Как да постигнем по-добро сътрудничество? – Осъзнато лидерство
Осъзнато лидерство – ако се питаш как става това и как и ти можеш да ръководиш служителите си осъзнато, значи си на правилното място! Желаем ти приятно четене!
Какво е осъзнато лидерство?
Какво всъщност е лидерството и какво представляват лидерските компетенции? Защо от една страна има досадни ръководители, които с детински трикове си купуват авторитет, а от друга – шефове и шефки, които съвсем естествено печелят уважението на всички служители? В трудовата и организационната психология лидерството винаги е било тема, а благодарение на усилията на позитивната психология то бива свързвано и с осъзнатостта. Преди обаче да разгледаме как осъзнатостта влияе на ръководителите и какво е осъзнатото лидерство, си струва да разберем какви видове лидерство съществуват и кои от тях по принцип могат да се смятат за по-успешни. След това ще можеш по-добре да разбереш какво всъщност променя осъзнатостта.
Как биха могли да се категоризират ръководителите и лидерските компетенции?
Момент на прозрение по този въпрос имах по време на следването си, на лекция по трудова и организационна психология, на която ни представиха почти античния GRID модел1. Този модел си беше поставил за задача да подреди всички стилове на ръководство в двумерна координатна система, като обединява двете скали „ориентация към хората“ и „ориентация към задачите“. И двете скали се измерваха от 1 до 9.

Какво е лош шеф?
Според модела съществува „стил 1,1“, наричан още управление за оцеляване, при който ръководителят иска да свърши изискваната работа с минимални усилия, и то само дотолкова добре, че едва да му стигне, за да остане в компанията. С други думи: ръководителят бяга от отговорността си, като не полага усилия нито на ниво взаимоотношения, нито на ниво задачи. Винаги действайки с минимални усилия, той по същество не се ангажира нито със служителите, нито с резултатите на компанията. Следователно стилът на ръководство се определя от дисфункционалната и фатална комбинация от страх от уволнение, от една страна, и желание за бягство от работата, от друга.
Какъв е оптималният шеф?
Пълната противоположност е „стил 9,9“, наричан още екипно управление, при който както ориентацията към служителите, така и ориентацията към задачите са максимални. Движещата сила на този ръководител е удовлетворението от участието в проекта. Целта е конфликтите и задачите да се решават възможно най-добре, без решенията да са за сметка на служителите. Дават се ясни указания, служителите биват питани за мнението им, приоритетите се поставят смислено и всичко се изпълнява оптимално и навреме.
Пространството помежду
Бързо става ясно, че трябва да има и „стил 9,1“ или „стил 1,9“, при който ръководителят е или прекалено ориентиран към екипа и пренебрегва задачите, или прекалено ориентиран към задачите и така, с много авторитет и против волята на служителите, често налага непопулярни мерки. Разбира се, има и всичко между тях, например балансиран „стил 5,5“, при който би могло да се прави повече и в двете измерения, но поне нито един аспект не е пренебрегнат.
Осъзнато лидерство – тогава и сега
Както вече споменахме, GRID моделът е доста стар и произлиза от отдавна остарял мироглед. В крайна сметка той се основава на идеята, че човек по природа е мързелив и може да бъде накаран да върши работата, която компанията иска от него, само чрез строг контрол и правила. Днес обаче този подход към лидерството вече не работи. Причината? Много неща са станали по-сложни и така се е развило например и осъзнатото лидерство.
В свят, в който организациите стават все по-големи, по-разпръснати, по-динамични и по-реактивни, вече не можеш да имаш поглед върху всичко и да контролираш всичко. В дългосрочен план стил на ръководство, белязан от прекомерен контрол, не е устойчив, а дори е контрапродуктивен. Става необходимо служителите да бъдат мотивирани, да им се вдъхва увереност и да им се дава усещането, че са свързани с организацията. Така те могат самостоятелно да решават и сложни задачи и да се самоорганизират.

Какви стилове на лидерство съществуват?
