Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Осъзнато самосъстрадание: твоят път към щастието?

Mind ClubMind Club · 4 мин. четене
Selbstmitgefühl

Дълго време психологическите изследвания се занимаваха главно с това кои фактори са отговорни за развитието на психично заболяване. От няколко десетилетия обаче изследователите все повече насочват вниманието си и към положителните фактори, които поддържат психичното здраве. Един такъв положителен фактор е самосъстраданието. В тази статия ще научиш какво представлява то, защо не е същото като самосъжалението и как можеш да практикуваш осъзнато самосъстрадание.

Какво означава самосъстрадание?

За да разберем какво имат предвид психолозите с думата самосъстрадание, е полезно първо да си изясним какво всъщност е състраданието. Goetz et al. определят състраданието като чувство, което възниква, когато виждаме други хора да страдат, и което събужда в нас желание да помогнем. Централно значение тук има свързаността с другите хора. Самосъстраданието е много сходно чувство, само че то не е насочено към друг човек, а към собственото ни страдание. То може да бъде предизвикано например от неуспех, житейски кризи или други болезнени събития.

Много психолози описват самосъстраданието като континуум. Това означава, че човек не е или самосъстрадателен, или не, а че реакциите ни в моменти на страдание се намират някъде по скалата между два полюса (самосъстрадателен и несамосъстрадателен).

Концептуално, според Neff, самосъстраданието се състои от три области:

  1. Как хората реагират емоционално на страданието (с доброта или с осъждане)
  2. Как хората разбират когнитивно трудната ситуация (като част от човешкия опит или изолиращо)
  3. Как хората възприемат болката (осъзнато или със свръхидентификация).

1.)  Доброта срещу осъждане

Когато приятел или друг близък човек ни разкаже за болезнен момент, реакцията ни обикновено е добронамерена, без да се налага да мислим много. Държим се подкрепящо и най-често проявяваме разбиране за емоционалното състояние на другия (като казваме неща от рода на „Разбирам, че в момента ти е изключително трудно.“) Към самите себе си обаче реакцията ни след предизвикателни житейски събития често е много по-сурова. Критични сме към себе си и мислим за себе си неща, които никога не бихме казали на добър приятел в подобна ситуация. Самосъстраданието означава да реагираш към себе си със същото разбиране, с което би реагирал към добър приятел.

бъди добър

2.)  Човешки опит срещу изолация

Тази втора област на самосъстраданието описва как разбираш когнитивно трудната си ситуация. Твоята когнитивна представа може да е, че само ти имаш такива проблеми в момента или че само ти постоянно се проваляш. Това води до чувство на изолация, което в крайна сметка те потапя още по-дълбоко в негативни емоции. Самосъстраданието означава да си дадеш сметка, че подобни ситуации са част от това да бъдеш човек. Всеки преживява моменти на болка, дори ако поводите и обстоятелствата се различават.

3.)  Осъзнатост срещу свръхидентификация

Предпоставка за самосъстраданието е да възприемаме болката си осъзнато. Да възприемаме осъзнато означава да разпознаваме мислите и чувствата си, но именно като това, което са: просто наши мисли и чувства. Когато придаваме твърде голямо значение на мислите и чувствата си, ние се идентифицираме с тях и им позволяваме да ни погълнат. Стига се до свръхидентификация: от ситуация, в която сме се провалили, се ражда мисълта „Аз съм неудачник“. Осъзнатостта признава чувствата и мислите, прави възможно състраданието към самите нас, но създава и нужната дистанция, за да не им позволим да ни погълнат.

Какво казват изследванията за концепцията за самосъстрадание?

През последните години редица проучвания се занимаха научно с темата за самосъстраданието. За да се провеждат изследвания, първо е необходимо един теоретичен конструкт да стане измерим. Защото ако изследователите не могат да измерят колко силно е изразена дадена черта или способност, не може да се проучи с какво е свързана или какви ефекти има.

Затова през 2003 г. американски изследователи около професорката по психология Kristin Neff разработиха скала за измерване на самосъстраданието – т.нар. Self-Compassion Scale, или накратко SCS. Оттогава тя е преведена на много езици и се използва в повечето научни изследвания.

За да разгледат конструкта по-подробно, много изследователи са проучили как е разпределено самосъстраданието сред населението. Проучванията установяват средно по-високи стойности по SCS при мъжете, отколкото при жените, което се обяснява, наред с други неща, с различната социализация. Освен това самосъстраданието изглежда нараства с годините: по-възрастните хора посочват по-високи стойности по SCS от по-младите. Открити са и индикации за културни различия, които обаче изискват допълнителни изследвания.

