Управление на здравето на работното място: медитацията като защита срещу стрес и изтощение
Управлението на здравето на работното място придобива все по-голямо значение през последните години. Все повече компании осъзнават, че цялостното управление на здравето на работното място е решаващо за психичното и физическото здраве на служителите.
Управление на здравето на работното място: настоящата ситуация
Все повече служители в Германия страдат от стрес – управлението на здравето на работното място и медитацията могат да помогнат за запазването на здравето и работоспособността.
Защо германците са толкова стресирани?
Това твърдение не е голяма изненада за повечето хора. От време на време в медиите се появяват материали на тема „натоварване от стрес“, но най-вече в личния си кръг повечето от нас вече са забелязали у себе си, в семейството си, у добри приятели или познати следното: стресът е навсякъде. В света на бизнеса проблемът също е известен и с него се работи отдавна. Повечето компании вече разполагат с обширна система за управление на здравето на работното място. Стресът обаче е упорит и за намаляването му са нужни нови, креативни методи.
В тази статия искаме да се посветим на стресираните работещи хора – и на това как медитацията и управлението на здравето на работното място могат да им помогнат. Между другото, тук имаме предвид дистрес, тоест това, което е известно като негативен стрес; позитивният стрес няма да бъде тема тук. Какво може да постигне осъзнатостта в компаниите, можеш да прочетеш по-подробно в статията ни за осъзнатост в компаниите.
А сега обратно към нашето стресирано общество и към медитацията, която може да обогати управлението на здравето на работното място като нов инструмент.

Колко сериозно е положението всъщност?
Броят на случаите на временна неработоспособност расте. Между 1997 и 2018 г. случаите на неработоспособност, дължащи се на психична диагноза, са се увеличили със 174 % при жените и дори със 181 % при мъжете. Но не само абсолютният брой случаи нараства – средната продължителност на неработоспособността поради психични причини също се е увеличила. Ако през 2016 г. тя е била 26,6 дни, то през 2018 г. вече е достигнала 33,7 дни.
Според друга статистика през 2018 г. става дума за 236 дни на 100 осигурени лица – през 1997 г. те са били едва 76,7. Освен това психичните заболявания, с 15,3 %, заемат третото място сред причините за дни на неработоспособност през 2018 г. Единствено заболяванията на дихателната и опорно-двигателната система надвишават процентно психичните разстройства.
От какво всъщност са натоварени служителите?
Двете най-чести причини за натоварване изглежда са работата под натиск от срокове и очаквани резултати, както и извънредният труд и дългото работно време. Високото работно натоварване същевременно представлява външен, тоест действащ отвън, рисков фактор за развитие на бърнаут. Впрочем, показателите за разпространението му също са нараснали през последните години. Здравната каса AOK отчита през 2004 г. 0,6 случая на неработоспособност поради бърнаут на 1000 осигурени, а през 2017 г. – 5,5. На пръв поглед тази цифра може да не звучи тревожно, но тя означава деветкратно увеличение в рамките на 13 години.
През 2016 г. здравната каса Techniker Krankenkasse провежда мащабно проучване – TK-Stressstudie, със звучното заглавие „Entspann dich, Deutschland“ („Отпусни се, Германия“). Интересен резултат например е, че именно хората, които трябва постоянно да са на разположение заради работата си, в по-голямата си част са стресирани. На въпроса за факторите на стреса работата заема първото място, следвана от високите изисквания към самите себе си и многото задължения в свободното време.
Като конкретни стресори на работното място най-често са посочвани прекалено много работа, натиск от срокове/бързане, прекъсвания/смущения, липса на признание и информационно претоварване. Четирима от десет засегнати казват, че не могат истински да се изключат – трима от тях дори през уикенда или по време на отпуск. А който не може да се изключи, обикновено живее по-нездравословно. Става ясно: липсват спокойствие и баланс.
Накрая от проучването на TK става ясно, че стресът влияе негативно на физическото и психичното здраве. Обобщено може да се каже: колкото повече стрес, толкова по-голяма е вероятността човек да се разболее. Това е неблагоприятно не само за засегнатите, но и за техните семейства и работодатели. Какви икономически щети може да причини прекомерното натоварване, ще разгледаме в следващия раздел.
