Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Късна диагноза СДВХ – как изглежда животът ми сега?

Казвам се Еми, на 25 години съм и на 22 получих диагнозата СДВХ. В първата част вече разказах как стигнах до диагнозата. Но какво последва след това?

Mind ClubMind Club · 8 мин. четене
Diagnose

Казвам се Еми, на 25 години съм и на 22 получих диагнозата СДВХ. В първата част вече разказах как стигнах до диагнозата. Но какво последва след това?
С огромен прилив на емоции сега от мен зависеше да се опозная отново. Целият ми живот трябваше да бъде погледнат в нова светлина – именно с мисълта, че много от нещата, заради които се чувствах безполезна, изобщо не са били по моя вина. Въпросът за вината ме занимава и до днес, но може би е по-разумно да започна отначало.

Късна диагноза СДВХ - как изглежда животът ми сега?

След диагнозата

Заедно с моята терапевтка изработих план какво точно е важно за мен в справянето с диагнозата СДВХ. Първо разгледахме синдрома съвсем неутрално – какво прави в мозъка ми и откъде всъщност идват всички тези симптоми. Успоредно с това в свободното си време се занимавах много с темата, четях много в интернет и чрез социалните мрежи открих хора, които преживяват нещо подобно.

Този поглед отстрани ми помогна да не възприемам СДВХ като досадно психично заболяване, въпреки че за съжаление медиите често го представят точно така. По-скоро го виждам като особеност, която ми носи и предимства. Например сега възприемам креативността си, която наистина е безгранична, като суперсила. Всичкото това мечтаене наяве и мислене „извън кутията“ не ми пречи, стига да мога да го използвам в своя полза.

Постепенно в терапията се научих да приемам симптомите си и да разпознавам кое се дължи на СДВХ и какво мога да променя. Очевидно все още ми е трудно да контролирам импулсивността и дисрегулираните си емоции, но все по-често успявам в такива моменти да се отдръпна за малко, да си поема дълбоко дъх и да погледна ситуацията от друга гледна точка. Тази способност за рефлексия прави много по-лесно особено общуването с хората около мен.

Късна диагноза СДВХ - как изглежда животът ми сега?

Лекарства при СДВХ

Реших да приемам лекарства, макар мненията по въпроса да са разделени. Гледам на тези стимуланти като на помощно средство – като очила, които ме подкрепят в ежедневието. С тях самоконтролът и обработката на дразнителите се управляват по-лесно и наистина успявам да свършвам задачите си, без да ги отлагам до последния момент, което ми спестява много стрес.

Заедно с психиатърка първо изпробвах може би най-известното лекарство – Риталин. Първият прием беше за мен истинско емоционално влакче – наистина се разплаках, когато в главата ми изведнъж настъпи тишина. Вече нямаше 100 мисли, които да ме заливат едновременно, а подреден набор от идеи и впечатления, при които аз самата решавам как и кога да се спра на нещо. За невротипичните хора това описание вероятно звучи малко налудничаво, но точно така беше.

След няколко месеца, за съжаление, ефектът на отскока (rebound) стана по-силен – това означава, че когато действието на лекарството отслабне, симптомите на СДВХ се връщат с пълна сила. Затова с моята психиатърка решихме да преминем към Elvanse. За разлика от Риталин, тук продължителността на действие е значително по-дълга, а и отзвучаването на лекарството протича по-плавно. За мен лично това определено беше правилното решение, въпреки някои странични ефекти. Тук отново искам да подчертая, че всеки сам може да реши дали лекарствата имат смисъл за него. А и видът на лекарството действа различно при всеки, защото всички сме уникални.

Elvanse събуди в мен вътрешно спокойствие, каквото не познавах. Честно казано, и след няколко месеца това ми се струва странно и понякога ставам неспокойна, защото вътрешно съм спокойна. Също така яснотата и фокусът върху мислите ми са неща, които за мен са както положителни, така и отрицателни. Сега мога по-осъзнато да се съсредоточавам и върху не толкова приятни мисли, което в първия момент винаги е малко неприятно. За терапията ми обаче това е много полезно!

Какво помага при СДВХ

Вече се справям доста добре с всичко и освен лекарствата открих и други неща, които ми помагат.

