Акупунктура – с игли към психично здраве?
В 45-ия епизод на нашия подкаст разговаряме с г-н Beißner, професор по системни невронауки в Медицинския университет в Хановер, и проследяваме как е стигнал до изучаването на невронауките. Но какво общо има това с акупунктурата? Г-н Beißner ще ни разкаже повече за своите изследвания върху акупунктурата.
Сред алтернативните лечебни методи акупунктурата се смята за едно от най-признатите от медицината лечения. Доколко китайската практика на поставяне на игли влияе на психиката ни? И какво казват изследванията за начина, по който действа? Ще изясним.
Какво е акупунктура?
Терминът „акупунктура“ произлиза от латински и е съставен от думите „acus“ – игла, и „punctio“ – убождане. Методът води началото си от традиционната китайска медицина. Там лечителите са смятали, че през тялото преминават дванадесет енергийни канала, т.нар. меридиани. По тези меридиани се намират над 350 акупунктурни точки. Чрез фини игли, които се забождат в тези точки, се цели да се повлияе ци – жизнената енергия, и да се освободят блокажи.
Научно не могат да бъдат доказани нито дванадесетте меридиана, нито ци. Но това, че теоретичната концепция зад метода днес се смята за несъстоятелна, не означава, че той не действа. Китайски върховни жреци открили по-скоро случайно, че рани на определена част от тялото могат да облекчат симптом в съвсем друга част. Те установили, че дори само убождане с игла има този ефект. След това развивали техниката все повече въз основа на своите наблюдения и я систематизирали. Едва впоследствие, по-скоро като обяснение със задна дата, се приело, че в откритите точки трябва да минават меридианите.

Как действа акупунктурата според днешните знания?
Днес знаем, че меридианите едва ли са отговорни за ефекта от убождането. Много по-скоро в тези точки се намират нервни, фасциални и мускулни точки, които реагират много чувствително на дразнители. Фините игли стимулират тези точки и тялото ни изпраща сигнал към гръбначния мозък, където настъпва реакция. В зависимост от акупунктурната точка се отделят ендорфини, освобождават се собствени обезболяващи вещества на организма или чрез активиране на парасимпатиковата нервна система се предизвиква отпускане.
Както при всички други медицински методи, и при акупунктурата съществува плацебо ефект. Даден метод действа, защото сме убедени, че действа. Този ефект е доказан в много клинични проучвания. Мета-анализи дори установяват, че плацебо ефектът е също толкова голям, колкото ефектът от самото лечение. Причината е, че тялото активира собствени механизми, когато получаваме лекарство или друго лечение. То отделя например ендорфини и опиоиди, които облекчават болката и повишават доброто самочувствие. Затова в проучвания с методи за образна диагностика е показано, че мозъчни области се променят измеримо, когато се приложи плацебо.
Така стимулирането на точката и плацебо ефектът заедно водят до измерима промяна в човешкото тяло. Проучванията показват, че ефектът от акупунктурата е по-силен от чистия плацебо ефект. Това говори в полза на реална ефикасност, т.е. че самото поставяне на игли има ефект, независимо от плацебо ефекта.
Какви психични ефекти има акупунктурата?
Най-голямата област на изследване и вероятно основната област на приложение на древнокитайския лечебен метод е лечението на болка. Но през последните години акупунктурата все по-често намира място и в психиатричното лечение. Например в много отделения за лечение на зависимости се използва ушна акупунктура. Така могат да се намалят психичните симптоми на зависимостта като безпокойство, силно желание за употреба (крейвинг) и дестабилизация. Въпреки че липсва научно доказателство за ефикасността, клиниките съобщават за много положителни резултати.
Сред психичните заболявания лечебният метод показва най-голяма ефикасност при депресия. В клиничните проучвания най-силни ефекти са наблюдавани в комбинация с антидепресант, като действието на лекарството настъпва по-бързо и по-надеждно, когато засегнатите получават допълнително и акупунктура.