Бърнаутът икономическа катастрофа ли е?
Разбира се, страданието от стрес или дори от психични заболявания е тежко на индивидуално ниво и вече само заради това трябва да бъде предотвратявано. От икономическа гледна точка обаче интересни са и разходите, които възникват заради болни служители.
В примерно изчисление е пресметнато, че на всеки десет служители, болни от бърнаут, възниква икономическа щета от 129 413 €. Според източника, Bundesverband Bürohund e.V., тези разходи се дължат на три фактора:
- Спадаща работна ефективност на засегнатия човек по време на развитието на заболяването
- Нарастващ процент грешки на служителите
- Допълнителното натоварване на други колеги, породено от отсъствията
Тези цифри обаче се отнасят само до бърнаут, не и до други психични разстройства. Доколко те причиняват разходи, зависи, разбира се, от конкретната ситуация с отсъствието на засегнатия човек.
Тези икономически загуби подчертават колко важни са здравите служители. Както от морална, така и от икономическа гледна точка има смисъл да се инвестира навреме в превенцията на заболявания, свързани със стреса. Освен това по-малко стресираните служители по-често са щастливи – а щастието доказано повишава продуктивността (Oswald, Proto, & Sgroi, 2015)! Доволни, здрави и мотивирани служители – приблизително така би могла да се определи целта на управлението на здравето на работното място.
В едно проучване обаче само около 22 % от анкетираните посочват, че компанията им предлага мерки за превенция на бърнаут.

И точно тук се появява Mindfulife.
Може ли медитацията да се използва като част от управлението на здравето на работното място?
Управление на здравето на работното място – Mindfulife може да те подкрепи в това.
Mindfulife предлага научно обосновани сесии по медитация и осъзнатост както за компании, така и за частни лица. Но доколко медитацията може да има важен принос за справянето със стреса на работа?
Нека разгледаме следните проучвания.
Може ли медитацията да помогне за справяне със стреса на работа?
Американско проучване на Dane и Brummel (2013) сред служители в ресторантьорството изследва връзката между „workplace mindfulness“ – осъзнатост на работното място – и някои променливи, значими за работата. Учените установяват положителна връзка между индивидуалната осъзнатост на работното място и трудовото представяне. Тази връзка е забележителна, тъй като други причини за добро представяне, като личността или индивидуалните способности, не могат да бъдат тренирани. Осъзнатостта обаче може.
Две други проучвания дори показват връзка между осъзнатостта на ръководителите и удовлетвореността от работата, представянето и благосъстоянието на служителите (Reb, Narayanan & Chaturvedi, 2012).
В малко по-старо проучване на Anderson, Levinson, Barker и Kiewra (1999) е изследвано влиянието на петседмична медитационна интервенция върху 91 учители на пълен работен ден – изследователите откриват, че нивата на стрес и тревожност на участниците значително намаляват.
Освен това шестседмична програма MBSR (Mindfulness Based Stress Reduction – намаляване на стреса чрез осъзнатост) също се оказва ефективна. В изследването участват служители на университет. След интервенцията те съобщават, че субективно изпитват по-малко стрес. Освен това съобщават за по-добро качество на съня в сравнение с участниците в контролната група, които не са преминали програмата MBSR. Ежедневните показатели за осъзнатост също се повишават (Klatt, Buckworth & Malarkey, 2008).
По темата за многозадачността проучване на Levy, Wobbrock, Kaszniak и Ostergren (2012) установява, че участниците, преминали медитационно обучение, прекарват повече време над една задача и по-рядко превключват между задачите. Освен това участниците помнят по-добре подробностите на задачите си. И след тест за многозадачност те са по-малко стресирани и имат по-малко негативни чувства в сравнение с контролната група.
Проучване на Crivelli, Fronda, Genturella и Balconi (2019) изследва психофизиологичните последици от стреса на работа при ръководители, които преминават обучение по осъзнатост с помощта на технологични средства. Резултатите: значително намаляване на тревожността, гнева, стреса и умственото изтощение. Наред с това се наблюдават повишен капацитет за обработка на информация, по-висока ефективност при когнитивни задачи, както и електрофизиологични маркери (мозъчни вълни, измерени с ЕЕГ), които сочат отпускане и концентрация. Следователно могат да се установят и физиологични ефекти на осъзнатостта и медитацията.
