Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Дигитална самота: определение, примери и 3 съвета

Mind ClubMind Club · 6 мин. четене
Digitale Einsamkeit

Вероятно всеки човек поне веднъж в живота си се е чувствал самотен. Било то след преместване в непознат град или в първия ден на нова работа. Дигиталната самота заема голям дял в това. Каква е връзката между дигиталната самота и самотата като цяло, ще научиш в тази статия!

Какво всъщност е самотата?

Самотата възниква, когато има несъответствие между желаните и действителните социални отношения на даден човек (Peplau, L. A., & Perlman, D., 1982). С други думи, човек е самотен, когато има по-малко социални контакти, отколкото би искал. Това, че някой често е сам, следователно не означава непременно, че е самотен: в уединението човек може да намери и отпускане, и спокойствие.

Защо самотата е проблем?

Самотата не само влияе негативно на благополучието и качеството на живот, но може да бъде и вредна за здравето. По-високите нива на самота например са свързани с повишено кръвно налягане и по-ниско качество на съня (Cacioppo et al., 2002). Как можеш да подобриш качеството на съня си, ще научиш в нашата статия. Всъщност при самотата в напреднала възраст е установена дори връзка с по-висока смъртност (Luo et al., 2012).

Затова е тревожно, че броят на хората, които сами съобщават, че се чувстват самотни, расте – вероятно и заради пандемията от коронавирус (Lippke et al., 2022). През 2020 г. над 50 % от 18-24-годишните са съобщили за чувство на самота, а при хората над 55 години делът е 16 % (Statista, 2022).

Ако разгледаме нарастващата честота на самотата, не бива да пренебрегваме и влиянието на още един външен фактор – дигиталната самота. През последните десетилетия дигитализацията напредва с шеметна скорост, а интернетът и технологиите са здраво вплетени в ежедневието ни и вече не можем да си го представим без тях.

Дигитална самота – каква е връзката между самотата и дигитализацията?

Проучванията сочат, че високите нива на самота са свързани с честото използване на интернет (Janet Morahan-Martin & Schumacher, 2003). При по-задълбочен поглед се оказва, че хората, които използват интернет по-често, наистина са силно свързани с други хора, но постигат високи резултати по скалите за емоционална самота: изглежда, че липсва елементът на лична емоционална близост (Moody, 2001).

Тези връзки между самотата и използването на интернет трябва да се приемат сериозно и защото интернетът играе все по-голяма роля, особено в живота на по-младите поколения. В едно проучване хората на възраст от 14 до 29 години посочват, че прекарват средно над четири часа дневно в медийното пространство на интернет (Statista, 2022b).

Много хора стоят един до друг и гледат телефоните си

Какви възможности носи дигитализацията?

Възможностите, които интернетът предлага за поддържане на социални отношения, по принцип са очевидни. Можем да се свързваме с други хора много по-бързо, да поддържаме контакт на големи разстояния, да споделяме снимки и записи и така да участваме в живота на другите дори без лични срещи. Интернетът може да бъде полезен и за запознанства с нови хора, например чрез приложения за запознанства или в интернет форуми, където срещаме хора със сходни хобита и интереси.

Интернетът предлага възможности и за групи, които са особено засегнати от самота: възрастните хора, които например поради физически ограничения често са с ограничена подвижност и трябва да прекарват много време у дома, нерядко страдат от изолация. Много проучвания изследват ползата от онлайн приложенията срещу свързаната с възрастта самота и резултатите са обнадеждаващи. Особено използването на интернет за връзка с познати хора, например видеоразговори със семейството, в някои проучвания е свързано с по-ниски нива на самота (Cotten et al., 2013; Sum et al., 2008).

В бъдеще технологичният напредък би могъл да подобри контакта през интернет. Едно съвсем ново проучване установява, че взаимодействието с изключително реалистичен аватар на даден човек се преживява подобно на личния контакт лице в лице с този човек (Rogers et al., 2022).

Какви са границите на общуването чрез дигиталните медии?

