Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Смяна на часовото време: как влияе на психиката ни?

Ежегодното преминаване към зимно часово време носи на много хора много повече от един допълнителен час сън. То влияе на биоритъма и настроението ни и може осезаемо да промени психичното ни благополучие. В тази статия ще научиш защо смяната на часовото време натоварва психиката ни, кои симптоми се срещат най-често, какво казват изследванията по темата и кои стратегии могат да ти помогнат да преминеш през тъмния сезон осъзнато.

Mind ClubMind Club · 5 мин. четене
Zeitumstellung

Ежегодното преминаване към зимно часово време носи на много хора много повече от един допълнителен час сън. То влияе на биоритъма и настроението ни и може осезаемо да промени психичното ни благополучие. В тази статия ще научиш защо смяната на часовото време натоварва психиката ни, кои симптоми се срещат най-често, какво казват изследванията по темата и кои стратегии могат да ти помогнат да преминеш през тъмния сезон осъзнато.

Какво се случва с биоритъма ни при смяната на часовото време?

Два пъти годишно местим стрелките на часовника – и всеки път смяната на часовото време изважда тялото ни от ритъм. Особено преминаването към зимно часово време е предизвикателство за много хора. Тялото ни функционира според естествен циркаден ритъм – вътрешен 24-часов цикъл, който управлява съня, будността, производството на хормони и обмяната на веществата. Когато този вътрешен часовник се измести с един час, биологичните процеси временно губят равновесието си.

Изследванията показват, че дори малки промени в циркадния ритъм могат да повлияят на настроението, концентрацията и нивото на енергия (Walker, 2020). Някои хора се адаптират бързо, на други са им нужни дни или дори седмици, за да се върнат към стабилен ритъм. Особено уязвими са хората, които и без това страдат от проблеми със съня или сезонни спадове в настроението.

Как смяната на часовото време се отразява на психиката?

Зимното часово време означава по-малко дневна светлина – и това се отразява пряко на хормоните ни. Хормонът на съня мелатонин се отделя по-рано, поради което се чувстваме уморени по-бързо, а нивото на „хормона на щастието“ серотонин спада. Тези промени могат да благоприятстват депресивни състояния и обясняват защо през този сезон по-често се появява т.нар. есенна меланхолия или дори сезонно афективно разстройство (САР).

Стресовите реакции също могат да се засилят: краткотрайното активиране на оста на стреса (HPA оста) кара много хора да реагират по-раздразнително, по-нервно или емоционално по-нестабилно. Изследване на Stanford University потвърждава, че преминаването към зимно часово време може да бъде свързано с увеличаване на депресиите и тревожните състояния (Bai, 2025).

Защо смяната на часовото време засилва проблемите със съня и умората?

Въпреки че уж можем да „спим с един час повече“, много хора съобщават за умора, неспокоен сън или дори затруднено заспиване и често събуждане през нощта. Причините са различни:

  • Вътрешният часовник изостава и му е нужно време, за да възприеме новия ритъм.
  • Липсата на светлина сутрин ни лишава от най-важния синхронизатор, така че сигналът за събуждане идва със закъснение.
  • Производството на серотонин и мелатонин временно губи равновесие.

Какви симптоми се появяват след смяната?

През първите дни след смяната на часовото време много хора съобщават за умора, липса на енергия и затруднена концентрация. Широко разпространени са и промените в настроението, раздразнителността и проблемите със съня. Някои изпитват леки депресивни състояния или осезаема есенна меланхолия. Германско изследване освен това посочва, че смяната може да засили пристъпите на мигрена (Schmerzklinik Kiel, 2023).

Кой е засегнат най-силно?

Не всеки реагира еднакво силно на смяната на часовото време. Особено уязвими са:

  • Хората със съществуващи нарушения на съня, депресия или тревожни разстройства
  • Хората, склонни към сезонни промени в настроението
  • По-възрастните хора, чийто циркаден ритъм е по-малко гъвкав
  • Работещите на смени, чийто вътрешен часовник и без това е нарушен

За тези групи е особено важно превантивно да обръщат внимание на светлината, хигиената на съня и осъзнатостта.

Каква е специалната роля на светлината?

Светлината е най-важният синхронизатор на нашия циркаден ритъм. По-малкото светлина сутрин води до това, че тялото получава сигнала за събуждане със закъснение, а същевременно производството на серотонин намалява. Двете заедно благоприятстват спадовете в настроението.

Изследванията показват ясно: светлинната терапия може значително да облекчи депресивните симптоми. Проучване на Lam et al. (2016, Journal of Affective Disorders) доказва, че хората със сезонна депресия имат голяма полза от целенасоченото използване на светлина. И при адаптирането към смяната на часовото време редовната светлина – било чрез разходки на открито, или чрез лампа с дневна светлина – може да помогне за стабилизиране на ритъма.

Какви последствия за здравето показват изследванията?

Въздействието варира от леки промени в настроението до осезаемо влошаване на качеството на живот. Освен умора, раздразнителност и емоционална нестабилност се появяват и затруднения в ежедневието и на работа. В дългосрочен план хронично нарушеният вътрешен часовник може дори да повиши риска от метаболитни нарушения и сърдечно-съдови заболявания (Walker, 2020).

Проучването на DAK (2023) освен това показва, че голяма част от анкетираните възприемат смяната като натоварваща. Така смяната на часовото време е не само индивидуален, но и обществен здравен въпрос.

Стратегии: как да преминем осъзнато през смяната на часовото време?

