Да живеем с истинска толерантност: какви 4 урока ни носи осъзнатата толерантност?
Уважителното и открито отношение е важна основа за съвместния ни живот. В свят, в който хората мислят, вярват, обичат и живеят по различен начин, ни е нужна способността да понасяме различията. Но толерантността е нещо повече от модна дума. Тя започва отвътре – и точно тук се намесва осъзнатостта .
Особено във времена на обществена поляризация става ясно колко важни са вътрешната откритост и емоционалната саморегулация за уважителното общуване. При това толерантността е не толкова спонтанна реакция, колкото съзнателно вътрешно решение.
Какво означава толерантно отношение?
Толерантност означава да понасяме нещо, което самите ние може би не одобряваме или не споделяме. Това не значи, че трябва да сме съгласни или да смятаме всичко за правилно. По-скоро означава: допускам, че другите хора мислят или живеят различно – стига никой да не бъде наранен или ограничен в правата си.
Следователно толерантността не е безразличие. Тя е съзнателно решение. Мога вътрешно да съм на друго мнение – и въпреки това да остана уважителен. Това е особено важно в едно демократично общество. Защото тук се срещат много мнения и начини на живот. В културен и религиозен смисъл тя означава да приемаме чужди традиции и форми на вяра, дори когато те противоречат на собствените ни ценности. Политическата толерантност се отнася до понасянето на противоположни мнения и форми на изразяване, дори когато те се възприемат като провокативни или смущаващи. Толерантността играе роля и във взаимоотношенията или в работна среда. Там тя се проявява като способност да понасяме различията и емоционалното напрежение.
Изследванията показват, че толерантните хора са по-склонни да приемат гледната точка на другите. Те реагират по-малко прибързано и по-често намират мирни решения на конфликтите (Verkuyten & Yogeeswaran, 2017). Така толерантността създава пространство за диалог вместо за пренебрежение.
Оттук става ясно: толерантността е социална компетентност, която може да бъде научена и съзнателно развивана.
Защо откритостта не е нещо само по себе си разбиращо се?
Различията могат да ни разколебаят. Когато хората имат други ценности или навици, това понякога предизвиква дискомфорт или дори страх. Тогава често реагираме бързо и автоматично – с отхвърляне или отдръпване.
Съвременните изследвания ясно показват, че толерантността към ЛГБТК+ хората и към мигрантите се основава на сходни психологически механизми. Тук толерантността не означава непременно съгласие, а съзнателно признаване на равни права и достойнство въпреки личното неодобрение или несигурност.
В областта на миграцията актуални европейски изследвания показват също толкова нюансирана картина. Противно на широко разпространеното схващане, толерантността към мигрантите не зависи само от реалния брой мигранти. Обществата с ясни ценности, основани на човешките права, и с добре функциониращи структури за приобщаване показват по-устойчива толерантност и състрадание, дори при по-висока имиграция.
При това използването на медии действа не толкова като причина, колкото като усилвател на вече съществуващи нагласи. Хората, които са чувствителни към социалното неравенство, по-често развиват солидарни нагласи към различни малцинства. Така възприеманата несправедливост може да действа като обединяващ елемент, който насърчава толерантността отвъд границите на отделните групи.
Тук става ясно: откритото и уважително отношение изисква вътрешна сила. То изисква да забелязваме първите си импулси, без веднага да ги следваме. И точно в тази точка осъзнатостта придобива значение.

Каква е връзката с осъзнатостта?
Осъзнатостта означава да бъдем внимателни в настоящия момент – с открито и приятелско отношение. Забелязваме какво се случва в нас: мисли, чувства, телесни реакции. И се учим да не съдим веднага.
Изследванията показват, че осъзнатите хора се справят по-добре с трудните чувства. Те реагират по-малко импулсивно и остават по-спокойни дори в напрегнати ситуации (Kabat-Zinn, 2003). Когато се появят гняв, несигурност или неприязън, те могат да разпознаят тези чувства, без веднага да действат според тях.
Това е решаващо за толерантността. Защото нетолерантността често възниква не от злоба, а от силни, непроверени емоции. Който е осъзнат, може вътрешно да направи крачка назад. Така се появява момент на избор: как искам да реагирам?
Освен това изследванията сочат, че осъзнатостта може да засили състраданието и емпатията (Berry et al., 2020). Когато разбираме по-добре себе си, ни е по-лесно да приемаме и другите в тяхната различност.
Как да живеем толерантно в ежедневието?
Толерантността не се проявява само по големите обществени въпроси. Тя започва от малките неща:
- когато колегите работят по различен начин от нас
- когато съседите имат други навици
- когато политическите дискусии се разгорещят
- когато нечий начин на живот се различава от собствените ни представи
Тук уважителното отношение означава: да спрем за момент, да забележим, да поемем дъх – и след това да реагираме съзнателно.
При това толерантността не означава да приемаме всичко. Тя свършва там, където хората биват наранявани, изключвани или унижавани. Едно отворено общество може и трябва да поставя ясни граници , когато правата и достойнството са застрашени. Философът Карл Попър описва това напрежение като „парадокс на толерантността“: ако толерираме неограничено дори нетолерантността, тя може да застраши свободата на всички (Popper, 1945/2012).
Следователно толерантността изисква както откритост, така и яснота.

Какви уроци ни носи осъзнатата толерантност?
Когато живеем осъзнато, се учим:
- да разпознаваме автоматичните си оценки
- да понасяме неприятните чувства
- да действаме съзнателно, а не импулсивно
- да общуваме с уважение
Така се създава вътрешно пространство между стимула и реакцията. В това пространство расте способността съзнателно да понасяме различията.
Осъзнатостта ни помага да не възприемаме различията веднага като заплаха. Вместо това можем да останем любопитни. Не е нужно да одобряваме всичко – но можем да останем уважителни.
Заключение
Толерантното отношение не означава безпринципност. То не означава и да се откажем от собственото си мнение. То означава: да понасяме различията, без да поставяме под въпрос достойнството на другите.

Осъзнатостта може да бъде важна основа за това. Тя укрепва способността ни да възприемаме чувствата, без да бъдем завладени от тях. Тя създава пространство за състрадание, диалог и съзнателни решения.
В едно многообразно общество толерантността започва отвътре. И може би осъзнатостта е един от пътищата тя да оживее в ежедневието ни.
Валери Тюрмер (студентка по психология)
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Berry, D. R., Hoerr, J. P., Cesko, S., Alayoubi, A., Carpio, K., Zirzow, H., … Brown, K. W. (2020). Does mindfulness training without explicit ethics-based instruction promote prosocial behaviors? A meta-analysis. Personality and Social Psychology Bulletin, 46(8), 1247–1269. https://doi.org/10.1177/0146167219900418
Kabat-Zinn, J. (2003). Mindfulness-based interventions in context: Past, present, and future. Clinical Psychology: Science and Practice, 10(2), 144–156. https://doi.org/10.1093/clipsy.bpg016
Popper, K. R. (2012). Die offene Gesellschaft und ihre Feinde (Originalarbeit 1945). Tübingen: Mohr Siebeck.
Verkuyten, M., & Yogeeswaran, K. (2017). The social psychology of intergroup tolerance: A review. Social and Personality Psychology Compass, 11(8), e12365. https://doi.org/10.1111/spc3.12365