Има някои аспекти, в които контактът с друг човек в дигиталното пространство се различава от прекия, личен контакт с него. Например в текстовите социални платформи отпадат много нива на комуникацията – което нерядко води до недоразумения. Трудно е например по един имейл да прецениш в какво настроение е събеседникът ти, защото липсват изражението на лицето, жестовете и тонът на гласа, които обикновено са важни невербални сигнали.

Ето един добър пример, който илюстрира последиците от това ограничение на комуникацията: всеки, който някога е прекарал няколко часа във видеоконферентен разговор, познава феномена умора от видеоконференции . Общуването с другите в такъв случай оставя чувство на изтощение, сякаш си се напрягал продължително време.

Момче общува дигитално с други хора на компютър и се чувства самотно.

Възможна причина за тази умора може да бъде затрудненото социално взаимодействие: в контекста на видеоконференция много социални сигнали не могат да бъдат разчетени или трябва да се тълкуват по различен начин от този, с който сме свикнали при личното общуване (Bailenson, 2021).

Например посоката на погледа, която обикновено ни подсказва къде е насочено вниманието на човека, не може реално да бъде разчетена във видеоконференция: дали събеседникът гледа встрани, защото не се интересува от това, което казваме, или си води бележки на втори екран? Мозъкът ни продължава да се опитва да оценява социалните сигнали както обикновено, но е постоянно претоварен, което води до изтощение. В резултат времето, прекарано с другите в дигиталното пространство, може да се усеща като по-малко ценно или приятно, отколкото би било при пряко общуване.

Освен това, особено в социалните мрежи, съществува риск постоянно да се сравняваме с другите. Който започне да измерва собствената си стойност в социалните ситуации с броя харесвания, рискува в дългосрочен план да навреди на самочувствието си.

Ако вземем предвид всички тези аспекти, поради които социалният контакт през интернет не е сравним с личния, става ясно каква опасност по отношение на самотата крие интензивното използване на интернет. Който пренесе голяма част от социалните си контакти в интернет, има по-малко време за поддържане на лични връзки, но по-рядко изпитва чувство на истинска емоционална близост и рискува да се почувства самотен.

Какви съвети можеш да следваш?

От описаните тук възможности и рискове могат да се изведат няколко практически съвета, които можеш да имаш предвид, когато използваш дигиталните медии:

Поддържай баланс между дигиталните и личните контакти: Най-добре е да не прекарваш цялото си време в поддържане на дигитални връзки, а за баланс редовно да правиш нещо и лично с хора, с които се разбираш добре.

Използвай възможностите на интернет: Интернетът може да бъде чудесно място за намиране на съмишленици. Ако например имаш специфично хоби, с което никой друг от обкръжението ти не се занимава, със сигурност ще можеш да се запознаеш онлайн с хора, които споделят същия интерес и искат да обменят опит. Кой знае, може би с времето така ще се роди приятелство, в което ще има и лични срещи.

Малко, но дълбоки връзки: Именно социалните мрежи често създават впечатлението, че повече социални контакти автоматично означава по-добре. Който получава най-много харесвания или има най-много приятели в социалните мрежи, изглежда популярен. Това схващане обаче е опасно. От една страна, в такова социално сравнение по правило можеш само да загубиш (в крайна сметка винаги има някой, който изглежда „по-популярен“). От друга страна, погрешно е да се смята, че многото връзки автоматично са по-добри. По-ценно е да имаш няколко близки, емоционално свързващи отношения, отколкото много повърхностни познанства. Опитай се да се откъснеш от социалното сравнение, да цениш това, което имаш, и да поддържаш връзките, които вече имаш.

Четирима приятели заедно на планина по залез слънце

Заключение

Дигитализацията носи различни възможности и рискове и по отношение на самотата. Обобщено може да се каже, че използването на интернет може да е практично за поддържане на социални контакти, но самият контакт през интернет все още не е сравним с личния. Докато използваш възможностите на интернет да се запознаваш с нови хора и да поддържаш стари контакти, трябва да остава достатъчно време и за личните връзки.

Ограничи използването на телефона

Вече знаеш какво представлява дигиталната самота. Ако искаш да научиш и как да успееш да ограничиш използването на телефона си, просто прочети нашата статия по темата!

