Журналинг: какво е и как може да ти помогне?
Журналинг - много повече от просто водене на дневник. Научни изследвания показват как журналингът може да помогне за един по-осъзнат живот.
Най-късно след бума на Bullet Journal думата journaling (журналинг) със сигурност вече ти е попадала пред очите. Но дали журналингът е просто модна дума за водене на дневник? И какво общо има той с осъзнатостта? Всичко това ще научиш в тази статия.
Journaling идва от английски и трудно се превежда – според много речници означава „водене на дневник“, но това не е съвсем точно. При воденето на дневник се набляга на пълнотата и ежедневното писане. Журналингът, напротив, се занимава с нашите емоции и мисли и към него прибягваме, когато усетим нужда.

Какъв е смисълът на журналинга и защо е толкова полезен?
Какво ни носи записването на мислите?
Случвало ли ти се е да усещаш, че непременно трябва да „изкараш нещо от себе си“? Емоциите си, потока от мисли, умуването си? Точно като бокса, и журналингът е т.нар. „отдушник“, който може да бъде катализатор за освобождаване на натрупаните емоции.
Множество изследвания доказват, че журналингът може да помогне за преработването на тежки събития. Травмите често предизвикват повтарящи се мисли, които водят до умуване. Журналингът може да помогне тези травми да бъдат преработени. Имай предвид обаче, че журналингът може краткосрочно да засили негативните емоции. С времето те отшумяват и вместо това може да се появи положителен ефект върху психиката ти и менталното ти здраве .
Друг аспект, в който журналингът може да помогне, е насочването на мислите към повече позитивност. Много изследвания вече са доказали, че ежедневното писане на тема благодарност може да ни помогне да станем по-оптимистични, тъй като тренираме мозъка си да се фокусира върху положителното.
Журналът се препоръчва и при поставянето на цели и определянето на житейската посока. Колкото повече време отделяме за саморефлексия и я записваме на хартия, толкова по-силна е мотивацията да превърнем намеренията си в действия.
В следващите раздели ще разгледаме по-подробно различните видове журналинг и техните предимства.
Как да започна с журналинга?
Нуждаеш се от празна тетрадка и химикалка. От опит те съветвам да избереш красив тефтер, който да оставиш до леглото си, така че да го виждаш често и да ти се приисква да го отвориш и да пишеш в него.
Мога ли да водя журнал и дигитално?
Изследванията показват, че писането с химикалка на хартия позволява информацията да се обработва по-добре. Писането на компютър обаче е по-бързо и по-чисто и не се налага да мъкнеш тетрадки. Хартиеният вариант може би е по-приканващ, тъй като дневник, който лежи например до леглото, те подканя да пишеш, докато дигиталният дневник не е толкова пред очите ти. Изборът е твой и зависи от това какво пасва по-добре на начина ти на живот.

Какви видове журналинг има?
По принцип журналингът може да се раздели на две категории – с фиксирана структура (напр. въпроси) или свободно писане.
Свободно писане:
Morning Pages – сутрешните страници са известни с това, че веднага след ставане изписваш няколко страници (обикновено 3) с всичко, което мозъкът ти поднесе. Не е нужно да се получи свързан текст – може да има недовършени изречения и смяна на темите. Целта е да „изпразниш“ мозъка си и да започнеш деня по-спокойно.
Braindump: Подобно на сутрешните страници, но приложим по всяко време, това също е вид журналинг, при който изливаш всичките си мисли и чувства на хартия. Няма правила – можеш да пишеш ключови думи, мисловна карта (mind map) или цели изречения.
Журналинг с въпроси: Кои въпроси са подходящи?
Въпроси за размисъл, по които да пишеш, можеш да намериш навсякъде в интернет. Понякога по време на медитация си задаваме и въпрос или намерение, върху което размишляваме тихо и спокойно.
Типични въпроси за размисъл могат да бъдат например:
- За какво изпитвам благодарност днес?
- Какво ме зарадва днес?
- Къде се виждам след 5 години? Каква стъпка трябва да направя днес, за да постигна това?
- С какво искам да ме запомнят като човек?
- Ако можех да приема проблема си X, какъв би бил светът ми тогава?
Освен това има различни видове журнали, които следват определена структура. Някои хора например водят дневник на успеха. В него редовно си задават въпроси за житейските си цели и за стъпките, които трябва да предприемат, за да ги постигнат. Като записваш целите си, ги държиш по-ясно пред очите си, мотивацията ти остава по-висока и осъзнаваш по-добре накъде върви животът ти. Научно доказано е, че това увеличава вероятността да постигнеш целите си. Можеш да си купиш готов дневник на успеха или да създадеш свой собствен.
Много популярен е и дневникът на благодарността.