Друго актуално проучване от 2019 г. изследва кой точно аспект на осъзнатостта може да е отговорен за това хората да се чувстват по-малко стресирани. Оказва се, че особено важна роля в този процес играе приемащата нагласа (Chin et al., 2019). Значи не е достатъчно само да се опитваш да бъдеш в настоящия момент или да се отпуснеш. Вътрешната нагласа на приемане, характерна за осъзнатостта, е от съществено значение.
Дори в психотерапевтична среда осъзнатостта може да е полезна. В едно проучване е доказана ефективността на базираното на медитация управление на стреса при клинично диагностицирани тревожни разстройства (Lee, Ahn, Lee, Choi, Yook & Suh, 2007).

Науката на следващо ниво: метаанализът
Накрая, от научна гледна точка е важно да погледнем някои метаанализи. Метаанализът е изследване, в което много проучвания се разглеждат заедно. Тоест целта не е нещо да се тества експериментално. По-скоро се изследва какво са установили много проучвания по дадена тема – и какво следователно може да се смята за научен консенсус. За целта откритите ефекти се обобщават, така да се каже, и отново се проверяват статистически. Когато проучванията се различават твърде много едно от друго, за да се направят по-нататъшни статистически анализи, но въпреки това голям брой проучвания се анализират качествено, говорим за систематичен преглед.
Нека сега хвърлим поглед към този вид научни публикации.
В метаанализ, обхващащ 29 проучвания с общо 2886 участници, изследователите проучват доколко медитацията влияе на стреса и тревожността при здрави хора. Те установяват, че медитацията има изключително положителни ефекти върху усещането за стрес и също така помага за намаляване на тревожността (Khoury, Sharma, Rush, & Fournier, 2015).
Освен това систематичен преглед, включващ 23 проучвания, установява, наред с други неща, намаляване на емоционалното изтощение (критерий за бърнаут), на усещането за стрес, както и на тревожността, депресията и професионалното натоварване. Повишение пък е отчетено в следните области: внимание, усещане за самоефективност, самосъстрадание, качество на съня и отпускане (Janssen, Heerkens, Kuijer, Heijden, & Engels, 2018).
Ако искаш да научиш как с помощта на осъзнатостта можеш да подобриш качеството на съня си, просто прочети нашата статия по темата!
В рамките на друг метаанализ, обхващащ 39 проучвания, хармонизиращото действие на медитацията, основана на осъзнатост, е доказано не само по отношение на намаляването на стреса, подобряването на благосъстоянието и по-ниската емоционална нестабилност (невротизъм). Хармонизиращото действие на медитацията е потвърдено дори при прекомерно изразени и поради това често деструктивни черти на характера, каквато например е силно изразената доминантност. Като цяло всички описани в метаанализа ефекти на медитацията, основана на осъзнатост, са желани (Eberth & Sedlmeier, 2012).
Последният метаанализ, който ще разгледаме днес, обхваща 20 проучвания. Изследвани са ефектите на MBSR както върху клинични проблеми, например сърдечно-съдови заболявания или депресия, така и върху неклинични проблеми, като справянето със стреса – и тук MBSR значително подобрява физическото и психичното здраве (Grossman, Niemann, Schmidt, & Walach, 2010).
Като цяло можем да обобщим: положителните ефекти на медитацията и осъзнатостта не само се усещат субективно, но могат да бъдат и обективно проследени.
Обратно в началото: германците все още са стресирани!
Ако се върнем към статистиките, които разгледахме в началото, от тази статия могат да се изведат три основни извода. Те показват защо управлението на здравето на работното място трябва активно да включва осъзнатост и медитация:
- Германците са прекомерно стресирани – това е голям проблем, защото от него страда както индивидуалното, така и колективното здраве.
- Осъзнатостта и медитацията могат да помогнат за намаляване на стреса и така действат като превантивни мерки, още преди да са възникнали здравословни проблеми.