От този проблем се родиха две нови теории за лидерството. От една страна, транзакционният стил на лидерство, при който се обръща специално внимание на външната (екстринзивна) мотивация на служителите. В популярните модели2 той се изгражда от няколко компонента. Първо, ръководителят формулира ясни цели заедно с наградите при постигането им. Останалото зависи от това как ръководителят се намесва при проблеми, за да коригира нещо, или дали се намесва още предварително, когато е успял да предвиди даден проблем.
Вторият стил е трансформационното лидерство, при което фокусът е силно върху вътрешната (интринзивна) мотивация на служителите. Тук ръководителят променя мислите и емоциите на служителите, така че те да могат да работят по-добре заедно. От една страна, става дума за степента, в която ръководителят се представя като абсолютен пример за подражание, от друга – за вдъхновението чрез визии, високи стандарти или оптимизъм. Също толкова важно е служителите да бъдат интелектуално предизвиквани, за да могат да разглеждат и решават проблемите от различни гледни точки, с което стигаме до последния елемент на трансформационното лидерство: индивидуалната грижа. Така ръководителят цени всеки отделен човек, подкрепя го и му помага в развитието му.
Осъзнато лидерство: междинно обобщение
Досега научи какви стилове на лидерство съществуват, как моделите за тях са се променяли с времето и кои стилове и лидерски компетенции са повече или по-малко желателни. Ако на този фон си представиш какви са задачите на един ръководител, ще можеш по-добре да разбереш ефектите на осъзнатостта. Всеки ден ръководителят трябва да се справя с много специфични ситуации, да общува успешно с екипи, началници и клиенти и освен всичко това да следи и дългосрочните промени в стратегията и организационната култура. Тук осъзнатостта е много повече от просто по-добра стратегия за справяне със стреса. Затова осъзнатото лидерство се предлага като естествен избор.
Какви компетенции са нужни за осъзнато лидерство?
Комуникация
Като се има предвид колко много ръководителите трябва да общуват с различни групи хора при всички свои организационни и практически задачи, става ясно колко ценно би било едно подходящо обучение за подобряване на комуникацията. Оказва се, че осъзнатостта помага за това.³ Осъзнатият стил на общуване не само води до положителна асоциация конкретно със самия ръководител, но и влияе съществено върху общата удовлетвореност на служителите.

Автентичност
Осъзнатостта помага на ръководителите да бъдат по-последователни, вследствие на което действията им изглеждат по-достоверни. Осъзнатостта подкрепя ръководителите да съгласуват по-добре поведението си с личните си убеждения и основни ценности и следователно оказва силно влияние върху ролята им на пример за подражание, която обсъдихме в раздела за трансформационното лидерство.⁴
Как да овладееш потока от информация
Задачите на ръководителя са съпроводени с поток от информация, която трябва бързо да се подреди и приоритизира. Осъзнатостта може да помогне на ръководителите да облекчат стреса, гнева и умствената умора5, от което в дългосрочен план печели не само здравето, но се повишава и работоспособността4. Така осъзнатото лидерство може да е полезно както за ръководителя, така и за служителите.
Предразсъдъци и недоразумения: прекалено много емпатия и фатализъм?
Осъзнатостта е свързана и със способността за емпатично съпреживяване5,6, което евентуално може да затрудни личното дистанциране при трудни решения.
Възниква въпросът: дали осъзнатостта и емпатията не вървят ръка за ръка с липса на професионализъм и решителност? Ако приравним професионализма с емоционална студенина – остаряла и вече неактуална гледна точка – на този въпрос може да се отговори с „да“. Само че е заблуда да тълкуваме осъзнатостта като „омекотяваща уелнес програма“ и да я разбираме като пасивно-реактивна нагласа с прекомерна емоционалност.
Тук трябва да се каже, че осъзнатостта наистина насърчава вътрешното приемане на много неща, но не бива да се приравнява с простото примиряване с всички обстоятелства. Напротив, приемането е по-скоро първата стъпка към промяната на нещо, а това често е необходимо в ролята на ръководител.
Ако освен темата „осъзнато лидерство“ се интересуваш и от осъзнатостта в своята компания, разгледай нашата услуга Осъзнатост в компаниите! Ако проявяваш интерес, свържи се с нас директно на info@mindfulife.de. Mindfulife ще ти помогне да запознаеш служителите си, а и самия себе си, с ползите от медитацията.
