицират генетични фактори, свързани с алтруизма.
Какво предизвиква алтруизмът в теб?
Алтруизмът е като осъзнатост, която предаваш на другите. Всяко добро дело извиква усмивка или стопля нечие сърце. Ако следваме посочените по-горе теории, алтруизмът води и до това, че другите ти помагат така, както ти на тях, и са по-склонни да си сътрудничат с теб и да изграждат положителни взаимоотношения.
Макар алтруизмът да е преди всичко подарък за другите, той има осезаемо въздействие и върху самия теб, което не бива да се пренебрегва.
- Психично благополучие
Да помагаш на другите е приятно и укрепва психичното здраве. Смехът на един човек те кара да забравиш усилията, които си вложил преди това. Ако превърнеш помагането в навик, ще забележиш, че вървиш по света с повече оптимизъм. Депресивните мисли и чувствата на безнадеждност или самота отслабват. За сметка на това расте усещането, че животът ти има смисъл и цел.
- Физическо благополучие
Алтруизмът се свързва с по-ниска смъртност. И това се усеща, защото човек остарява по-добре. В сравнение с други, по-малко алтруистични хора, с възрастта ще изпитваш по-малко физически ограничения и ще продължиш да бъдеш във форма и активен. Но внимание – върху общото здраве той няма влияние. Алтруизмът наистина намалява стреса и така косвено и маркерите за възпаление. Сериозни заболявания като например диабет или рак обаче не се повлияват.
- Невронни особености
Неврологичните измервания показват, че хората с по-висока степен на алтруизъм имат по-голяма амигдала. Това е мозъчна структура, която участва в оценяването на емоционалните стимули. С по-голяма амигдала ти е по-лесно да разпознаеш, когато другите имат нужда от помощ. Така можеш да проявиш емпатия към тях по-целенасочено. Интересното е, че именно тази мозъчна структура е недоразвита при психопатите.
Към алтруизма чрез осъзнатост и медитация
Защо да тренираме алтруизъм? Не може ли човек да е алтруист, като просто помогне на някого?
И да, и не. В крайна сметка всичко се свежда до помощта, но алтруизмът е и житейска нагласа. Помагаш от убеждение и по характер – не по принуда. Когато помагането се превърне в натрапливост, по-скоро се говори за патологичен алтруизъм. Повече за това по-късно.
Осъзнатостта може да ти помогне помагането да се превърне в естествен навик – такъв, който ти идва леко и ти носи радост.
Проучванията показват, че тренировките по осъзнатост и медитацията трайно засилват проявявания в ежедневието алтруизъм и дори водят до промени в сивото вещество в мозъчни области, участващи в процесите на учене и памет, регулацията на емоциите, обработката на информация, свързана със себе си, и поемането на чужда гледна точка.
Можеш да опиташ следните упражнения за осъзнатост, които целенасочено развиват алтруизма.
Метта медитация

С метта медитацията укрепваш способността си да изпитваш чувства на топлота и състрадание:
- Седни или легни спокойно и затвори очи.
- Помисли за близък човек, някого, когото обичаш или към когото изпитваш привързаност. Изпрати му своята добронамереност с изречения като:
„Нека бъдеш щастлив.“
„Нека живееш с лекота.“ - След това насочи тези добронамерени чувства към самия себе си.
„Нека бъда щастлив.“
„Нека живея с лекота.“ - В следващата стъпка разширяваш упражнението към неутрални хора, с които нямаш особена връзка. Внимавай да не преценяваш дали човекът го заслужава.
- Накрая насочи същото любящо отношение към хора, с които имаш трудности. И тук – без да оценяваш.
По време на цялата медитация се стреми съзнателно да възприемаш и задълбочаваш чувствата на топлота, състрадание и добронамереност.
Диада на чувствата
Целта на това упражнение е да развие емпатичното слушане, емоционалното приемане и благодарността. За него ти трябва партньор. Седнете един срещу друг и се договорете кой говори пръв и кой слуша.
Като говорещ разказваш последователно за две ситуации, които наскоро си преживял.
Едно тежко преживяване и една ситуация, за която си благодарен.
При това съзерцаваш преживяванията си съзнателно, без да ги анализираш или тълкуваш.
Целта е да развиеш близост и приемане към трудните чувства и същевременно да култивираш благодарност.
Като слушащ междувременно слушаш внимателно, без да прекъсваш, коментираш или даваш обратна връзка.
Целта е да упражняваш емпатично слушане – с пълно присъствие и без оценка.
След края на първия кръг ролите се разменят. Човекът, който преди това е слушал, сега разказва за своите две ситуации, а другият на свой ред слуша осъзнато.
Когато алтруизмът отиде твърде далеч
Повече не винаги означава по-добре. Алтруизмът може да прерасне и в патологичен алтруизъм – т.нар. синдром на помагача. Той вреди преди всичко на самия теб и често води до стрес или бърнаут. Освен това може да се случи другите да се почувстват претоварени от твърде много помощ. Понякога прекалената помощ дори пречи – като при дете, което никога не се научава да ходи, защото непрекъснато го носят на ръце.

