Смелостта да разкажеш собствената си история: с Nektarios Vlachopoulos
Какво се случва, когато собственото възприятие внезапно престане да съвпада с реалността, и как след това човек намира пътя обратно към себе си? В разговора с кабаретиста и артист Nektarios Vlachopoulos става дума за психоза, лични кризи, срам и силата да приемеш собствената си история и да я разкажеш публично.
Кой е Nektarios?
На въпроса как би описал себе си Nektarios отговаря, че е свободен артист, кабаретист, комедиант и писател. Преди да излезе на сцената, той първо следва германистика и лингвистика, за да стане учител. Още в началото на следването си посещава първия си поетичен слам и осъзнава, че и той иска да се занимава с това. Дълго време това е само хоби, въпреки че още рано печели първи награди. През 2011 г., след като печели шампионата по поетичен слам, той се превръща в утвърдено и многократно награждавано име на германската кабаретна и комедийна сцена.
Пътят му обаче е белязан не само от артистични успехи, но и от дълбоки лични кризи, за които днес говори открито на сцената. Особено настоящата му солова програма „Der beste Tag der Welt“ (“Най-хубавият ден на света”) отразява тежка психична криза: под влияние на натоварванията по време на пандемията от коронавирус и болезнената смърт на баща му депресията му преминава в манийна фаза, която в крайна сметка прераства в психоза. Днес той осмисля тези дълбоки гранични преживявания между депресията и манията с присъщата си проницателност, самоирония и сух хумор, за да даде на публиката едновременно трогателен и сатиричен поглед към бездните на човешкото съзнание.

Какво е психоза?
Понятието „психоза“ на пръв поглед може да звучи доста абстрактно. Казано опростено, това е състояние, при което човек временно възприема света по различен начин от обичайното. Мислите, чувствата и сетивните впечатления могат да се променят толкова силно, че става трудно да се разграничи собственото преживяване от външната реалност. За засегнатия човек преживяното не изглежда въображаемо – в този момент то е неговата реалност. Именно това прави психозата толкова плашеща и объркваща.
Някои хора чуват гласове, въпреки че никой не говори. Тези гласове могат например да критикуват, да обиждат или да дават заповеди. Други са убедени, че ги преследват или наблюдават, макар че според другите хора няма причина за това. Такива непоклатими убеждения се наричат налудност. Собственото мислене и поведение също може да се промени. Мислите например могат да станат много бързи или безредни. Някои засегнати се затварят в себе си, а други изглеждат необичайно активни или превъзбудени.
Важно е да се знае: психозата не изглежда еднакво при всеки човек. Съществуват най-различни форми и степени на проявление.
Причините също обикновено не са лесни за определяне. Често се съчетават няколко фактора. Някои хора имат определена уязвимост, а силни натоварвания, стрес, липса на сън или преломни житейски събития могат допълнително да благоприятстват появата на криза.

Първа помощ при психоза: какво могат да направят близките
Когато любим човек изпадне в психотична криза, хората около него често първо изпитват чувство на безпомощност. Научните насоки обаче показват, че семейството и приятелите са сред най-важните опори по пътя към възстановяването. Евентуалните семейни сесии могат да включват предаване на знания, подобряване на комуникационните умения и подготовка за кризи.
- Предаване на знания
Съвместното опознаване на заболяването намалява неоснователното чувство за вина у близките и премахва стигмата около темата. Клиничните проучвания убедително показват, че психообразованието с участието на близките намалява рецидивите в рамките на една година в по-голяма степен, отколкото информирането само на пациента.
- Подобряване на комуникационните умения
Семействата се учат на активно слушане и да изразяват желания и критика чрез обективни Аз-послания вместо чрез нараняващи обобщаващи упреци. Целта е да се създаде семеен климат без стрес (т.нар. принцип „Low Expressed Emotion“), тъй като научно е доказано, че силно критичният или емоционално прекомерно ангажиран климат благоприятства повторни изяви на болестта.
- Подготовка за кризи
В стабилни периоди се изготвя писмен план, за да се разпознават навреме ранните предупредителни знаци и да се определят ясни отговорности при спешен случай. За да разгърне пълния си ефект, психотерапията трябва да продължи между 3 и 12 месеца и да включва поне 10 сесии.