Добрата новина: има много начини да стабилизираш собствения си ритъм. Особено полезни са:

  • Зареди се със светлина: излизай навън сутрин или използвай лампа за светлинна терапия, за да синхронизираш тялото си.
  • Подобри хигиената на съня: спазвай постоянни часове за лягане, ограничи светлината от екраните преди сън и си осигури тиха и хладна среда за спане.
  • Движение и чист въздух: още 20-30 минути разходка на дневна светлина подпомагат производството на серотонин и будността.
  • Осъзнатост и релаксация: медитацията, йогата или дихателните упражнения помагат за намаляване на стреса. Кратките паузи или воденето на дневник също могат да те стабилизират емоционално.
  • Осъзнато хранене: заложи на храни, които подпомагат серотонина, като банани, ядки или пълнозърнести продукти, и ограничи захарта и кофеина вечер.
  • Поддържай социалните си контакти: общуването със семейството и приятелите стабилизира настроението и укрепва устойчивостта.

Митове за смяната на часовото време

Около смяната на часовото време circulират някои схващания, които не издържат на научна проверка. „Часът повече сън“ не е панацея, защото вътрешният часовник въпреки това се нуждае от време за адаптация. Чувствително реагират и по-младите хора – не само по-възрастните. И противно на някои мнения, светлината е решаващият синхронизатор на нашия ритъм и настроение.

Ще бъде ли скоро премахната смяната на часовото време?

Отново и отново се обсъжда смяната на часовото време да бъде премахната изцяло. Според проучване на DAK (2023) мнозинството германци искат постоянно часово време. Темата се обсъжда и на ниво ЕС, но досега не са предприети конкретни стъпки. Изследванията сочат, че единното часово време би могло в дългосрочен план да подобри благополучието на много хора (Kountouris & Remoundou, 2014).

Заключение: как да използваш зимното часово време като възможност

Смяната на часовото време е много повече от формално преместване на стрелките. Тя влияе на биоритъма и хормоните ни, а с това и на психичното ни благополучие.

С правилните стратегии обаче можеш да смекчиш есенната меланхолия и да преживееш зимния сезон осъзнато.

Използвай смяната като възможност: излизай на светло, движи се, грижи се за съня си и си позволявай почивки. Така не само ще преминеш добре през по-тъмния сезон, но и ще можеш да го използваш като повод да се преориентираш, съзнателно да спреш за миг и да укрепиш грижата за себе си.

Катарина Р. (студентка по психология)

Ако в момента преминаваш през период на вътрешна промяна, може да те заинтересува и нашата статия: Вътрешната есен в цикъла: какво ми помага в лутеалната фаза?

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Източници

Anke, H., Peter, M., Philip, L., & Thomas, C. E. (2024). Daylight Saving Time Transitions and Risk of Heart Attack. Deutsches Ärzteblatt International. https://doi.org/10.3238/arztebl.m2024.0078

Bai, N. (2025, September 15). Study suggests most Americans would be healthier without daylight saving time. Stanford Medicine. https://med.stanford.edu/news/all-news/2025/09/daylight-saving-time.html

DAK-Gesundheit / Forsa. (2023). Forsa-Umfrage zur Zeitumstellung. https://caas.content.dak.de/caas/v1/media/48290/data/7e7c082925f1c96f4d3432dce3aea634/230323-download-forsa-dak-umfrage-zeitumstellung.pdf

Gereizt: Zeitumstellung sorgt für gesundheitliche Probleme. (2022). Ärzte Zeitung Online.

Harrison, Y. (2013). The impact of daylight saving time on sleep and related behaviours. Sleep Medicine Reviews, 17(4), 285–292. https://doi.org/10.1016/j.smrv.2012.10.001

Kountouris, Y., & Remoundou, K. (2014). About time: Daylight saving time transition and individual well-being. Economics Letters, 122(1), 100–103. https://doi.org/10.1016/j.econlet.2013.10.032

Mayo Clinic Staff. (n.d.). Seasonal affective disorder treatment: Choosing a light box. Mayo Clinic. https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/seasonal-affective-disorder/in-depth/seasonal-affective-disorder-treatment/art-20048298

Potter, G. D. M. (2016). Circadian rhythm and sleep disruption. Sleep Medicine Clinics, 11(4), 451–460. https://doi.org/10.1016/j.jsmc.2016.07.003

Schickert, A. (2025). Der Einfluss der Zeitumstellung auf unterschiedliche Bereiche des menschlichen Lebens: Pros und Contras der Zeitumstellung unter Berücksichtigung gesundheitlicher, sozialer, ökonomischer und ökologischer Aspekte. https://doi.org/10.25593/open-fau-1813

Schmerzklinik Kiel. (2023). Winter-/Sommer-Zeitumstellung beeinflusst gravierend Migräne – neue Studie aus Kiel mit brisanten Ergebnissen. https://schmerzklinik.de/winter-sommer-zeitumstellung-beeinflusst-gravierend-migraene-neue-studie-aus-kiel-mit-brisanten-ergebnissen/

Walker, W. H. (2020). Circadian rhythm disruption and mental health. Translational Psychiatry, 10(1), 1–11. https://doi.org/10.1038/s41398-020-0694-0

Още от журнала

Психология

Какво прави Black Friday с психиката ни – и как осъзнатостта ни помага при пазаруване?

Научи как психологията на продажбите влияе на поведението ни при пазаруване и как с помощта на осъзнатостта можеш да вземаш съзнателни решения. Black Friday вече е…

· 5 мин. четене
Психология

Мултитаскинг: по-продуктивни или просто по-разсеяни?

Какво всъщност е мултитаскингът? Разбери защо мозъкът ни не работи паралелно, какви са недостатъците на превключването между задачи и защо монотаскингът често е по-продуктивен. Какво всъщност…

· 4 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.