Разсейването при медитация: защо тренира мозъка ти
Искаш да медитираш спокойно и да бъдеш напълно осъзнато в настоящия момент – но изведнъж мислите ти отново кръжат около пазаруването, работата или следващата среща? С това разсейване при медитация определено не си сам/сама. Това, което мнозина приемат като знак, че не медитират правилно, всъщност е важна част от процеса. Защото всеки път, когато забележиш разсейването и съзнателно се върнеш към дъха си, тренираш вниманието си. Но какво всъщност се случва при това в твоя мозък?
Защо мозъкът ти може повече, отколкото си мислиш?

Медитацията влияе върху невропластичността на мозъка. Невропластичност означава, че невроните в мозъка могат да се променят. С други думи, мозъкът ни може да бъде „трениран“. Чрез редовна медитация се образуват нови невронни връзки (Bremer et al., 2022).
Със сигурност вече си изпитвал/а невропластичността, докато си учил/а нови думи на чужд език в училище. Чрез повторението ги запомняш.
Защо повторението е ключът към промяната?
Промяната възниква чрез постоянно повторение. При медитацията за фокус (медитация шаматха, саматха) това става особено ясно, тъй като чрез концентрацията върху медитацията се създава фокус. Той бива прекъсван от разсейвания, например мисли. Щом забележиш това, се връщаш отново към концентрацията.
Когато например се съсредоточаваш върху дишането, по-лесно задържаш фокуса, по-бързо забелязваш, когато вече не си с дъха, и можеш отново да насочиш вниманието си към него.
Какво се случва в мозъка, когато се концентрираш върху дъха си?
Когато се фокусираш върху дъха, в мозъка ти се активира префронталната кора. Тя отговаря, наред с други функции, за фокуса и концентрацията.
Сигурно познаваш ситуацията, в която си решаваш да насочиш вниманието си към дъха, и изведнъж установяваш, че от известно време си се отплеснал/а и вниманието ти вече не е върху дъха, а в мислите ти. Именно това установяване те кара отново да се фокусираш върху дъха.
Докато си потънал/а в мислите си, в мозъка ти се активира мрежата в режим по подразбиране (Default Mode Network, DMN) (Doinova, 2022; Rahrig et al., 2022). DMN е мозъчна мрежа, която работи особено активно, когато не се концентрираш върху външна задача, а насочваш ума си „навътре“. Това се случва например при мечтаене наяве, саморефлексия, представи за бъдещето или свободно лутане на мислите.

Какво се случва в мозъка ти, когато забележиш, че си се разсеял/а?
Решаващият момент е забелязването на разсейването. В този момент се активират инсулата и предната цингуларна кора (ACC). Инсулата отговаря за съзнателното възприемане на телесни състояния като сърдечен ритъм, дишане или болка, а предната цингуларна кора (ACC) е свързана с контрола на вниманието, емоционалната регулация и разпознаването на грешки (Fox et al., 2016).
Тези области ти помагат отново да се префокусираш и да се върнеш към дъха.
Обикновено така в медитативната ти практика се образува цикъл от концентрация, разсейване и връщане към концентрацията.
Често се смята, че медитацията се състои само от концентрация. Но точно това е голямо недоразумение. Забелязването, че мислите ти са отлетели, също е част от медитацията. Способността да „забелязваш“ можеш да усвоиш единствено чрез разсейването от собствените си мисли.
Целта на медитацията е да не се изгубиш в мисленето, но и да не го потискаш, а да преживееш онзи момент на прозрение.
Разликата между теб и един майстор не е в това, че майсторът не се разсейва, а в това, че той забелязва разсейването веднага и затова може директно да се върне към дишането. Така и при майстора медитацията се състои от редуване на концентрация и префокусиране. Това ти позволява да подхождаш към практиката си с повече спокойствие и да се радваш, че си се разсеял/а, забелязал/а си го и можеш отново да се фокусираш.
Петте най-важни извода накратко:
Повторението води до дългосрочни промени: Не перфектната медитация, а редовната практика е това, което прави разликата и укрепва мозъка ти трайно.
Медитацията променя мозъка ти: Редовната медитация насърчава невропластичността и подпомага образуването на нови невронни връзки.
Разсейването е напълно нормално: Блуждаещите мисли са част от медитацията и не са знак, че правиш нещо грешно.
Забелязването на разсейването е истинският тренировъчен ефект: Точно в този момент се активират мозъчни области, които подпомагат вниманието и саморегулацията.
Всяко съзнателно връщане укрепва концентрацията ти: Като насочваш фокуса си отново и отново към дъха, тренираш вниманието си.

Каква тогава е истинската цел на медитацията?
Редовната медитация тренира фокуса и удължава продължителността на вниманието, като същевременно разсейването ти намалява. Целта на медитацията не е да се отървеш от мислите си, а да се сприятелиш с тях и да приемаш всяко разсейване като част от медитацията.
Lisa-Marie Huntenburg (студентка по психология)
Искаш да опиташ веднага?
В нашето видео в YouTube Phillip те води стъпка по стъпка през медитация с дишане. Така можеш сам/сама да усетиш как се чувстват концентрацията, разсейването и съзнателното връщане.
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Bremer, B., Wu, Q., Mora Álvarez, M. G., Hölzel, B. K., Wilhelm, M., Hell, E., Tavacioglu, E. E., Torske, A., & Koch, K. (2022). Mindfulness meditation increases default mode, salience, and central executive network connectivity. Scientific Reports, 12(1), 13219. https://doi.org/10.1038/s41598-022-17325-6
Doinova, G. (2022). Neuroplasticity induced by meditation practices: A systematic review. https://urn.kb.se/resolve?urn=urn:nbn:se:his:diva-21737
Fox, K. C. R., Dixon, M. L., Nijeboer, S., Girn, M., Floman, J. L., Lifshitz, M., Ellamil, M., Sedlmeier, P., & Christoff, K. (2016). Functional neuroanatomy of meditation: A review and meta-analysis of 78 functional neuroimaging investigations. Neuroscience & Biobehavioral Reviews, 65, 208–228. https://doi.org/10.1016/j.neubiorev.2016.03.021
Rahrig, H., Vago, D. R., Passarelli, M. A., Auten, A., Lynn, N. A., & Brown, K. W. (2022). Meta-analytic evidence that mindfulness training alters resting state default mode network connectivity. Scientific Reports, 12(1), 12260. https://doi.org/10.1038/s41598-022-15195-6