И за други оплаквания като нарушения на съня или тревожни разстройства в проучванията има данни за добра ефикасност. Тъй като в същото време акупунктурата се смята за метод с много малко странични ефекти, експертите призовават тя да бъде по-широко включена в клиничното ежедневие на психиатричните заведения. В момента за това често не достигат обучени специалисти.
Мога ли да използвам акупунктура превантивно?
През последните години няколко проучвания изследват доколко акупунктурата може да помогне хроничният стрес да се понася по-добре. Например изследователи от Университета в Грайфсвалд показаха по време на пандемията от COVID-19, че ушната акупунктура ефективно облекчава тревожността и намалява симптомите на стрес при служители на клиника.

Други проучвания показват, че акупунктурата може да намали изпитния страх и да понижи кръвното налягане. Има данни, че с помощта на метода могат да се повлияят реакциите на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. Тези две системи определят доколко сме отпуснати и колко силна е стресовата ни реакция. Като цяло има известни данни, че акупунктурата може да помогне да се справяме по-добре с хроничния стрес и поне да сведем до минимум последствията му. Ефикасността ѝ обаче все още не се смята за категорично научно доказана – за това са нужни още проучвания.
Трябва ли сам да плащам за акупунктура?
При някои заболявания ефикасността на акупунктурата се смята за достатъчно доказана. Такъв е случаят например при определени форми на болки в гърба или проблеми с коляното. В тези случаи задължителната здравна каса в Германия поема определен брой процедури. Някои здравни каси покриват разходите и в други случаи или плащат частично, например при други болкови симптоми или за подготовка за раждане. Важно е лечението да се извършва от лекар със съответната допълнителна квалификация, за да е възможно възстановяване на разходите.
Както вече беше описано, за лечение на психични симптоми акупунктурата се прилага в някои психиатрични клиники. Който иска амбулаторно лечение, например за облекчаване на нарушения на съня или безпокойство, обикновено трябва да плати акупунктурата сам. В някои случаи частните здравни осигурители поемат и други показания, които задължителните каси не покриват.
редактирано на 20.11.2025
от Sarah B. (бакалавър по психология)
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Brinkhaus, B. (2007). Akupunktur bei Patienten mit arterieller Hypertonie. Deutsche Zeitschrift für Akupunktur, 50(3), 46-47.
Colling, C., Hofer, E.-M., & Musil, R. (2021). Akupunktur in der Psychiatrie – Chancen und Grenzen. Zeitschrift für Komplementärmedizin, 13, 36–40.
Feig, M. A. (2022). Ohrakupunktur zum Abbau von Stress und Ängsten bei Mitarbeitern des Gesundheitswesens. AkupunkturPraxis, 3(01), 52-57.
Gabriel, T. F., Dobos, G., & Dobos, G. (2023). Der Effekt der Akupunktur auf einen experimentellen Schmerzreiz. Duisburg-Essen Publications online, University of Duisburg-Essen, Germany.
Hai, Hong, ed. Acupuncture: Theories and Evidence. World Scientific, 2013.
Heine, H. (2006). Stress und Grundregulation–Wirkungsweise von Akupunktur und Neuraltherapie. Deutsche Zeitschrift für Akupunktur, 49(3), 26-31
Howick, J., Friedemann, C., Tsakok, M., Watson, R., Tsakok, T., Thomas, J., ... & Heneghan, C. (2013). Are treatments more effective than placebos? A systematic review and meta-analysis. PloS one, 8(5), e62599
Wager, T. D., & Atlas, L. Y. (2015). The neuroscience of placebo effects: connecting context, learning and health. Nature Reviews Neuroscience, 16, 403–418. https://doi.org/10.1038/nrn3976
Weidig, W. (2012). Akupunktur in Sucht und Psyche – ein Update. Deutsche Zeitschrift fuer Akupunktur, 55(3), 11–15.

