Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Какво е невропластичност? Определение и научни открития

Изследванията от последните десетилетия показват, че мозъкът ни може да се променя през целия ни живот.

Mind ClubMind Club · 5 мин. четене

Невропластичност – промяна през целия живот

Дълго време се смяташе, че човешкият мозък не може да се променя в зряла възраст. Днес знаем, че и по-възрастният мозък е невропластичен – тоест способен да се променя – и то през целия живот. Заедно с гръбначния мозък главният мозък е част от централната нервна система на тялото ни.

Ако разгледаме човешката нервна система, ще открием сложна структура от тъкани, органи и нервни клетки. Т.нар. неврони (нервни клетки) пронизват цялото ни тяло и представляват специализирани клетки, които отговарят за възприемането на дразнители, предаването и обработката на нервни импулси. Можеш да си представиш невроните като телефонни линии, които предават информация на следващите нервни клетки. Невронните връзки, а с тях и самите неврони, в никакъв случай не са твърда, неизменна система от връзки – напротив, те могат да се адаптират и променят и да реагират на влиянията от средата. Тази способност за промяна се нарича невропластичност.

Илюстрация на невропластичността в мозъка

Феноменът на невропластичността играе роля не само при изграждането или преустройството на невронни връзки след инсулти или лезии, но и при различни процеси на учене. 

Но какво точно е невропластичността?

Под понятието «невропластичност» се разбира способността на нервната система да променя своята организация под въздействието на вътрешни или външни стимули. Това е сложен и многоетапен процес, който включва множество зависими от времето процеси на молекулярно, синаптично и структурно ниво. Например съществуващи синапси (част от неврона, която може да предава електрически или химични сигнали към друг неврон или клетка) могат краткосрочно да бъдат отслабени или усилени. Освен това могат да се образуват нови невронни връзки. Съществуват различни форми на пластичност, една от които е т.нар. синаптична пластичност. Тя може да бъде разделена на две подгрупи:

  • Функционална пластичност
  • Структурна пластичност

Засега не е ясно дали двете не представляват континуум, тоест последователност, при която структурната пластичност следва функционалната.

Функционална пластичност

Както подсказва името, при функционалната пластичност промяната не е на анатомично, а на функционално ниво. Променя се най-вече ефективността на синаптичното предаване – сигналите могат да се предават по-ефективно от една нервна клетка към следващата. 

Функционалната пластичност е особено важна при процесите на учене – тогава синаптичното предаване се усилва в няколко едновременно активни синапса. 

Структурна пластичност

Структурната, наричана още анатомична пластичност, по същество не се различава от функционалната. Тук фокусът е по-скоро върху структурните промени, т.е. върху промени, които могат да бъдат установени в невронната мрежа. Трябва обаче да се отбележи, че невроанатомичните методи за измерване на подобни структурни промени засега са ограничени. Освен това е възможно структурната пластичност да е следствие от функционалната. Структурните промени могат да засегнат, наред с други, следните области на невронната мрежа:

  • Промени в дендритните шипчета
  • Образуване на нови синапси
  • Образуване на нови аксони
  • денервирани неврони могат да бъдат реинервирани

Пътят към невропластичните промени

Но как можем да влияем на подобни невропластични промени? И възможно ли е изобщо? Според съвременното състояние на науката може да се приеме, че можем да оказваме не само отрицателно, но и положително влияние върху (ре)организацията на нервната ни система. Множество изследвания доказват, че невропластични промени могат да бъдат предизвикани от т.нар. външни или вътрешни стимули. Ето най-важните фактори на влияние:

  • Редовна физическа активност, например бягане или плуване
  • Социални връзки, например групови занимания, общуване и здравословни взаимоотношения
  • Учене, например изучаване на нов език или музикален инструмент
  • Позитивни мисли
  • Медитация и осъзнатост

Влиянието на медитацията и осъзнатостта върху психичното и физическото здраве е доказано в много изследвания. Междувременно съществуват и множество проучвания, посветени на ефектите на медитацията върху функционалната и структурната организация на човешкия мозък. За измерване на тези мозъчни промени те често използват образни методи (напр. fMRI).

Как медитацията променя мозъка ни?

Медитацията и осъзнатостта имат своите корени в древните будистки традиции. Те могат да повишат психичното благополучие, като подпомагат вниманието и емоционалната регулация. Това е доказано в множество изследвания. Тук ти представяме едно впечатляващо проучване, което изследва влиянието на медитативната практика върху невропластичността.

Мозъкът на Буда

Изследването на Davidson & Lutz (2008) проучва влиянието на медитацията върху структурата и функцията на мозъка. За целта авторите сравняват опитни будистки монаси с начинаещи в медитацията, като монасите имат средно общо между 19 000 и 44 000 часа медитативна практика – а начинаещите значително по-малко.

Методи на измерване в изследването на Davidson & Lutz (2008)

За да се установи влиянието на медитативната практика върху структурата и функцията на мозъка, двете групи са подложени на три различни условия: 

  1. FA – медитация в ЯМР скенер: При т.нар. медитация на фокусирано внимание вниманието се насочва към определена точка. Това се случва в ЯМР скенер, с който може да се измерва мозъчната активност.
  2. OM – медитация по време на ЕЕГ: При OM медитацията вътрешни процеси като мисли или емоции се наблюдават доброжелателно и се пускат, като в същото време мозъчната активност на участниците се измерва чрез ЕЕГ.
  3. Attentional Blink Test: При теста за „мигане на вниманието“ (Attentional Blink Test) например се показват букви в бърза последователност, а задачата е да се разпознае буквата (T2), която следва след целевата буква (T1). Например буквите T, O, W, X, E, M, U, C, P може да се появят една след друга, а целевата буква (T1) да е “X” – тогава в нашия пример T2 би била “E”.

