Бореаут: определение, причини и 3 съвета
В дългосрочен план липсата на предизвикателства и скуката на работното място са проблем и могат да доведат до т.нар. „бореаут“ (boreout). Прочети нашата статия, за да разбереш какво всъщност е бореаут, какви са причините за него и как можеш да намалиш скуката на работното място.
Какво е бореаут?
Докато концепцията за бърнаут вече привлича широко обществено внимание, нейната противоположност – синдромът бореаут – все още е сравнително непозната. Бореаут описва състояние на хронична липса на предизвикателства (най-често) на работното място, което е съпроводено със скука, липса на интерес и психическо и физическо натоварване. Тази статия разглежда определението, примерите и последиците от бореаут и поставя в центъра медитацията като възможна стратегия за превенция и справяне.
Терминът бореаут е въведен от Ротлин и Вердер (Rothlin & Werder, 2009) и описва състояние на продължителна липса на предизвикателства и скука в работата. За разлика от бърнаута, който се дължи на претоварване, бореаутът се характеризира с липса на предизвикателства и на усещане за смисъл. Изследвания показват, че бореаутът може да предизвика симптоми, подобни на тези при бърнаут, сред които изтощение, липса на мотивация и депресивно настроение (Stock, 2015).

Какви са причините за бореаут и какви примери има?
По същество синдромът бореаут може да има две различни причини: задачи, които не предизвикват човека в качествено или в количествено отношение.
При количествената липса на предизвикателства човек получава твърде малко задачи: самите задачи са с подходяща трудност, но броят им е твърде малък. Затова същинската работа бързо приключва, а останалото време в офиса трябва просто да бъде „изседяно“. Често засегнатите изпитват натиск да изглеждат заети.
При качествената липса на предизвикателства задачите, които човек получава, не са достатъчно трудни. Добър пример тук е работата в контрола на качеството на поточна линия: работа има достатъчно, но самата задача е монотонна и слабо ангажираща в когнитивно отношение, така че въпреки това се стига до скука на работното място.
Бореаут може да се появи в различни професионални среди. Типични примери са работни места, на които служителите присъстват физически, но почти не получават смислени задачи. Това може да се случи например в големи офис структури с твърди йерархии, където творческата или самостоятелната работа е затруднена. Изследване на Ван Хоф и Ван Хуфт (Van Hooff & Van Hooft, 2014) показва, че в дългосрочен план липсата на предизвикателства води до вътрешно дистанциране от работата и до по-голямо текучество.

Какви могат да бъдат последиците от бореаут?
Последиците от бореаут са както психически, така и физически. На психическо ниво бореаутът се проявява чрез хронично недоволство, намалено чувство за себеефективност и депресивни симптоми (Harju et al., 2014). На физическо ниво могат да се появят умора, нарушения на съня или психосоматични оплаквания. Освен това бореаутът е свързан с по-ниска удовлетвореност от работата и в дългосрочен план може да навреди на професионалното развитие (Fisher, 1993).
Съвети срещу бореаут и ролята на медитацията
Ако подозираш, че страдаш от бореаут, можеш сам(а) да опиташ да противодействаш на липсата на предизвикателства, например със следните съвети:

