Как времето влияе на психичното ни здраве?
Може би го познаваш от собствен опит: времето може да има голямо влияние върху психиката ни. Когато дни наред изобщо не виждаме слънцето зад плътна облачна покривка, се чувстваме уморени, отпаднали, без мотивация и в лошо настроение. В първите хубави пролетни дни пък много хора усещат истински прилив на енергия. Но защо е така? Какво казва науката по темата – и може ли времето дори да се превърне в опасност за психичното здраве?
Как дъждът влияе на психиката?
Както описахме по-горе, повечето хора смятат, че в слънчеви дни се чувстват по-добре, отколкото при мрачно, дъждовно време. Тази връзка досега е изследвана в редица научни проучвания. Едно датско изследване показва, че в облачни дни участниците значително по-често се чувстват депресирани, отколкото в слънчеви. Резултатите от проучването обаче не са напълно последователни: имало е и участници, които не са забелязали влошаване на настроението си. Някои дори са се чувствали по-добре в дъждовни дни, отколкото при хубаво време.
Тази непоследователност се потвърждава и от друго проучване от Нидерландия. В него изследователите в продължение на един месец са записвали ежедневното настроение на възрастни хора и на техните майки. Тези данни са съпоставени с обективните метеорологични данни за съответните дни. Оказало се, че при някои хора дъждовните дни влияят негативно на настроението, докато други остават незасегнати от времето. Освен това изследователите показват, че участниците проявяват неслучайни сходства с майките си. От това те заключават, че има хора, които реагират на времето, докато други остават незасегнати, и че тази реактивност вероятно може да е генетично обусловена.
Каква роля играе слънцето за психичното ни здраве?
Макар че незащитеното излагане на слънце с основание се гледа критично, слънцето има и множество положителни ефекти върху тялото ни. Може би вече си чувал, че тялото ни може да произвежда витамин D само благодарение на слънчевите лъчи. А слънцето влияе на психичното ни състояние и по други начини.

Каква е връзката между витамин D и психиката ни?
Особено при производството на витамин D тялото ни зависи от слънцето. Сами по себе си не можем да образуваме този витамин – а в нашите географски ширини чрез храната покриваме едва около 10 до 20 процента от нуждите си. За да може тялото ни да изгради останалите 80 до 90 процента, то се нуждае от ултравиолетовите лъчи на слънцето. Те позволяват в черния дроб и бъбреците един предшественик да бъде превърнат в същинския витамин D.
В тялото витамин D участва в производството на хормони, например и на серотонин и допамин. И двата играят роля за настроението и активността ни. Затова недостигът на витамин D често се свързва с депресия и нерядко се посочва като обяснение за зимната депресия, свързана с мрачното време с малко слънце.
От научна гледна точка обаче недостигът на витамин D не е достатъчен поне като единствено обяснение. В клинични проучвания приемът на витамин D понякога не е имал ефект върху депресивните симптоми. Ролята на витамин D за възникването на депресия все още не е достатъчно изяснена и е обект на по-нататъшни изследвания. Специалистите по хранене категорично не препоръчват приема на витаминни добавки без лекарска диагностика.
Как действа слънчевата светлина?
Освен чрез ултравиолетовите лъчи слънцето влияе на хормоналния ни баланс и по още един начин: чрез светлината си. Светлината влияе на много процеси в тялото ни, между другото и на хормона на съня мелатонин, чието производство се потиска от ярката светлина. Някои изследователи виждат в това обяснение за зимната депресия: заради по-късите дни и по-мрачното време производството на мелатонин се увеличава.
Научно този механизъм все още не е достатъчно доказан. Връзката между светлината и психиката обаче се смята за безспорна. Светлинната терапия е един от стълбовете в лечението на депресия и показва добри резултати в клинични проучвания. Макар че ефектът ѝ като самостоятелно лечение е по-скоро слаб, има данни, че допълнителната светлинна терапия кара други методи на лечение, като психотерапия или медикаменти, да действат значително по-бързо.
Като имаме предвид тези ефекти, лесно можем да си представим, че многодневното мрачно време без много слънчева светлина също може да има негативно влияние върху психичното ни здраве. Възможно е и тук да има хора, които реагират по-чувствително на липсата на светлина, докато други не усещат разликата толкова силно, както подсказват резултатите от датското проучване.
Какъв ефект има жегата върху психиката?
С климатичните промени и в Централна Европа все по-често се сблъскваме с екстремно време. Горещите вълни зачестяват през последните десетилетия – и са риск не само за физическото ни здраве.