Резултати

Резултатите от изследването на Davidson & Lutz (2008) са удивителни:

  • Резултати FA медитация & ЯМР: При това условие се наблюдава активиране на мозъчни области, свързани с вниманието и емоционалната регулация (префронтален кортекс, зрителен кортекс, горна фронтална бразда и др.). Освен това е установено, че активирането следва обърната U-крива. Това означава, че то е най-силно при практикуващите със средно ниво на опит и отново намалява при опитните монаси. Това показва, че с натрупването на практика медитацията изисква по-малко когнитивно усилие.
  • Резултати OM медитация & ЕЕГ: При това условие дългогодишно медитиращите показват засилена активност на гама вълните (25-42 Hz), която е свързана с по-добра когнитивна интеграция и повишено внимание. Освен това при опитните практикуващи е установена значително по-висока синхронизация между различни мозъчни области, дори в състояние на покой.
  • Резултати Attentional Blink Test: След три месеца интензивна медитативна практика „мигането на вниманието“ при медитиращите намалява значително. Това означава, че те по-лесно възприемат търсената буква след целевата. Това показва, че медитацията подобрява управлението на вниманието.

Заключение

Изследванията от последните десетилетия показват, че мозъкът ни може да се променя през целия ни живот – феномен, известен като невропластичност. Все повече проучвания доказват, че медитацията и осъзнатостта могат да предизвикат дълбоки невропластични промени.

Изследването на Davidson & Lutz (2008) предоставя убедителни доказателства, че медитацията предизвиква както функционални, така и структурни промени в мозъка. Практиката на фокусирано внимание (FA) целенасочено укрепва области, отговорни за концентрацията и емоционалната регулация, а отвореното наблюдение (OM) води до по-добра когнитивна интеграция и засилена синхронизация между мозъчните области. Тези ефекти се наблюдават особено при дългогодишно медитиращите, но се проявяват още след няколко седмици интензивна практика.

Като цяло тези открития ясно показват, че медитацията е много повече от техника за психическо отпускане – тя е мощен инструмент за съзнателно въздействие върху структурата и функцията на мозъка ни. С правилните методи и редовна практика невронната мрежа може да бъде оформяна и така в дългосрочен план да доведе до повече яснота на ума, емоционален баланс и благополучие.

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Източници

Bhattacharyya, R. (2024). Neuroplasticity and Positive Psychology. DPU. https://biotech.dpu.edu.in/blogs/neuroplasticity-positive-psychology. Zuletzt besucht am 01.02.2025.

Calderone, A. et al. (2024). Neurobiological Changes Induced by Mindfulness and Meditation: A Systematic Review. Biomedicines 12 (11), 1-21. https://doi.org/10.3390/biomedicines12112613. 

(2025). Neurotransmitter. Encyclopaedia Britannica. https://www.britannica.com/science/neurotransmitter. Zuletzt besucht am 01.02.2025.

Davidson, R., J. & Lutz, A. (2008). Buddha’s Brain: Neuroplasticity and Meditation. IEE Signal Process Mag. 25 (1), 176-174. https://doi.org/10.1109/msp.2008.4431873.

Entringer, S., Heim, C. (2016). Nervensystem. In Ehlert, U. (Hrsg.), Verhaltensmedizin (pp. 14-22). Springer – Verlag.

Guidotti, R. (2021). Neuroplasticity within and between Functional Brain Networks in Mental Training Based on Long-Term Meditation. Brain Sciences 11 (1086), 1-17. https://doi.org/10.3390/brainsci11081086.

Hamzei, F. (2021). Spiegeltherapie in Physiotherapie und Ergotherapie. Springer – Verlag. https://doi.org/10.1007/978-3-662-62604-7_1.

Heidl, K. (2023) Neuroplastizität und Neuromythen. Penso. https://www.penso.ch/rubriken/gesundheit/neuroplastizitaet-und-neuromythen/. Zuletzt besucht am 01.02.2025.

Kapfhammer, J., P. Plastizität im Nervensystem. https://www.spektrum.de/lexikon/neurowissenschaft/plastizitaet-im-nervensystem/9979. Zuletzt besucht am 01.02.2025.

Pritzel, M. et al. (2003). Struktur und Funktion der Nervenzelle. In Pritzel, M. (Hrsg.), Gehirn und Verhalten: Ein Grundkurs der physiologischen Psychologie (pp. 33-75). Springer – Verlag.

Puderbaugh, M., Emmady, P., D. (2023). Neuroplasticity. National Library of Medicine. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK557811/. Zuletzt besucht am 01.02.2025.

Sagi, Y. et al. (2022) Learning in the Fast Lane: New Insights into Neuroplasticity. Cell Press, 73 (6), 1195-1203. https://doi.org/10.1016/j.neuron.2012.01.025. 

Още от журнала

Психология

Какво прави Black Friday с психиката ни – и как осъзнатостта ни помага при пазаруване?

Научи как психологията на продажбите влияе на поведението ни при пазаруване и как с помощта на осъзнатостта можеш да вземаш съзнателни решения. Black Friday вече е…

· 5 мин. четене
Психология

Мултитаскинг: по-продуктивни или просто по-разсеяни?

Какво всъщност е мултитаскингът? Разбери защо мозъкът ни не работи паралелно, какви са недостатъците на превключването между задачи и защо монотаскингът често е по-продуктивен. Какво всъщност…

· 4 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.