Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Социална фобия: причини, симптоми и лечение

Когато пазаруването или ходенето на лекции в университета се превърне в изпитание за смелостта, вероятността да развиеш социална фобия е висока. Зад нея стои страхът от контакт с други хора. Ако искаш да научиш повече, просто прочети тази статия!

Mind ClubMind Club · 5 мин. четене
Soziale Phobie

Когато пазаруването или ходенето на лекции в университета се превърне в изпитание за смелостта, вероятността да развиеш социална фобия е висока. Зад нея стои страхът от контакт с други хора. Ако искаш да научиш повече, просто прочети тази статия!

Какво е социална фобия?

Социалната фобия (наричана още социално тревожно разстройство) се проявява като силен страх от социални дейности, породен от опасението, че другите хора ще те възприемат като странен, особен или нелеп. Затова засегнатите избягват всички дейности, които изискват взаимодействие с други хора.

Така изнасянето на презентация пред публика или дори седмичното пазаруване може да се превърне в мъчение. Тъй като тези дейности рядко могат да бъдат избегнати, засегнатите трябва да понасят тези ситуации с голямо страдание.

Какви са причините за социалната фобия?

Причините за социалната фобия могат, както при повечето психични заболявания, да бъдат много разнообразни. Обикновено те възникват от взаимодействието на следните фактори:

  • Генетична предразположеност (наследственост)
  • Личност на индивида (по-скоро чувствителна или срамежлива личност)
  • Възпитание от родителите (прекалено тревожният или контролиращ стил на възпитание също може да повиши риска от развиване на социална фобия.)
  • Мисловен стил на засегнатия човек (особено когато има високи очаквания към себе си, например под формата на силен натиск за постижения в училище или университета, или преобладаващо негативна представа за себе си.)
  • Житейски опит на засегнатия човек (когато е имал неприятни преживявания с други хора в училище или на работа, например да бъде осмян пред класа)
  • Травматични събития в живота (напр. смъртта на родител (Отклонение: посттравматично стресово разстройство))

💡Социална фобия: причини в детството

В повечето случаи обаче хората със социална фобия са имали негативни преживявания в детството, които трайно са повлияли на мисленето им за участието в социални дейности. Така засегнатите деца още рано се научават да водят самостоятелен или автономен живот и по-скоро да се оттеглят от социални занимания.

Фигурки на 2 деца, които обидено гледат настрани

Какви са симптомите на социалната фобия?

Симптомите на социалното тревожно разстройство могат да се различават в зависимост от човека. Във всеки случай те се предизвикват или засилват от социални взаимодействия.

Такива ситуации са например:

  • Изнасяне на презентация или реч пред много хора
  • Хранене на обществени места (посещения на ресторанти)
  • Водене на кратки светски разговори (small talk)
  • Телефонни разговори с институции или фирми
  • Провеждане на разговор, независимо дали лице в лице или онлайн
  • Запознаване с непознати хора

В тези ситуации понякога може да се появи следната симптоматика:

  • Зачервяване на лицето
  • Избягване на зрителен контакт
  • Гадене
  • Панически атаки
  • Внезапно блокиране на мисълта (блекаут)
  • Ускорен сърдечен ритъм
  • Треперене

💡Социална фобия: честота

Социалните фобии са сред най-често срещаните психични разстройства в Германия. Средно около 7 до 13 от 100 души страдат поне веднъж през живота си от социална фобия. Жените са засегнати по-често от мъжете, като заболяването обикновено се развива още в детска или юношеска възраст.

Как се диагностицира социалната фобия?

Диагнозата социална фобия обикновено се поставя от психиатър или психолог. Ако забелязваш, че някои от гореописаните симптоми се отнасят за теб, непременно потърси професионална помощ, тъй като симптомите рядко отминават от само себе си.

За да постави диагноза социално тревожно разстройство, квалифицираният специалист трябва да вземе предвид следните критерии:

✔️Изразен и прекомерен страх или тревожност, които се появяват многократно в една или повече социални ситуации (напр. по време на разговор)

✔️Човекът се притеснява, че ще се държи по такъв начин или ще прояви такива симптоми на тревожност, че другите могат да го оценят негативно (като унизителни, неудобни или обидни)

✔️Съответните социални ситуации последователно се избягват или се понасят с интензивна тревожност или страх.

✔️Симптомите продължават поне няколко месеца

✔️Симптоматиката не може да се обясни по-добре с друго психично разстройство (напр. агорафобия, телесно дисморфично разстройство или олфакторен референтен синдром)

✔️Симптомите са толкова тежки, че водят до значителни затруднения в личната, семейната, социалната, учебната, професионалната или други важни сфери на функциониране.

Ако диагностиката потвърди подозрението, засегнатите обикновено получават въпросник (на хартия или в електронен вид), чрез който може да се определи тежестта на заболяването. Освен това социалните фобии често се срещат заедно с други психични заболявания като депресия или тревожни разстройства. Трайно подобрение на социалните страхове е възможно само ако се лекуват всички заболявания.

Жена попълва въпросник на клипборд с химикалка

Как се лекува социалната фобия?