Приемане

Късна диагноза СДВХ - как изглежда животът ми сега?

Да осъзная и да приема, че функционирам различно от повечето хора, изобщо не беше лесно. В крайна сметка живеем в свят, доминиран от невротипични хора, и така изглеждат и нашите структури. Начинът, по който сме научени да действаме или да се организираме, просто не работи за мен.

И това не е страшно – напротив, напълно свободна съм да намеря път, който ми пасва. Например с използването на планери – не съм длъжна да структурирам седмицата си и да имам рутина. Мога да подредя всичките си рутини така, че да съм щастлива. Дори да ги променя 30 пъти, просто е нереалистично да имам сутрешна рутина като хората в TikTok. Това не ме прави по-малко ценна или успешна.

И сега да се върнем отново към въпроса за вината – знам, че не мога да съм отговорна за това, че имам СДВХ. Но през цялото време в главата ми се върти въпросът защо никой друг не го е забелязал.

Учителите, психолозите, които ме придружават, откакто съм на 14, или който и да било друг. Получила съм толкова много диагнози – от депресия до тревожни разстройства, и никой никога не се досети, че може да има обща първопричина. След дълго време на гняв сега знам, че това сигурно се дължи на стигмата. На липсата на информираност, на изследвания, които се фокусират предимно върху мъже, и на поддържането на един напълно преувеличен образ на СДВХ. В момента много хора се оплакват, че уж всички имали СДВХ, като изцяло се пренебрегва фактът, че междувременно има обрат по отношение на информираността. С новите знания и разпространението на информация за реалните симптоми на СДВХ логично се стига до повече диагнози.

Писане

Късна диагноза СДВХ - как изглежда животът ми сега?

Заради множеството мисли в главата ми често е трудно да запазя общата картина. Писането ми помага да изкарам тези мисли навън за момент и може би да регулирам емоциите си спрямо тях. Нещо, което правя често, е mind dumping – просто записвам всичко, без да се съобразявам със структура или логическа нишка. Не е нужно написаното да е естетично или разбираемо – тези записки са само за мен.

Освен това започнах да правя shadow work, т.е. да достигам до вътрешния си свят чрез конкретни въпроси, за да мога да разбирам себе си по-добре. В интернет има много шаблони, които можеш да използваш, ако и ти искаш да опиташ.

Хранене

Късна диагноза СДВХ - как изглежда животът ми сега?

Храненето е трудна тема за мен, тъй като винаги съм яла емоционално. Все пак открих някои трикове, с които да сваля натиска отвън. Когато знам, че седмицата ще е натоварена, си осигурявам вкъщи много бързи неща, които не изискват много време или подготовка. В крайна сметка важното е изобщо да има какво да се яде. Safe foods и снаксовете също са от съществено значение, като винаги се старая да се ограничавам до здравословни и неусложнени неща.


Когато пък имам време и сили да готвя, обикновено правя повече, за да мога да замразя останалото. Така винаги имам нещо, което в краен случай мога да си затопля.

Освен това забелязах, че богатото на протеини хранене се отразява положително на общото ми състояние. Така имам повече енергия и по-лесно започвам деня.

Споделяне и събиране на информация

Късна диагноза СДВХ - как изглежда животът ми сега?

За мен съдържанието за СДВХ е голяма помощ, тъй като вече на всички платформи има създатели и създателки на съдържание, които говорят за своя опит и споделят съвети. Така опознавам себе си по-добре и мога да изпробвам различни трикове, благодарение на които ми е по-лесно да се справям с ежедневието.

Също така огромна опора за мен е да споделям с други хора, било то в интернет или в група за взаимопомощ. Така се чувствам по-малко сама, мога да погледна от друга гледна точка и да работя върху самовъзприятието си.

Терапия

Късна диагноза СДВХ - как изглежда животът ми сега?

Както вече споменах, терапията е важна част, която ми помага да се справям със СДВХ. След като завърша поведенческата терапия, определено ще започна психодинамична терапия, за да мога да преработя минали травми. От гледната точка на СДВХ сега е много по-лесно да разбирам поведенческите си модели.