Прочети още
Ако освен осъзнатото лидерство се интересуваш и от темата Осъзнатост в работната среда, тук ще намериш подходящата статия за теб. Желаем ти приятно четене и се надяваме да се видим там!
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Aikens, K. A., Astin, J., Pelletier, K. R., Levanovich, K., Baase, C. M., Park, Y. Y., & Bodnar, C. M. (2014). Mindfulness goes to work: Impact of an online workplace intervention. Journal of Occupational and Environmental Medicine, 56(7), 721–731. https://doi.org/10.1097/JOM.0000000000000209
Arendt, J. F. W., Verdorfer, A. P., & Kugler, K. G. (2019). Mindfulness and leadership: Communication as a behavioral correlate of leader mindfulness and its effect on follower satisfaction. Frontiers in Psychology, 10, 667. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2019.00667
Bass, B. M. (1985). Leadership and performance beyond expectations. Free Press.
Bass, B. M., & Avolio, B. J. (1990). Developing transformational leadership: 1992 and beyond. Journal of European Industrial Training, 14(5), 21–27. https://doi.org/10.1108/03090599010135122
Block-Lerner, J., Adair, C., Plumb, J. C., Rhatigan, D. L., & Orsillo, S. M. (2007). The case for mindfulness-based approaches in the cultivation of empathy: Does nonjudgmental, present-moment awareness increase capacity for perspective-taking and empathic concern? Journal of Marital and Family Therapy, 33(4), 501–516. https://doi.org/10.1111/j.1752-0606.2007.00034.x
Crivelli, D., Fronda, G., Venturella, I., & Balconi, M. (2019). Stress and neurocognitive efficiency in managerial contexts. International Journal of Workplace Health Management, 12(2), 42–56. https://doi.org/10.1108/IJWHM-07-2018-0095
Dumdum, U. R., Lowe, K. B., & Avolio, B. J. (2002). A meta-analysis of transformational and transactional leadership correlates of effectiveness and satisfaction: An update and extension. In B. J. Avolio & F. J. Yammarino (Eds.), Transformational and charismatic leadership: The road ahead (pp. 35–66). JAI.
Felfe, J., & Heinitz, K. (2010). The impact of consensus and agreement of leadership perceptions on commitment, OCB and customer satisfaction. European Journal of Work and Organizational Psychology, 19(3), 279–303. https://doi.org/10.1080/13594320902979946
Gumusluoglu, L., & Ilsev, A. (2009). Transformational leadership, creativity, and organizational innovation. Journal of Business Research, 62(4), 461–473. https://doi.org/10.1016/j.jbusres.2007.07.032
Herrmann, D., & Felfe, J. (2013). Moderators of the relationship between leadership style and employee creativity: The role of task novelty and personal initiative. Creativity Research Journal, 25(2), 172–181. https://doi.org/10.1080/10400419.2013.783743
Janssen, M., Heerkens, Y., Kuijer, W., van der Heijden, B., & Engels, J. (2018). Effects of mindfulness-based stress reduction on employees’ mental health: A systematic review. PLOS ONE, 13(1), e0191332. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0191332
Molloy, P. L. (1998). A review of the managerial grid model of leadership and its role as a model of leadership culture. Aquarius Consulting, 31*, 1–12.
Rowold, J., & Heinitz, K. (2008). Führungsstile als Stressbarrieren – Zum Zusammenhang zwischen transformationaler, transaktionaler, mitarbeiter- und aufgabenorientierter Führung und Indikatoren von Stress bei Mitarbeitern. Zeitschrift für Personalpsychologie, 7(3), 129–140. https://doi.org/10.1026/1617-6391.7.3.129
Sauer, S., Andert, K., Kohls, N., & Müller, G. F. (2011). Mindful leadership: Sind achtsame Führungskräfte leistungsfähigere Führungskräfte? Gruppendynamik und Organisationsberatung, 42(3), 339–359. https://doi.org/10.1007/s11612-011-0158-6