- Използвай свободното си време: Разбира се, това не решава проблема с емоциите, които възникват по време на работа, но като цяло чувствата на униние и безполезност, свързани с бореаута, могат да бъдат преодолени, ако в свободното си време изграждаш положително самочувствие. Ако например през уикенда се посветиш на ново, предизвикателно хоби или научиш нещо ново, като чужд език, можеш да използваш моментите на успех, за да откриеш смисъл и да укрепиш увереността си. Новият език може дори да бъде нещо, което да упражняваш и по време на работа, за да се занимаваш с нещо.
- Поговори с работодателя си: По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но за да избягаш наистина от бореаута, има смисъл да поговориш с прекия си ръководител. Сподели, че имаш чувството, че можеш да даваш повече. Може би във фирмата има проект, в който да се включиш, или обучение, което работодателят ти би подкрепил. Възможно е досега никой да не е забелязал, че не ти достигат предизвикателства. Затова е важно открито да споделиш как се чувстваш.
- Смени работата си: Ако разговорът не е помогнал, помисли дали да не смениш работното си място. Не бива да ти се налага да чувстваш, че работодателят ти не цени или не може да използва твоите умения и постижения. Може би ще намериш работа наблизо, която по-добре отговаря на профила ти и където ще използваш времето си по-смислено.
И накрая: ако симптоми като униние и безсъние са много силни или не се подобряват след промени на работното място, например ако се чувстваш така и след натоварени работни дни, най-добре е да потърсиш допълнителна помощ, например в консултативен център или при личния си лекар.
За превенция и справяне с бореаут, особено в работна среда, се обсъждат различни стратегии. Освен организационни мерки като обогатяване на работата (job enrichment) или ротация на длъжностите (job rotation), особено медитацията се е утвърдила като ефективен метод за противодействие на негативните последици. Медитацията, основана на осъзнатост, развива способността да бъдем в настоящия момент, намалява стреса и повишава субективното благополучие (Kabat-Zinn, 2003). Метаанализ на Седлмайер и колеги (Sedlmeier et al., 2012) показва, че медитацията не само подпомага емоционалната стабилност, но и укрепва когнитивни функции като вниманието и концентрацията – ключови фактори при справянето с липсата на предизвикателства.
Освен това изследване на Хюлсхегер и колеги (Hülsheger et al., 2013) доказва, че интервенциите, основани на осъзнатост, в работна среда значително повишават емоционалното благополучие на служителите. Това подсказва, че медитацията е ценен ресурс за противодействие на последиците от бореаут, тъй като изгражда емоционална устойчивост и засилва усещането за смисъл.
Заключение
Бореаутът е сериозен феномен, който става все по-актуален в един все по-основан на знанието свят на труда. Не става дума само за скука, а за по-дълбоко психическо натоварване, което в дългосрочен план може да навреди на здравето и работоспособността. Медитацията предлага ефективна възможност за превенция на бореаут и за смекчаване на последиците му. Като укрепва осъзнатостта, устойчивостта и усещането за смисъл, тя може да помогне на служителите да се справят по-здравословно с предизвикателствата на съвременната работна среда.
Бърнаут
Вече знаеш какво представлява бореаутът и как можеш да го предотвратиш. Ако искаш да научиш повече за неговата противоположност, т.е. бърнаут, просто прочети нашата статия по темата!
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Fisher, C. D. (1993). Boredom at work: A neglected concept. Human Relations, 46(3), 395–417. https://doi.org/10.1177/001872679304600305
Harju, L. K., Hakanen, J. J., & Schaufeli, W. B. (2014). Job boredom and its correlates in 87 Finnish organizations. Journal of Occupational and Environmental Medicine, 56(9), 911–918. https://doi.org/10.1097/JOM.0000000000000248
Hülsheger, U. R., Alberts, H. J., Feinholdt, A., & Lang, J. W. (2013). Benefits of mindfulness at work: The role of mindfulness in emotion regulation, emotional exhaustion, and job satisfaction. Journal of Applied Psychology, 98(2), 310–325. https://doi.org/10.1037/a0031313
Kabat-Zinn, J. (2003). Mindfulness-based interventions in context: Past, present, and future. Clinical Psychology: Science and Practice, 10(2), 144–156. https://doi.org/10.1093/clipsy.bpg016
Rothlin, P., & Werder, P. (2009). Diagnose Boreout: Warum Unterforderung im Job krank macht. Redline Verlag.
Sedlmeier, P., Eberth, J., Schwarz, M., Zimmermann, D., Haarig, F., Jaeger, S., & Kunze, S. (2012). The psychological effects of meditation: A meta-analysis. Psychological Bulletin, 138(6), 1139–1171. https://doi.org/10.1037/a0028168
Stock, R. (2015). Boreout – Das Gegenstück zum Burnout. Wirtschaftspsychologie aktuell, 22(2), 45–51.
Van Hooff, M. L. M., & Van Hooft, E. A. J. (2014). Boredom at work: Proximal and distal consequences of affective work-related boredom. Journal of Occupational Health Psychology, 19(3), 348–359. https://doi.org/10.1037/a0036821
https://www.tk.de/firmenkunden/service/gesund-arbeiten/betriebliche-gesundheitsfoerderung/boreout-2047504
https://www.meinmed.at/gesundheit/boreout/2519
https://www.sbk.org/magazin/boreout-so-wirken-sie-unterforderung-im-beruf-entgegen/