По отношение на ефектите на самосъстраданието различни проучвания показват, че високите стойности по SCS вървят ръка за ръка с по-голяма удовлетвореност от живота, оптимизъм, мотивация, възприемана собствена компетентност и благополучие. Ниските стойности, от друга страна, са свързани с тревожност, депресивни симптоми, стрес, страх от провал и перфекционизъм. Някои дългосрочни проучвания също дават индикации, че депресията и тревожността биха могли да се предскажат по ниски стойности по SCS.

Как можеш да развиеш самосъстраданието си?

След всички тези положителни ефекти, които се приписват на осъзнатото самосъстрадание, може би се питаш какво можеш да направиш, за да развиеш повече състрадание към себе си и така в трудни моменти да бъдеш по-добър и по-малко критичен към себе си.

Самосъстрадание

Kristin Neff, която може да бъде определена като един от водещите изследователи в тази област, е разработила 8-седмична тренировъчна програма, чрез която самосъстраданието може да се усвои целенасочено. Курсът включва разговори, медитации и упражнения за вкъщи. Проучванията показват, че благодарение на обучението стойностите по скалата SCS се повишават значително, а благополучието на участниците е значимо подобрено дори година след края на програмата.

Дори ако не искаш да участваш в този курс, тези резултати означават, че самосъстраданието може да се научи. Първата стъпка е редовната практика на осъзнатост. Защото осъзнатостта ти помага съзнателно да възприемаш болезнените моменти, което е предпоставка да можеш да бъдеш състрадателен към себе си в такива ситуации. Освен това, когато си осъзнат, по-лесно забелязваш кога в момента не си особено състрадателен към себе си. Това ти дава възможност да направиш крачка назад и да промениш посоката. Защото ако изобщо не забелязваш вътрешния си критик, не можеш и да го спреш.

преработено на 04.12.2025 от Sarah B. (B.Sc. психология)

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Източници

Breines, J. G., Thoma, M. V., Freeman, T., Wu, Z., & Rohleder, N. (2014a). Self-compassion as a predictor of cortisol responses to repeated acute psychosocial stress. Psychological Bulletin, 130(3), 355–391.

Finlay-Jones, A., Bluth, K., & Neff, K. (2023). Handbook of Self-Compassion (1st ed. 2023). Springer International Publishing, Imprint: Springer.

Goetz, J. L., Keltner, D., & Simon-Thomas, E. (2010). Compassion: An evolutionary analysis and empirical review. Psychological Bulletin, 136(3), 351–374

Hollis-Walker, L., & Colosimo, K. (2011). Mindfulness, self-compassion, and happiness in non-meditators: A theoretical and empirical examination. Personality and Individual Differences, 50, 222–227

Neff, K. D. (2003a). Development and validation of a scale to measure self-compassion. Self and Identity, 2, 223–250.

Neff, K. D., Pisitsungkagarn, K., & Hseih, Y. (2008). Self-compassion and self-construal in the United States, Thailand, and Taiwan. Journal of Cross-Cultural Psychology, 39(3), 267–285.

Germer, C., & Neff, K. (2019). Teaching the Mindful Self-Compassion Program : A Guide for Professionals /. The Guilford Press.

Neff, K. D. (2016). The self-compassion scale is a valid and theoretically coherent measure of selfcompassion. Mindfulness, 7(1), 264–274.

Raes, F., Pommier, E., Neff, K. D., & Van Gucht, D. (2011). Construction and factorial validation of a short form of the self-compassion scale. Clinical Psychology & Psychotherapy, 18(3), 250–255.

Ștefan, C. A. (2019). Self-compassion as mediator between coping and social anxiety in late adolescence: A longitudinal analysis. Journal of Adolescence, 76, 120–128.

 

Още от журнала

Психология

Какво прави Black Friday с психиката ни – и как осъзнатостта ни помага при пазаруване?

Научи как психологията на продажбите влияе на поведението ни при пазаруване и как с помощта на осъзнатостта можеш да вземаш съзнателни решения. Black Friday вече е…

· 5 мин. четене
Психология

Мултитаскинг: по-продуктивни или просто по-разсеяни?

Какво всъщност е мултитаскингът? Разбери защо мозъкът ни не работи паралелно, какви са недостатъците на превключването между задачи и защо монотаскингът често е по-продуктивен. Какво всъщност…

· 4 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.