Тенденция: Das 6 Minuten Tagebuch („6-минутният дневник“)
Една от актуалните тенденции в Германия е Das 6 Minuten Tagebuch („6-минутният дневник“). Благодарение на три кратки въпроса сутрин и три вечер отделяш време за саморефлексия. Предварително отпечатаните въпроси улесняват изграждането или поддържането на рутина за журналинг с минимална инвестиция на време. Теоретичната част от 70 страници, основана на научни данни, с три малки научнопопулярни книжки на теми позитивна психология, навици и саморефлексия, помага на новаците в личностното развитие да навлязат в тези теми. Седмичните и месечните прегледи дават възможност да погледнеш нещата в по-широк контекст.
Тъй като цената на дневника е по-скоро висока, а мястото за писане е ограничено, можеш, разбира се, да запишеш тези въпроси и в собствен дневник или журнал.
Така ще можеш да излезеш извън рамките на въпросите и ще имаш възможност за свободно писане.
В крайна сметка от теб зависи да изпробваш кой вид журналинг ти харесва най-много и как да поддържаш този навик. Особено в началото могат да помогнат въпроси или структура, или просто журнал, поставен на видно място, който да те подтиква да пишеш.
Каква е връзката между журналинга и медитацията?
Както при медитацията, и при журналинга насочваме фокуса към вътрешния си свят. Успокояваме се и обръщаме внимание на момента, в който се намираме сега.
Журналингът може да помогне и след медитация – за да запишеш евентуално възникнали емоции или да осмислиш самата медитационна сесия.
И преди медитация журналингът може да ти помогне малко да „разчистиш“ главата си. Опитай го преди следващата си медитация с нас!
Заключение
Журналингът може да ти помогне да подредиш мислите си, да преработиш емоциите си и да станеш по-осъзнат и рефлексивен човек. Точно както при медитацията, тръгваш на осъзнато пътешествие към вътрешния си свят.
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Baikie, K. A., & Wilhelm, K. (2005). Emotional and physical health benefits of expressive writing. Advances in Psychiatric Treatment, 11, 338–346.
Emmons, R. A., & McCullough, M. E. (2003). Counting blessings versus burdens: An experimental investigation of gratitude and subjective well-being in daily life. Journal of Personality and Social Psychology, 84(2), 377–389.
McCullough, M. E., Emmons, R. A., & Tsang, J.-A. (2002). The grateful disposition: A conceptual and empirical topography. Journal of Personality and Social Psychology, 82(1), 112–127.
Mueller, P. A., & Oppenheimer, D. M. (2014). The pen is mightier than the keyboard: Advantages of longhand over laptop note taking. Psychological Science, 25(6), 1159–1168.
Pennebaker, J. W. (1997). Writing about emotional experiences as a therapeutic process. Psychological Science, 8(3), 162–166.
Urban Self. (n.d.). Das 6-Minuten-Tagebuch. https://urbestself.de/collections/6-minuten-tagebuch/products/das-6-minuten-tagebuch
Ullrich, P. M., & Lutgendorf, S. K. (2002). Journaling about stressful events: Effects of cognitive processing and emotional expression. Annals of Behavioral Medicine, 24(3), 244–250.
Villaggi, B., Provencher, H., & Houle, J. (2015). Self-management strategies in recovery from mood and anxiety disorders. Global Qualitative Nursing Research, 2, 1–11.


