Медитативни походи: да изживееш осъзнатост сред природата
Медитативни походи – ако се питаш какво е това и как се прави, значи си на правилното място! Пожелаваме ти приятно четене!
Медитативни походи – пътуване, богато на прозрения
Локдаун 2020. Сега имам време и спокойствие да напиша на спокойствие разказ за едно пътуване, от което вече две години продължавам да черпя облекчение и прозрения. Беше в края на лятото на 2018 г., когато спонтанно реших да обърна гръб на живота в големия град за няколко седмици. Работата ми и социалните ми отношения, задълженията, които и в двете сфери те държат постоянно в движение, ме бяха стресирали повече от достатъчно. Чувствах се без сили и изтощен. Дори любимата ми йога ми носеше повече стрес, отколкото облекчение. Имах нужда от дистанция. Отговорът: пешеходен поход.
Медитативни походи – понякога трябва да заминеш, за да се завърнеш при себе си
Тогава вече бяха минали 12 години, откакто Хапе Керкелинг с много забавния си пътепис “Ich bin, dann mal weg” [1] написа бестселър, който не само задържа първото място до 2008 г., но и отприщи вълна от любители на ходенето, които заляха Пътя на Сантяго. Когато се говори за самия Път на Сантяго, обикновено се има предвид Camino Francés, който започва във френския Sean-Jean-Pied-de-Port и завършва в галисийския Santiago de Compostela.
Има и няколко алтернативни маршрута, сред които Camino del Norte, който следва атлантическото крайбрежие и те води покрай океана от Ирун в Страната на баските, през 875 километра, също до Компостела. Това беше моят път. Може да звучи банално, но тогава интуитивно знаех онова, което по време на похода щеше да се окаже истина: понякога трябва да заминеш, за да се завърнеш при себе си.

Медитативни походи – смартфонът изключен
След кацането в Испания и първото настаняване изключих смартфона си. Облекчение. Дълго време изобщо не си бях давал сметка, че използвам телефона си неосъзнато. Имам предвид най-вече онова несъзнателно ползване, при което постоянно поглеждаш смартфона, защото иначе се страхуваш да не пропуснеш нещо, което не бива да пропускаш. Че това нещо в повечето случаи изобщо не съществува, няма значение. Просто не го виждаш. В науката, както щях да прочета по-късно, този феномен се нарича undirectet smartphone use.
Keep it analogous – това стана новото ми мото. Ориентир ми даваше не Google Maps, а малък червен пътеводител, който се побираше в джоба на панталона ми, а най-красивите мигове улавях не със смартфона, а с почти тридесетгодишния си аналогов огледален фотоапарат. Може би някои са ме смятали за хипстър. Но това нямаше значение.
Колкото по-трудоемко е да направиш снимка, толкова повече усилие и търпение ще вложиш в нея. И толкова повече ще се наслаждаваш на момента на снимането, ще спреш за миг. Това беше моето осъзнато фотографиране. Не искам да премълча, че при това забравях всичко около себе си и бях изцяло в настоящия момент, изцяло отдаден на фокусирането, преди да натисна спусъка.
Медитативни походи – осъзнато хранене край морето
Така минаваха дните на похода и онова, което преди беше важно, губеше тежест, а по-маловажното ставаше по-значимо. Например храната. Преди похода ядях, за да се нахраня. Храната беше средство за постигане на работоспособност. Ходенето ми напомни да гледам на храненето като на цел сама по себе си. И понеже в хижите и приютите имаше кухни, започнах да мисля за вечерята си.
Вдъхновявах се от испанската кухня, с която се срещах на обяд. Можех да ходя и вечер по ресторанти, но защо пък да не погледна на готвенето като на форма на медитация? И беше вкусно. Сядах с храната някъде навън пред приюта. Морето винаги някак се виждаше и чуваше, защото се хранех, когато вече беше се стъмнило.
Преди първата хапка затварях очи, поднасях вилицата към чинията, опитвах се да набода колкото се може по-малко и със затворени очи поднасях вилицата първо към носа си. Тук оставах няколко вдишвания. Едва тогава отварях уста и поемах храната. Но и тогава изчаквах, преди да започна да дъвча. Чак след това дъвчех. И то по-дълго от обичайното и по-бавно от обикновено. Признавам, звучи доста изморително и странно. И честно казано, първите няколко пъти наистина беше така, но след това този начин на осъзнато хранене се превърна в истинско удоволствие.
Ако се интересуваш не само от медитативни походи, но и от медитация в планината, прочети нашата статия по темата!

