Успех на изпита: една лична история
Животът ни е изпълнен с възходи и падения, с успехи и провали. Как да се справиш с това влакче на ужасите, ти разказва Бенджи чрез личния си опит с изпитния страх.
Животът ни е изпълнен с възходи и падения, с успехи и провали. Как да се справиш с това влакче на ужасите, ти разказва Бенджи чрез личния си опит с изпитния страх.
Успех на изпита – успех и провал
Успехът и провалът могат да бъдат много близо един до друг и често не е лесно да ги разберем и понесем.
В спорта, в работата и в личния живот, например при търсене на жилище или в изпитни ситуации – животът често ни изправя пред предизвикателства, възнаграждава ни или ни разочарова. Колкото и непредсказуемо и изтощително да изглежда, мога да ви кажа, че в повечето случаи има причина. Поне при мен така беше по време на следването – погледнато назад, съм много благодарен за този опит.
Накратко за мен: казвам се Бенджи, на 25 години съм и уча International Business в седми семестър в Холандия. От пандемията от Covid-19 насам обаче живея в Берлин. И мразя изпитните ситуации.
Още в училище имах чувството, че изпитите и аз просто не си пасваме. През онзи период никога не съм постигал истински успехи на изпитите.
В спорта обаче беше точно обратното. В голямата ми страст, тениса, можех да играя свободно, да тичам, да показвам техника и да демонстрирам стоманени нерви.
В училище получавах силна сценична треска, когато предстоеше изпит, а особено при писмените контролни коленете ми трепереха. Този модел ме съпровождаше през цялото ми училищно и университетско образование.

Успех на изпита – моята история
Искам да ви разкажа историята на един изпит, който ме преследваше като огромна сянка през цялото ми следване и не ми даваше покой.
Беше 2020 г. – тогава още не осъзнавах какво ми пречи да се представям добре на изпитите и ми трябваше време, за да го разбера. Многократно се явявах на един и същ изпит, но така и не го взех. Обикновено ми липсваха само няколко точки. В един момент започна да ми се струва, че вече не бива и не ми е писано да взема този изпит, защото имах зад гърба си вече пет опита и сега ми предстоеше последният. Междувременно бях осъзнал, че първите опити съм провалил явно заради отношението си „все ми е тая“ и заради това, че купоните бяха по-важни за мен от следването. Постепенно ми стана ясно: Така не може да продължава, Бенджи!
Осъзнах, че не мога да взема изпита, без да уча. Че няколко часа подготовка няма да са достатъчни. Започнах да разбирам, че трябва да се откажа от позицията на жертва, която бях заемал през всички тези години. От мен зависеше да променя нещо. Можех сам да поема отговорност за следването си. Но си дадох сметка и за това, че светът няма да свърши, ако и на този изпит не успея.
Все повече осъзнавах, че при привидно невъзможни предизвикателства трябва да вложиш цялата си издръжливост, за да превърнеш невъзможното в „Mission Possible“. За първи път в живота си започнах да уча истински. А под „истински“ имам предвид по няколко часа на ден, няколко седмици пълна концентрация и с различни методи за учене. Написах си резюме, разпечатах го цветно, записах материала като гласови бележки и помолих хора да ме изпитват.
До това прозрение обаче зад гърба ми вече имаше години наред поредица от поражения и неуспехи, които отново и отново се прокрадваха в съзнанието ми и ме караха силно да се съмнявам в собствената си сила. Бях изгубил вяра в себе си. И не само аз. Много хора от обкръжението ми от доста време се съмняваха в следването ми заради слабите ми резултати и се чудеха защо още не съм се отказал.
Чувствах се унизен. Все по-често се питах дали пък не съм твърде „глупав“ за тази специалност и дали не е по-добре да уча нещо друго или изобщо да спра да уча. А всъщност ставаше дума само за един изпит. Но този изпит вече не беше обикновен изпит. По-скоро ми изглеждаше като – казано драматично – моята лична екзекуция. Обикновено не съм от хората, които бързо се отказват, но след всички разочароващи неуспешни опити в миналото тази задача просто ми изглеждаше непосилна.
Затова съзнателно си взех почивка от следването и първо се съсредоточих върху други неща. Трябваше да си прочистя главата. Но след няколко месеца университетът ми предложи да се явя отново на изпита преди следващия семестър. Имах четири седмици да се подготвя.
С няколко промени в ежедневието си успях да си създам подреден дневен режим. Особено десетминутната медитация сутрин и вечер ми помагаше да се отпусна и да насоча вниманието си към дишането.
Забелязах как през изминалите седмици благодарение на редовната медитативна практика фокусът ми ставаше все по-добър и бях все по-внимателен, докато уча. Това ми помогна изключително много в подготовката за изпита.
Вложих цялата си енергия в подготовката за въпросния изпит и накрая през ноември 2022 г. заедно с приятелката си и майка си отпътувах за Холандия, за да се явя на изпита присъствено.
Въпреки цялата подготовка и подкрепата на приятелите ми, напрежението беше толкова голямо, а собствените ми очаквания към мен толкова високи, че няколко минути преди началото на изпита бях на ръба на нервен срив. Никога не бях бил толкова нервен. Изпитвах истинско дежавю. Чувствах се като в сериала на Netflix Руска кукла, в който главната героиня отново и отново преживява 30-ия си рожден ден – с единствената разлика, че аз бях мъж и за съжаление пред мен стоеше не рожден ден, а изпит.
Осъзнах, че имам две възможности:
1. Да избягам от изпита и да се предам на съдбата си и на симптомите на страха или
2. Да се изправя пред предизвикателството, да повярвам в себе си и в уменията си и да си кажа, че ще взема изпита.

Успех на изпита – денят на изпита
Точно преди изпита ме обзе вътрешна сила, която ми казваше, че тук и сега ще разваля проклятието на провалите. Имах нагласата на победител, на воин, готов да даде всичко от себе си.
Раздадоха изпитните листове.
Бях фокусиран и не позволявах на нищо и на никого да ме разсейва.
Вдишвах и издишвах дълбоко. Изпитът мина като на един дъх. Предадох изпита – който през всички тези години ми беше създавал толкова големи проблеми – само след 20 минути. Можех със сигурност да кажа, че съм успял! Преподавателката не можеше да повярва на очите си, когато ѝ подадох листа.
Получих много добра оценка на този изпит. Бях постигнал първия си успех на изпит.
В заключение мога да кажа, че най-вече медитацията и осъзнатостта ми помогнаха да бъда фокусиран и концентриран както докато учех, така и по време на изпита . Те не са чудодейно средство, но със сигурност могат да помогнат и на теб да повярваш в себе си и да бъдеш тук и сега. И това също помага за успеха на изпита. След този наситен опит научих за себе си: правилната нагласа е ключът – the key to the power of now!

Съвети срещу тревожността
Страдаш от изпитен страх? Освен статията за успеха на изпита сме събрали за теб и няколко съвета срещу тревожността и се надяваме, че ще ти помогнат да посрещнеш следващия си изпит с по-малко страх.
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.