Как да се справим със срама и собствената история на заболяването
Обществените предразсъдъци и изключването често се описват в медицинската литература като своего рода „второ заболяване“. За засегнатите те могат да бъдат почти толкова тежки, колкото самите симптоми. Nektarios също познава това преживяване. Едно от най-трудните предизвикателства след преодоляна психоза може да бъде погледът назад и свързаният с него срам. За своето шоу Nektarios се е занимавал задълбочено със собствената си история на заболяването. Срамът става особено силен, когато отново гледа и слуша стари гласови съобщения и видеа от онзи период. Осъзнаването, че собственото възприятие тогава е било напълно различно от днешното, може да бъде болезнен момент. От научна гледна точка обаче това преживяване не е изолиран случай, а важна част от осмислянето на едно психично заболяване.
Това, че погледът назад днес може да е толкова болезнен, показва същевременно колко много се е променило. Recovery (възстановяването) описва личен път, по който нагласите, ценностите и собственото възприятие могат да се променят из основи. Едва от днешната, здрава и стабилна перспектива разликата с някогашното преживяване става наистина ясна. Важна стъпка по този път е преодоляването на собствения срам и самостигматизацията. Когато засегнати като Nektarios осмислят преживяното и отново сглобяват отделните части на своята история, те могат да си върнат контрола над собствената си идентичност и житейска история.
Решението да излезеш публично със собствената си история също изисква много смелост. В същото време от това може да се роди нещо ново: някогашното чувство на безсилие се превръща в история, която сам можеш да разказваш и да оформяш. Така засегнати като Nektarios дават важен принос за информирането за психичните заболявания и за преодоляването на предразсъдъците.
Isabel (студентка по психология & диетолог)
Гледай и епизода от подкаста с Nektarios, в който той разказва подробно за професионалния и личния си опит:
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали:
Източници
Deutsche Gesellschaft für Psychiatrie und Psychotherapie, Psychosomatik und Nervenheilkunde e. V. (DGPPN). (2025). S3-Leitlinie Schizophrenie (Langversion, Version 4.0, Fassung vom 15.10.2025). AWMF-Registernummer 038-099. https://register.awmf.org/de/leitlinien/detail/038-009
Dahm-Mory, C. (o. D.). Kommunikationstechniken im Umgang mit psychisch kranken Angehörigen. Bundesverband der Angehörigen psychisch erkrankter Menschen e. V. (BApK). https://www.bapk.de/angebote/rat-fuer-familien/kommunikation.html
Frantz, I., & Wessels, T. (2026). Evidenzbasierte Psychotherapie bei psychotischen Störungen: Leitlinienempfehlungen und Praxisbeispiele. Psychotherapeutenjournal, 25(2), 111–120.
Gaßmann, W. (2013). Zum Einfluss psychoedukativer Familienintervention auf den Krankheitsverlauf schizophrener Patienten unter Berücksichtigung des Salutogenesekonzepts von A. Antonovsky: Eine Feldstudie in der ambulanten psychiatrischen Regelversorgung (Dissertation, Technische Universität Darmstadt). TUprints.
Ong, H. S., Fernandez, P. A., & Lim, H. K. (2021). Family engagement as part of managing patients with mental illness in primary care. Singapore medical journal, 62(5), 213–219. https://doi.org/10.11622/smedj.2021057
Falloon I. R. (2003). Family interventions for mental disorders: efficacy and effectiveness. World psychiatry : official journal of the World Psychiatric Association (WPA), 2(1), 20–28.