Хранителни добавки

Късна диагноза СДВХ - как изглежда животът ми сега?

Чрез проучванията си открих, че някои хранителни добавки могат да помогнат за облекчаване на симптомите. Затова редовно приемам L-тирозин и магнезий, за да подобря концентрацията и общото си психическо състояние. Тук е важно предварително да се посъветваш с лекар какво е подходящо за теб – особено ако приемаш и други лекарства.

Списъци със задачи – да бъдеш честен със себе си

Късна диагноза СДВХ - как изглежда животът ми сега?

Навсякъде имам списъци за всичко, в които записвам важните неща. Тъй като забравям доста, така мога да се върна към тях и съм на сигурно място. През последните месеци обаче забелязах, че съм склонна да пълня списъците си със задачи до безкрай и след това да се чувствам зле, ако не съм успяла да свърша всичко. Затова се опитвам да внеса известна честност – кое е реалистично? Ако все пак се окажа в ситуация, в която в списъка ми има твърде много неща, питам хората около мен кое е особено важно. С тази помощ успявам (повече или по-малко) да приоритизирам и после да се посветя на изпълнението.

Без граници за креативността

Късна диагноза СДВХ - как изглежда животът ми сега?

За да мога да свършвам скучните ежедневни задачи и да не изпадам в СДВХ парализа, се опитвам да подхождам към тях креативно. Например превръщам в предизвикателство това колко бързо мога да разтоваря съдомиялната или докато чистя с прахосмукачката, си представям, че съм във филмова сцена с подходяща музика.

В крайна сметка няма значение как върша тези задачи – важното е да са свършени! Така че защо да не си ги направиш забавни и креативни?

Има още толкова много неща, които човек може да включи в ежедневието си, за да функционира в тези структури. За мен обаче е важно сама да си изградя структура, в която мога да функционирам. Разбира се, има основни неща, при които не мога да действам според усещането си – заявленията не се подават сами, нито наемът се плаща от само себе си. Но свободата, която имам, я използвам по своему. Това е моят живот и аз трябва да съм щастлива – никой няма право да ме разубеждава или да ме критикува за начина, по който живея.

Заключение

Еми, на 25 години, получава диагнозата си СДВХ на 22. След диагнозата тя поема по пътя на себеопознаването и приемането. С помощта на своята терапевтка и онлайн общностите тя се научава да гледа на СДВХ не като на бреме, а като на особеност. Решението да приема лекарства като Риталин, а по-късно Elvanse, ѝ помага да се справя по-добре със симптомите и да изпълнява задачите си по-ефективно.

Еми е открила начини да се справя със СДВХ, сред които писането, работата със сянката, промяната в храненето и споделянето с други засегнати. Тя подчертава значението на самоприемането и справянето с чувството за вина. Терапията е съществена част от пътя ѝ, както и хранителните добавки и съставянето на реалистични списъци със задачи.

Креативността и гъвкавостта помагат на Еми да се справя с ежедневието и тя насърчава и другите да открият собствените си стратегии. Нейният извод: важно е да създадеш своя собствена структура и да не позволяваш на другите да те критикуват.

Много се надявам тази статия да ти е харесала и може би да ти е дала малко вдъхновение.

Грижи се за себе си!

Еми

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Още от журнала

Психични разстройства

Какво е маладаптивното сънуване наяве? Какво може да помогне и може ли да се използва?

Маладаптивно сънуване наяве – дисфункционалността, пречката се крие още в самия термин. Самото сънуване наяве не е нещо необичайно: всеки от нас понякога се отнася, живее…

· 4 мин. четене
Психични разстройства

ADHD при жените: Защо толкова често остава незабелязано?

ADHD при жените често се разпознава късно – разбери защо симптомите толкова често остават незабелязани, какви трудности възникват в ежедневието и как осъзнатостта може да ти…

· 5 мин. четене
Психични разстройства

Разстройство от аутистичния спектър: може ли осъзнатостта да помогне при сензорно претоварване?

В тази статия ще научиш какво всъщност стои зад разстройството от аутистичния спектър, защо е важно да се разграничава аутизмът при жените и как осъзнатостта може…

· 8 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.