- Ако вече е налице здравословен проблем, осъзнатостта и медитацията могат да помогнат състоянието отново да се подобри.
Изводът: успешното управление на здравето на работното място трябва активно да интегрира инструменти като осъзнатост и медитация, за да подкрепя служителите както превантивно, така и при вече възникнали проблеми.
Как работи осъзнатостта в управлението на здравето на работното място?
- Според актуални статистики германските служители са засегнати от стрес и свързани със стреса заболявания.
- Това води до отсъствия от работа и съответно до осезаеми финансови загуби за компаниите – Bundesverband Bürohund e.V. изчислява разходи в размер на 129 413 € на всеки десет служители, страдащи от бърнаут.
- Много проучвания и метаанализи сочат положителни ефекти на медитацията и осъзнатостта. Някои от тях са намалено усещане за стрес, осъзнато самосъстрадание, по-добра концентрация, смекчени симптоми на тревожни разстройства и тревожност, намалено емоционално изтощение и като цяло по-добро физическо и психично здраве.
- Управлението на здравето на работното място може да се възползва от медитацията като мярка и така да помага на служителите както превантивно, така и при вече възникнали проблеми, с което компаниите спестяват разходи.

Заключение
Проучванията, цитирани в тази статия, в крайна сметка представят само част от актуалното състояние на изследванията по темите „осъзнатост и медитация“ и управление на здравето на работното място. Те обаче показват, че науката е събрала редица доказателства за ефективността на тези два подхода. Това вече е стигнало и до бизнеса – големи, успешни компании като Google или Intel вече използват предимствата на mindfulness (Confino, 2014; Intel, 2015).
Стратегическото управление на здравето на работното място включва превантивни и интервенционни мерки като медитация и осъзнатост.
Екипът на Mindfulife
Ако любопитството ти е събудено, препоръчваме ти и нашите статии за медитацията и нейното въздействие, както и за осъзнатостта.
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
DAK. (2019, 14. April). Entwicklung der Arbeitsunfähigkeitstage aufgrund psychischer Diagnosen in Deutschland in den Jahren 1997 bis 2018 (AU-Tage pro 100 VJ) [Graph]. In Statista. Zugriff am 07. September 2019, von https://de.statista.com/statistik/daten/studie/253972/umfrage/au-tag-aufgrund-psychischer-diagnosen-in-deutschland/
DAK. (2019, 14. April). Durchschnittliche Arbeitsunfähigkeitsdauer aufgrund von psychischen Erkrankungen im Zeitraum von 2006 bis 2018 (AU-Tage je Fall) [Graph]. In Statista. Zugriff am 07. September 2019, von https://de.statista.com/statistik/daten/studie/845/umfrage/dauer-von-arbeitsunfaehigkeit-aufgrund-von-psychischen-erkrankungen/
DAK. (2019, 14. April). Arbeitsunfähigkeitsfälle aufgrund psychischer Erkrankungen in Deutschland nach Geschlecht in den Jahren 1997 bis 2018 (Indexdarstellung) [Graph]. In Statista. Zugriff am 07. September 2019, von https://de.statista.com/statistik/daten/studie/256962/umfrage/au-faelle-aufgrund-psychischer-erkrankungen-in-deutschland-nach-geschlecht/
DAK. (2019, 14. April). Anteile der zehn wichtigsten Krankheitsarten an den Arbeitsunfähigkeitstagen in Deutschland in den Jahren 2012 bis 2018 [Graph]. In Statista. Zugriff am 07. September 2019, von https://de.statista.com/statistik/daten/studie/77239/umfrage/krankheit--hauptursachen-fuer-arbeitsunfaehigkeit/
Robert Koch-Institut. (2011, 28. Juni). Häufigste Arbeitsbelastungen unter deutschen Erwerbstätigen nach Geschlecht im Jahr 2010 [Graph]. In Statista. Zugriff am 07. September 2019, von https://de.statista.com/statistik/daten/studie/223229/umfrage/haeufigste-arbeitsbelastungen-unter-deutschen-erwerbstaetigen-nach-geschlecht/