Затова си струва да намериш здравословен баланс между готовността да помагаш и грижата за себе си. Патологичният алтруизъм обикновено възниква, когато истинската причина е скрита и определена отвън.
Четири ориентира за намиране на баланса
Накрая искам да ти дам четири ориентира, които могат да ти помогнат да държиш готовността си да помагаш в баланс.
- Алтруизъм поради съзависимост
Тук може би ти си човекът в приятелския кръг, който никога не казва „не“ или винаги е на линия. Не от здравословен алтруизъм, а от страх, че приятелството ще се разпадне или че ще загубиш нечия обич.
- Алтруизъм от чувство за вина
Например когато всяка седмица посещаваш родителите си, вместо понякога да направиш нещо за себе си или с приятелите си. Просто защото иначе би се чувствал виновен, че си ги оставил сами.
- Алтруизъм, за да „функционираш“
Това може да се случи например, когато истинската причина за алтруизма е страхът, че не си достатъчно добър и няма да оправдаеш очакванията на учители, приятели, клиенти или на своя шеф.
- Алтруизъм за стабилизиране на самочувствието
Участваш в сдружения, грижиш се за устойчивостта, помагаш на другите или се застъпваш за добри каузи – но наистина ли го правиш от вътрешно убеждение, или и за да видиш себе си в положителна светлина?
Токсична позитивност
Темата за патологичния алтруизъм е сродна с темата за токсичната позитивност, която показва подобна динамика. И тук трябва да внимаваш да пазиш баланса и да не прекаляваш с нещо, което по своята същност е дълбоко добро. Ако те интересува, вече има обширна статия по тази тема тук, в която можеш да почетеш още. До скоро!
Tom L. (студент по психология)
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Bierhoff, HW., Rohmann, E. (2012). Helfer, Helfen und Altruismus. In: Albrecht, G., Groenemeyer, A. (eds) Handbuch soziale Probleme. VS Verlag für Sozialwissenschaften, Wiesbaden. https://doi.org/10.1007/978-3-531-94160-8_31
Böckler, A., Tusche, A., Schmidt, P. & Singer, T. (2018). Distinct mental trainings differentially affect altruistically motivated, norm motivated, and self-reported prosocial behaviour. Scientific Reports, 8(1). https://doi.org/10.1038/s41598-018-31813-8
Fetchenhauer, D. & Bierhoff, H. (2004). Altruismus aus evolutionstheoretischer Perspektive. Zeitschrift für Sozialpsychologie, 35(3), 131–141. https://doi.org/10.1024/0044-3514.35.3.131
Hölzel, B. K., Carmody, J., Vangel, M., Congleton, C., Yerramsetti, S. M., Gard, T. & Lazar, S. W. (2010). Mindfulness practice leads to increases in regional brain gray matter density. Psychiatry Research Neuroimaging, 191(1), 36–43. https://doi.org/10.1016/j.pscychresns.2010.08.006
Kim, E. S., Whillans, A. V., Lee, M. T., Chen, Y. & VanderWeele, T. J. (2020). Volunteering and Subsequent Health and Well-Being in Older Adults: An Outcome-Wide Longitudinal Approach. American Journal Of Preventive Medicine, 59(2), 176–186. https://doi.org/10.1016/j.amepre.2020.03.004
Marsh, A. A., Stoycos, S. A., Brethel-Haurwitz, K. M., Robinson, P., VanMeter, J. W. & Cardinale, E. M. (2014). Neural and cognitive characteristics of extraordinary altruists. Proceedings Of The National Academy Of Sciences, 111(42), 15036–15041. https://doi.org/10.1073/pnas.1408440111
Restak, R. M. (2014). Woher kommen Empathie und Altruismus? In Springer eBooks (S. 142–152). https://doi.org/10.1007/978-3-642-36263-7_16
Reuter, M., Frenzel, C., Walter, N. T., Markett, S. & Montag, C. (2010). Investigating the genetic basis of altruism: the role of the COMT Val158Met polymorphism. Social Cognitive And Affective Neuroscience, 6(5), 662–668. https://doi.org/10.1093/scan/nsq083
Seelig, B. J. & Rosof, L. S. (2001). Normal and Pathological Altruism. Journal Of The American Psychoanalytic Association, 49(3), 933–959. https://doi.org/10.1177/00030651010490031901
Svec, Bettina: Existiert echter Altruismus? In: Sociology in Switzerland: Sociology of Health and Social Welfare. Zürich 2012 http.//socio.ch/health/t_bsvec.pdf
Teubner-Guerra, R. L. & Ochsmann, E. (2013a). Development and evaluation of a questionnaire for rating pathological altruism. HeilberufeScience, 5(1), 12–19. https://doi.org/10.1007/s16024-013-0179-7


