Как да подобриш баланса между работата и личния живот?
Как да подобриш баланса между работата и личния живот - ако се питаш как става това и как и ти да внесеш повече равновесие в ежедневието си, значи си на правилното място! Приятно четене!
Как да подобриш баланса между работата и личния живот – ако се питаш как става това и как и ти да внесеш повече равновесие в ежедневието си, значи си на правилното място! Приятно четене!
Как да постигнеш добър баланс между работата и личния живот?
Психично здраве при натоварваща работа – за някои хора това може да звучи несъвместимо. Как е възможно да се чувстваш психически добре и стабилно, когато си постоянно под стрес и претоварен от задачите, които трябва да свършиш всеки ден? Можем да кажем: възможно е! Ако като служител или служителка се осмелиш да заговориш открито или ако като работодател имаш желанието да се грижиш за своите служители и тяхното благополучие.
В отговор на днешния свят на труда и нарастващия брой хора, които страдат от бърнаут и изпитват силна неудовлетвореност от баланса между работата и личния си живот, работодатели и правителства проявяват интерес да предотвратят произтичащите от това отсъствия от работа. Разработени са програми, които целят да намалят тези икономически загуби. Като служител имаш възможност да повдигнеш темата за тези програми във фирмата и да поискаш участие в тях или прилагане на описаните в тях мерки. По принцип програмите за интегриране на работата и личния живот могат да се разделят в пет области.

1. Промяна на работното време
Първият подход за по-добро съчетаване на личния живот и работата, а оттам и за по-добро психично здраве, е промяната на работното време. Това може да се постигне например, като на служителите се даде повече самостоятелност при определянето на работното им време и когато е възможно, се откликва с разбиране на молби за творческа година (сабатикъл), родителски отпуск или работа от вкъщи.
2. Осигуряване на информация
Освен това на служителите могат да се предоставят обосновани сведения и стратегии, които да им помогнат да съгласуват по-добре работата и личния си живот. Например чрез вътрешната мрежа (интранет) могат да получат достъп до формуляри или информация, с които да кандидатстват за гъвкаво работно време, да научат как да се справят с грижата за възрастни родители, нуждаещи се от помощ, или как да организират преместване без стрес.
3. Финансови стратегии
Много популярен стимул за кандидатите за работа са финансовите стратегии, чрез които балансът между работата и личния живот се подобрява с помощта на финансово облекчение. Към тях спадат например платеният родителски отпуск или финансовото участие в образованието на децата.
4. Преки услуги
Някои фирми предлагат и детски градини, дори училища за децата, което може значително да облекчи родителите. Към тези предложения спадат също услуги от типа консиерж, платени служебни обеди или излети, както и помещения за почивка и усамотение.
5. Промяна на културата
Последна важна мярка в подкрепа на психичното здраве на служителите е промяната на фирмената култура, така че да възникват по-малко конфликти между личния живот и работата. Когато например възнаграждението на ръководителите се обвърже с удовлетвореността на служителите или когато се обръща внимание по-скоро на постигнатите резултати, вместо да се контролира единствено отработеното време, служителите усещат, че са лично ценени – което от своя страна може да се отрази положително на благополучието и личния им живот.
Как помагат програмите за психично здраве?
Доказано е, че финансовите инвестиции в подобни програми се изплащат и че икономическите трудности на една фирма не бива да са оправдание да не инвестира в своя персонал и неговото психично здраве. Благодарение на произтичащите от това предимства, като по-висока мотивация на служителите и по-сплотени екипи, фирмата може и да се конкурира по-успешно на пазара.

Какво можеш да направиш сам за психичното си здраве?
Но дори фирмата ти да не проявява откритост и готовност за подобни мерки, можеш сам да предприемеш нещо и да подобриш баланса между работата и личния си живот! Медитациите за осъзнатост например водят до значително по-малко конфликти между работата и личния живот и до по-висока субективна удовлетвореност от собствения баланс между тях.
Как да подобриш баланса между работата и личния живот – обобщение
Осъзнатост в работата – За да съчетаваш по-добре работата с личния си живот, е добре да имаш работа с фирмена култура, която активно подкрепя този начин на мислене и предоставя съответните услуги, работно време, финансови програми и информация. В крайна сметка най-голяма полза от това има самата фирма. Отделни елементи от тези мерки можеш да поискаш или предложиш и лично за себе си. Освен това осъзнатостта е още един полезен инструмент за целта. Ако искаш да научиш повече за нея, бързо ще намериш каквото търсиш в блога на Mindfulife!
Прочети още
Ако освен баланса между работата и личния живот се интересуваш и от темата медитация за ръководители, тук имаме интересна статия за теб! Ще се видим там!
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Abendroth, A. K., & den Dulk, L. (2011). Support for the work-life balance in europe: The impact of state, workplace and family support on work-life balance satisfaction. Work, Employment and Society, 25(2), 234–256. https://doi.org/10.1177/0950017011398892
Brough, P., & O’Driscoll, M. P. (2010). Organizational interventions for balancing work and home demands: An overview. Work and Stress, 24(3), 280–297. https://doi.org/10.1080/02678373.2010.506808
Michel, A., Bosch, C., & Rexroth, M. (2014). Mindfulness as a cognitive-emotional segmentation strategy: An intervention promoting work-life balance. Journal of Occupational and Organizational Psychology, 87(4), 733–754. https://doi.org/10.1111/joop.12072
Shanafelt, T. D., Hasan, O., Dyrbye, L. N., Sinsky, C., Satele, D., Sloan, J., & West, C. P. (2015). Changes in Burnout and Satisfaction with Work-Life Balance in Physicians and the General US Working Population between 2011 and 2014. Mayo Clinic Proceedings, 90(12), 1600–1613. https://doi.org/10.1016/j.mayocp.2015.08.023
Starmer, A. J., Frintner, M. P., & Freed, G. L. (2016). Work-life balance, burnout, and satisfaction of early career pediatricians. Pediatrics, 137(4). https://doi.org/10.1542/peds.2015-3183 Thompson, C. A. (2002). Managing the work-life balancing act: An introductory exercise. Journal of Management Education, 26(2), 205–220. https://doi.org/10.1177/105256290202600206
Tavoletti, E., & Quader, M. S. (2011). Work-life balance interventions prevalent in the Indian industry. South Asian Journal of Management, 18(2), 108–127.