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Източници

Bailenson, J. N. (2021). Nonverbal overload: A theoretical argument for the causes of Zoom fatigue. Technology, Mind, and Behavior, 2(1). https://doi.org/10.1037/tmb0000030

Cacioppo, J. T., Hawkley, L. C., Crawford, L. E., Ernst, J. M., Burleson, M. H., Kowalewski, R. B., & Berntson, G. G. (2002). Loneliness and health: Potential mechanisms. Psychosomatic Medicine, 64(3), 407–417. https://journals.lww.com/psychosomaticmedicine/fulltext/2002/0500/loneliness_and_health__potential_mechanisms.5.aspx

Cotten, S. R., Anderson, W. A., & McCullough, B. M. (2013). Impact of internet use on loneliness and contact with others among older adults: Cross-sectional analysis. Journal of Medical Internet Research, 15(2), e39. https://doi.org/10.2196/jmir.2306

Lippke, S., Keller, F., Derksen, C., Kötting, L., Ratz, T., & Fleig, L. (2022). Einsam(er) seit der Coronapandemie: Wer ist besonders betroffen? – Psychologische Befunde aus Deutschland. Prävention und Gesundheitsförderung, 17(1), 84–95. https://doi.org/10.1007/s11553-021-00837-w

Luo, Y., Hawkley, L. C., Waite, L. J., & Cacioppo, J. T. (2012). Loneliness, health, and mortality in old age: A national longitudinal study. Social Science & Medicine, 74(6), 907–914. https://doi.org/10.1016/j.socscimed.2011.11.028

Moody, E. J. (2001). Internet use and its relationship to loneliness. CyberPsychology & Behavior, 4(3), 393–401. https://doi.org/10.1089/109493101300210303

Morahan-Martin, J., & Schumacher, P. (2003). Loneliness and social uses of the Internet. Computers in Human Behavior, 19(6), 659–671. https://doi.org/10.1016/S0747-5632(03)00040-2

Peplau, L. A., & Perlman, D. (Eds.). (1982). Loneliness: A sourcebook of current theory, research, and therapy. Wiley Interscience.

Rogers, S. L., Broadbent, R., Brown, J., Fraser, A., & Speelman, C. P. (2022). Realistic motion avatars are the future for social interaction in virtual reality. Frontiers in Virtual Reality, 2, 750729. https://doi.org/10.3389/frvir.2021.750729

Statista. (2022a, 16. März). Corona-Krise – Einsamkeit nach Alter 2020. In Statista. Abgerufen am 16. März 2022 von https://de.statista.com/statistik/daten/studie/1179449/umfrage/haeufigkeit-von-einsamkeit-in-den-letzten-zwei-monaten-nach-alter/

Statista. (2022b, 25. März). Mediales Internet – Durchschnittliche Nutzungsdauer pro Tag nach Altersgruppen in Deutschland 2021. In Statista. Abgerufen am 25. März 2022 von https://de.statista.com/statistik/daten/studie/1073613/umfrage/taegliche-nutzungsdauer-des-medialen-internets-nach-altersgruppen-in-deutschland/

Sum, S., Mathews, R. M., Hughes, I., & Campbell, A. (2008). Internet use and loneliness in older adults. CyberPsychology & Behavior, 11(2), 208–211. https://doi.org/10.1089/cpb.2007.0010

Още от журнала

Осъзнатост и психично здраве

Замества ли изкуственият интелект терапията? Защо споделяме проблемите си с ChatGPT и сие

Как използваме изкуствения интелект? Изкуственият интелект (ИИ) отдавна не се използва само за писане на текстове или търсене на информация. Хората все по-често се обръщат към…

· 4 мин. четене
Осъзнатост и психично здраве

Грижа и Caring Fatigue: 3 защитни фактора, когато грижата се превърне в изтощение

Психологически поглед по повод Деня на майката Денят на майката символизира грижата, близостта, сърдечността и емоционалната свързаност. Той отдава почит на способността да се грижим за…

· 8 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.