Anderson, V. L., Levinson, E. M., Barker, W., & Kiewra, K. R. (1999). The effects of meditation on teacher perceived occupational stress, state and trait anxiety, and burnout. School Psychology Quarterly, 14(1), 3–25. https://doi.org/10.1037/h0088995
Bakker, A. B., Demerouti, E., & Verbeke, W. (2004). Using the job demands-resources model to predict burnout and performance. Human Resource Management, 43(1), 83–104. https://doi.org/10.1002/hrm.20004
Chin, B., Lindsay, E. K., Greco, C. M., Brown, K. W., Smyth, J. M., Wright, A. G. C., & Creswell, J. D. (2019). Psychological mechanisms driving stress resilience in mindfulness training: A randomized controlled trial. Health Psychology, 38(8), 759–768. https://doi.org/10.1037/hea0000763
Crivelli, D., Fronda, G., Venturella, I., & Balconi, M. (2019). Stress and neurocognitive efficiency in managerial contexts. International Journal of Workplace Health Management, 12(2), 42–56. https://doi.org/10.1108/ijwhm-07-2018-0095
Dane, E., & Brummel, B. J. (2013). Examining workplace mindfulness and its relations to job performance and turnover intention. Human Relations, 67(1), 105–128. https://doi.org/10.1177/0018726713487753
Eberth, J., & Sedlmeier, P. (2012). The effects of mindfulness meditation: A meta-analysis. Mindfulness, 3(3), 174–189. https://doi.org/10.1007/s12671-012-0101-x
Grossman, P., Niemann, L., Schmidt, S., & Walach, H. (2010). Mindfulness-based stress reduction and health benefits: a meta-analysis. Focus on Alternative and Complementary Therapies, 8(4), 500–500. https://doi.org/10.1111/j.2042-7166.2003.tb04008.x
Janssen, M., Heerkens, Y., Kuijer, W., Heijden, B. V. D., & Engels, J. (2018). Effects of mindfulness-based stress reduction on employees’ mental health: A systematic review. PLoS One, 13(1), e0191332. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0191332
Klatt, M. D., Buckworth, J., & Malarkey, W. B. (2008). Effects of low-dose mindfulness-based stress reduction (MBSR-ld) on working adults. Health Education & Behavior, 36(3), 601–614. https://doi.org/10.1177/1090198108317627
Lee, S. H., Ahn, S. C., Lee, Y. J., Choi, T. K., Yook, K. H., & Suh, S. Y. (2007). Effectiveness of a meditation-based stress management program as an adjunct to pharmacotherapy in patients with anxiety disorder. Journal of Psychosomatic Research, 62(2), 189–195. https://doi.org/10.1016/j.jpsychores.2006.09.009
Levy, D. M., Wobbrock, J. O., Kaszniak, A. W., & Ostergren, M. (2012). The effects of mindfulness meditation training on multitasking in a high-stress information environment. In Proceedings – Graphics Interface (pp. 45-52)
Oswald, A. J., Proto, E., & Sgroi, D. (2015). Happiness and productivity. Journal of Labor Economics, 33(4), 789–822. https://doi.org/10.1086/681096
Reb, J., Narayanan, J., & Chaturvedi, S. (2012). Leading mindfully: Two studies on the influence of supervisor trait mindfulness on employee well-being and performance. Mindfulness, 5(1), 36–45. https://doi.org/10.1007/s12671-012-0144-z
Techniker Krankenkasse. (2016). Entspann dich, Deutschland – TK Stressstudie 2016. Zugriff am 07. September 2019, von https://www.tk.de/resource/blob/2026630/9154e4c71766c410dc859916aa798217/tk-stressstudie-2016-data.pdf
Confino, J. (2014). Google’s head of mindfulness: ‘goodness is good for business’. Verfügbar unter http://www.theguardian.com/sustainable-business/google-meditation-mindfulness-technology
Selye, H. (1974). Stress without distress. Philadelphia: J.B. Lippincott Company
Wirtschaftlicher Schaden durch Burnout im Unternehmen. Zugriff am 07. September 2019, von http://xn--bv-brohund-deb.de/wirtschaftlicher-schaden/wirtschaftlicher-schaden-fuer-unternehmen/


