Zum Inhalt springen
← Обратно към журнала

Високофункционална депресия – моден термин или реално разстройство?

Mind ClubMind Club · 5 мин. четене
hochfunktionale Depression

Терминът „високофункционална депресия“ се появява все по-често в медиите през последните години, въпреки че не става дума за официална диагноза. В тази статия ще научиш какво представлява високофункционалната депресия, какво е състоянието на научните изследвания по темата и как медитацията и осъзнатостта могат да бъдат подкрепа за засегнатите.

Какво е високофункционална депресия?

Депресиите са сред най-честите психични заболявания. В световен мащаб около 5,7 % от възрастните страдат от депресия, а само в Германия по оценки засегнатите са над 4 милиона души. Според СЗО депресията е най-честата причина в света за ограничения в способността на хората да действат и да се справят със задачите си и по този начин допринася изключително много за глобалното бреме на заболяванията.

DSM-5, класификационна система за психичните заболявания, посочва критерии, които трябва да са изпълнени, за да може на даден човек да се постави диагноза депресия.  В продължение на поне две седмици трябва да са налице потиснато настроение и/или загуба на интерес. В допълнение към тези основни симптоми трябва да са се появили поне пет други симптома, например нарушения на съня, загуба на апетит или намалена способност за концентрация. Освен това описаните симптоми трябва да причиняват значими затруднения, така че да се стигне до ограничения в професионалния или личния живот.

Концепцията за високофункционална депресия описва хора, при които се наблюдават признаци на депресивно заболяване, но които са се научили да се разсейват от симптомите си. Чрез постоянна активност, например в работата или в личния и социалния живот, тези хора прикриват негативното си настроение или загубата на интерес, така че самите те не биха се описали като депресивни. Тази непрекъсната заетост с нещо води до това, че човекът не показва ограничения във функционирането си, както обикновено се случва при депресия. Напротив, той по-скоро става високофункционален, тоест благодарение на постоянната активност постига особено много.

списък със задачи

Защо тогава високофункционалната депресия е проблем?

Сега може би се питаш защо високофункционалната депресия изобщо е предмет на актуалната дискусия. В крайна сметка засегнатият човек се справя добре в ежедневието си и сам не би казал, че се чувства зле – тогава какъв е проблемът?

Един от проблемите е, че засегнатите всъщност имат симптоми, макар те да могат да бъдат малко по-леки заради стратегията им за справяне, отколкото при хората, които отговарят на диагностичните критерии за депресия. И човек с високофункционална депресия се чувства изцеден и изтощен, изпитва по-малко радост, има нарушения на съня и страда от съмнения в себе си. Но тъй като като цяло все още функционира добре, той вероятно по-рядко търси помощ. А ако все пак го направи, често е трудно да се диагностицира депресивен епизод. Защото за диагнозата ограничението във функционирането е задължително условие.

Освен това изследователите предполагат, че симптомите на високофункционалната депресия се влошават с времето. Така стратегията на постоянна заетост с нещо може постепенно да работи все по-слабо, докато в крайна сметка все пак не се стигне до бърнаут или до загуба на функционалност и така до класическа депресия.

Какво казват изследванията за високофункционалната депресия?

Засега изследванията върху високофункционалната депресия са съвсем малко. От една страна, това се дължи на факта, че терминът е сравнително нов и присъства в общественото пространство отскоро. От друга страна, както вече споменахме, тази картина на оплаквания изобщо не фигурира в общоприетите класификационни системи за психичните заболявания.  Тъй като високофункционалната депресия не съществува като заболяване, което може да бъде диагностицирано, досега тя не е била обект на задълбочени изследвания.

Благодарение на общественото обсъждане на темата, както и на факта, че клиницистите наблюдават много хора точно с тази картина, вече има няколко проучвания, които се занимават научно с въпроса. През 2025 г. група американски изследователи разработи първите инструменти за установяване на високофункционална депресия. В едно проучване те изследваха кои фактори са свързани с високофункционалната депресия, за да задълбочат разбирането за този феномен.

В своето проучване те анкетираха различни хора на различна възраст за техните високофункционално-депресивни симптоми. Ако тези симптоми бяха силно изразени, човекът получаваше висок резултат по скала за HFD. Оказа се, че хората с висок резултат по скалата (тоест с много типични симптоми) съобщават за повече травматични преживявания в живота си. Освен това при тях по-силно изразена беше т.нар. анхедония – тоест като цяло изпитваха по-малко радост от хората с ниски стойности по HFD. Родителите като цяло имаха по-високи стойности по скалите за HFD от хората без деца.