Терапия

За лечението на социалното тревожно разстройство по принцип се използват два вида терапия. Става дума за медикаментозна терапия с антидепресанти или когнитивно-поведенческа терапия (КПТ).

Кой вид терапия обаче трябва да се използва, зависи от конкретните оплаквания на засегнатия човек и от целите на лечението. Във всеки случай може да се каже: ако единият вид терапия не дава резултат, трябва да се обмисли другият или комбинирана терапия!

  • Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ)
    Особено ефективна при лечението на социалната фобия е когнитивно-поведенческата терапия. При нея заедно с терапевта се анализират поведения, мисли и чувства, свързани със социалната тревожност, и се проверява доколко са адекватни. Целта на терапията е да се разработят алтернативи, които да противодействат на тези проблемни мисловни и поведенчески модели и да намалят стоящия зад тях страх. Освен това се провеждат и експозиции. При тях засегнатият човек, участвайки във всекидневни социални ситуации (като пазаруване), отново се учи да води „нормален“ живот. Нерядко към самата терапия се добавят и елементи на групова терапия.

Възможно е също:

  • Дълбиннопсихологично ориентирана терапия (психодинамична терапия)
    Изследванията за ефективността на дълбиннопсихологично ориентираната терапия при социална фобия все още са сравнително малко. Ако обаче засегнатият човек предпочита да бъде лекуван с нея или ако подходът социалната тревожност да се лекува с когнитивно-поведенческа терапия не е дал резултат, трябва да се прибегне до нея.

Лекарства

Както вече споменахме, към терапията на социалната фобия могат да се добавят лекарства. Обикновено става дума за т.нар. селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина („СИОЗС“, SSRI). Те принадлежат към групата на антидепресантите, повдигат настроението и могат да подобрят готовността за учене, а с това и способността за промяна на неподходящите мисловни стилове и поведения. Особено когато е налице и депресия, трябва да се обмисли медикаментозно лечение.

Жена с чаша вода и таблетка в ръка

Какви мерки за самопомощ има при социална фобия?

Тъй като често може да отнеме време, докато получиш място при психотерапевт, препоръчително е преди началото на терапията да предприемеш мерки за самопомощ. Тези мерки обаче не заместват професионалното лечение и служат само като подкрепа, за да се преодолее времето до терапията или да се предотврати засилването на симптомите.

Например може да е полезно да се подготвиш добре преди изнасянето на презентация, така че да можеш да отговаряш спокойно и уверено на въпросите от публиката. Но и собствени малки експозиции, като например обаждане до лекарски кабинет, могат да укрепят доверието в себе си и да допринесат за по-късен успех в терапията. Разбира се, това е лесно да се каже. За засегнатия човек обаче е повече от трудно да го направи. Тогава е важно да прояви смелост. Защото без желание за подобрение и по-късната терапия трудно ще бъде успешна.

Но не се притеснявай. Ще се справиш!

Обсесивно-компулсивно разстройство

Вече знаеш какво е социална фобия, какви са нейните причини и симптоми и как може да се лекува. Искаш ли да научиш повече и за други психични разстройства като обсесивно-компулсивното разстройство? Тогава имаме подходящата статия за теб. Ще се видим там!

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Източници

Asbrand, J., Büch, H., & Schmitz, J. (2022). Soziale Ängste. Göttingen: Hogrefe.

Berberich, G. (2022). Soziale Ängste bei jungen Erwachsenen: Ein Praxisbuch zur multimodalen Therapie. Stuttgart: Schattauer.

Consbruch, K. von, & Stangier, U. (2021). Ratgeber Soziale Phobie: Informationen für Betroffene und Angehörige (2., überarb. Aufl.; Ratgeber zur Reihe Fortschritte der Psychotherapie, Band 20). Göttingen: Hogrefe.

Fischer-Klepsch, M. (2021). Soziale Phobie – die heimliche Angst: Selbsthilfeprogramm mit Übungen aus der Praxis. Paderborn: Junfermann.

Schweitzer, J., et al. (2020). Soziale Ängste. Heidelberg: Springer.

World Health Organization. (2022, Februar). ICD-11 for Mortality and Morbidity Statistics. https://icd.who.int/browse11/l-m/en#/http%3a%2f%2fid.who.int%2ficd%2fentity%2f2062286624 (Abruf am 18.08.2025)

Още от журнала

Психични разстройства

Какво е маладаптивното сънуване наяве? Какво може да помогне и може ли да се използва?

Маладаптивно сънуване наяве – дисфункционалността, пречката се крие още в самия термин. Самото сънуване наяве не е нещо необичайно: всеки от нас понякога се отнася, живее…

· 4 мин. четене
Психични разстройства

ADHD при жените: Защо толкова често остава незабелязано?

ADHD при жените често се разпознава късно – разбери защо симптомите толкова често остават незабелязани, какви трудности възникват в ежедневието и как осъзнатостта може да ти…

· 5 мин. четене
Психични разстройства

Разстройство от аутистичния спектър: може ли осъзнатостта да помогне при сензорно претоварване?

В тази статия ще научиш какво всъщност стои зад разстройството от аутистичния спектър, защо е важно да се разграничава аутизмът при жените и как осъзнатостта може…

· 8 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.