Медитативни походи – досадните спътници
А после бяха и спътниците ми по пътя. Професионалното ми ежедневие е изпълнено със социални контакти и по време на похода осъзнах колко много междучовешкото общуване се е преместило в дигиталното пространство: дали във Facebook, WhatsApp или Telegram, Twitter или LinkedIn – постоянно има нещо за проверяване и отвсякъде ти пишат. Някой иска нещо от теб, през цялото време. С изключването на смартфона този проблем беше решен.
Но оставаха спътниците ми, понякога досадни и почти винаги германци. В кафенетата, ресторантите, приютите, разбира се, и по уличните пазари, и навсякъде другаде. Изумяваше ме колко жадни за общуване бяха всички, сякаш не можеха да издържат сами със себе си. Дори тук. Това не е призив срещу социалните контакти, но време за мен винаги означава и време насаме със себе си.
Бързо забелязах, че не само любопитството на другите ги караше да влизат в контакт с мен, а и любопитството, което спътниците ми долавяха у мен. Любопитството не е нещо лошо, напротив, но понякога е излишно. Особено когато искаш да се освободиш.
Медитативни походи
В този момент ми помогнаха медитативните походи. Имах обща представа, бях гледал едно-друго видео по темата, бях пробвал някое приложение, бях чел по-кратки текстове за медитацията. Затова си поставих за цел на всеки пет изминати километра да правя петнадесетминутна пауза за медитация. След като заемех позата, насочвах вниманието си към дишането. При вдишване броях до четири, до шест задържах дъха си, издишвах до десет и после до дванадесет отново задържах дъха. След това с „едно“ дишането започваше отново.
В един момент и броенето спира и просто дишаш, а мислите преминават покрай теб като спокойни вълни. Усещането за жизненост в края на една сесия трудно се описва, но ще опитам така: изведнъж досадните ми спътници вече не бяха толкова досадни, разговорите бързо придобиваха дълбочина и искрена сърдечност. Мисля, че този вид общуване между хората може да се опише като забавено и по-осъзнато общуване, което медитативните походи добре подпомагат.

Медитативни походи – да практикуваш осъзнатост в ежедневието
Дните минават бързо, когато вървиш. Твърде бързо. И преди да се усетиш, телефонът отново звъни, съобщенията започват да прииждат, проверяваш личните и служебните си имейли. Макар че в началото доста неща ме претоварваха, на едно все още несъзнателно ниво знаех, че съм по-стабилен и по-спокоен. Важно е практиките на осъзнатостта и медитацията да се включат в нормалното ежедневие.
На път това не е проблем, но у дома си затънал в работното ежедневие – и отгоре на това да упражняваш осъзнатост и медитация? Първоначално звучи като още повече стрес! И разбира се, в това има доза истина. В крайна сметка тези практики – медитирането и осъзнатото поведение – първо трябва да се усвоят. И този път може да е неравен.
Но кой път не е?
Събуди ли тази статия за медитативните походи интереса ти? Разгледай нашия блог и се вдъхнови от още интересни и полезни статии на теми като йога и медитация, както и осъзнатост. Може би ти се прииска да опиташ водена медитация, за да практикуваш осъзнатост веднага?
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Kerkeling, H. (2015). Ich bin dann mal weg: Meine Reise auf dem Jakobsweg (Ungekürzte Taschenbuchausgabe). Piper.