Проучванията показват, че в горещи периоди нарастват както търсенето на спешна психиатрична помощ, така и честотата на самоубийствата. Рискът от първа поява или влошаване на симптомите при разстройства на настроението и тревожни разстройства също се увеличава, както и при деменция или психотични симптоми. Данните са толкова тревожни, че през 2023 г. Федералната камара на психотерапевтите в Германия издаде „Примерен план за защита от жегите за амбулаторни психотерапевтични практики“, за да предостави на практикуващите психотерапевти насоки за горещите периоди.
Изключително горещото време, тоест продължителни температури над 30°C без достатъчно охлаждане през нощта, има потискащо действие върху нас: заради топлинния стрес сме физически изтощени, затова ставаме летаргични и безучастни и сме по-малко работоспособни. Същевременно поведението ни се променя, като общата склонност към агресия нараства. Това може да се докаже статистически, например чрез увеличаването на насилствените престъпления в горещи периоди. По всички тези причини експертите настояват в плановете за действие при жеги и стратегиите за адаптация психичното здраве да получи повече внимание.
Как можеш да се предпазиш от негативните ефекти на времето?
Както вече ти обяснихме, според научните проучвания изглежда, че някои хора реагират на времето с психични симптоми, а други – по-скоро не. Какво можеш да направиш, ако по отношение на психиката си принадлежиш към чувствителните към времето хора? Имаме няколко стратегии, които могат да ти помогнат.
- Движение на чист въздух
Погрижи се да прекарваш време навън всеки ден, и през зимата, и при лошо време. Дори през зимните месеци дневната светлина е достатъчна, за да стимулира производството на серотонин и да потисне отделянето на мелатонин, дори когато небето е облачно. Проблемът в такива дни всъщност не е само липсата на светлина, а по-скоро това, че при лошо време и през зимата прекарваме много по-малко време навън. Тъй като движението стимулира производството на допамин, който повдига настроението и активира, най-добре е да съчетаеш времето си на чист въздух със спорт или с по-дълга разходка.
- Бъди активен
Различни проучвания показват, че при лошо време хората работят по-продуктивно, отколкото при слънце. Изследователите предполагат, че при дъжд концентрацията и фокусът се справят по-добре. Използвай времето, което не прекарваш на чист въздух, за да отметнеш задачи – така не само денят с лошо време ще мине по-бързо, но и ще изпиташ приятни чувства, когато задраскваш неща от списъка си със задачи.
- Техники за релаксация
Практиките за осъзнатост като йога или медитация намаляват стреса, могат да облекчат депресивните симптоми и помагат да запазиш емоционалния си баланс. Ако вече имаш опит в медитацията благодарение на редовна практика, допълнителните сесии в особено мрачни дни или през зимните месеци могат да ти помогнат по-лесно да приемаш и понасяш негативните емоции или липсата на мотивация.

редактирано на 17.11.2025
от Sarah B. (бакалавър по психология)
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Heinz, A., & Meyer-Lindenberg, A. (2023). Klimawandel und psychische gesundheit. Positionspapier einer task-force der DGPPN. Der Nervenarzt, 94(3), 225-233.
Jorde, R., & Kubiak, J. (2018). No improvement in depressive symptoms by vitamin D supplementation: results from a randomised controlled trial. Journal of nutritional science, 7.
Kalbitzer J, Kalbitzer U, Knudsen GM, Cumming P, Heinz A. How the cerebral serotonin homeostasis predicts environmental changes: a model to explain seasonal changes of brain 5-HTT as intermediate phenotype of the 5-HTTLPR. Psychopharmacology (Berl). 2013 Dec;230(3):333-43.
Klimstra, T. A., Frijns, T., Keijsers, L., Denissen, J. J., Raaijmakers, Q. A., Van Aken, M. A. & Meeus, W. H. (2011). Come rain or come shine: individual differences in how weather affects mood. Emotion, 11(6), 1495
Lee, J. J., Gino, F., & Staats, B. R. (2014). Rainmakers: Why bad weather means good productivity. Journal of Applied Psychology, 99(3), 504.
Güzel Özdemir et al. (2015), Comparison of venlafaxine alone versus venlafaxine plus bright light therapy combination for severe major depressive disorder, May; 76(5):e645–54.
Plantone D, Primiano G, Manco C, Locci S, Servidei S, De Stefano N. Vitamin D in Neurological Diseases. Int J Mol Sci. 2022 Dec 21;24(1):87.
Xu, C., Wu, W., Peng-Li, D., Xu, P., Sun, D., & Wan, B. (2020). Intraday weather conditions can influence self-report of depressive symptoms. Journal of Psychiatric Research, 123, 194–200.
Zacharias, S. (2012). Literaturstudie zum Einfluss des Wetters auf die menschliche Gesundheit. Hg. v. Bundesministerium für Umwelt. Freiburg.