жена с лупа

Какво (все още) не ни казват изследванията?

Описаното проучване на американската изследователска група е първи опит високофункционалната депресия да бъде научно определена и да се потърсят първи корелати. Широки научни изследвания по темата засега липсват.

Също така досега не е направено научно разграничение от т.нар. персистиращо депресивно разстройство. Тази диагноза вече съществува в класификационните системи за психичните заболявания. Тя обозначава форма на депресия, при която в продължение на поне две години са налице потиснато настроение и поне два други симптома (като нарушения на съня, липса на апетит, умора и др.). При това симптомите може да са по-леко изразени, отколкото при класическата депресия, но все пак трябва да причиняват затруднения. За да бъде поставена тази диагноза, човекът трябва вече да изпитва ограничения в ежедневието си, което при високофункционалната депресия по-скоро не е така.

Освен тази разлика обаче двете концепции много си приличат. Засега няма изследвания дали високофункционалната депресия наистина е самостоятелен синдром, който може да бъде разграничен от други клинични картини. Възможно е да става дума и за форма на персистиращо депресивно разстройство. Тук са нужни още изследвания, за да се изгради истинско разбиране.

Какви могат да бъдат отправните точки при високофункционална депресия?

Напълно възможно е хората с високофункционална депресия да търсят помощ много по-късно от хората с депресивен епизод, при които функционалността в ежедневието се губи. Докато професионалните и личните задължения все още могат да бъдат изпълнявани, вероятно е по-лесно симптомите да се омаловажават или да не се приемат сериозно.

Когато засегнатите потърсят помощ, пътят на лечение е подобен на този при класическата депресия. Лечението обикновено започва с прецизна диагностика. Натоварванията и симптомите се описват съвместно и се оценява тяхната тежест. Въз основа на това след това се изготвя терапевтичен план, в много случаи основан на поведенческата терапия. Там засегнатите се учат например да поставят под въпрос неблагоприятни мисловни модели и отново по-добре да усещат собствените си потребности.

Психотерапия

Може ли медитацията да помогне при високофункционална депресия?

Ако си се разпознал/а в тази статия, преди всичко бихме искали да те насърчим при съмнение да потърсиш професионална помощ. Въпреки че сме убедени в ефективността на медитацията и от научна гледна точка: осъзнатостта и медитацията не могат и не целят да заменят психотерапевтичното лечение.

При слабо изразени симптоми или като допълнение към терапевтично лечение обаче медитациите, основани на осъзнатост, със сигурност могат да допринесат за облекчаване на депресивните оплаквания и за повишаване на благосъстоянието. Изследователите вече са доказали в редица проучвания, че медитацията е ефективна при депресия. Някои изследвания дори установяват сходни ефекти на редовната медитативна практика и на когнитивно-поведенческата терапия.

Сара Б. (бакалавър по психология)

Задълбочете медитацията си с Mindfulife

Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.

Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.

За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.

Радваме се да те придружим по твоя път.

Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали

Източници

 

American Psychiatric Association: Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders. American Psychiatric Association, Arlington; 2013.

Breedvelt, J. J. F., Amanvermez, Y., Harrer, M., Karyotaki, E., Gilbody, S., Bockting, C. L. H., Cuijpers, P., & Ebert, D. D. (2019). The effects of meditation, yoga, and mindfulness on depression, anxiety, and stress in tertiary education students: A meta-analysis. Frontiers in Psychiatry, 10, 193.

Bringmann, H. C., Michalsen, A., Jeitler, M., Kessler, C. S., Brinkhaus, B., Brunnhuber, S., & Sedlmeier, P. (2022). Meditation-based lifestyle modification in mild to moderate depression - A randomized controlled trial. Depression and Anxiety, 39, 363–375.

Joseph, J. F., Tural, U., Joseph, N. D., Mendoza, T. E., Patel, E., Reifer, R., & Deregnaucourt, M. (2025). Understanding High-Functioning Depression in Adults. Cureus.

Kim E, Zeppenfeld V, Cohen D: Sublimation, culture, and creativity. J Pers Soc Psychol. 2013, 105:639-66.

Sy Atezaz, S., Karlene, C., & Richard M, B. (2020-03-20). Depression and Anxiety Disorders: Benefits of Exercise, Yoga, and Meditation. American family physician, 99(10).

 

Още от журнала

Психични разстройства

Какво е маладаптивното сънуване наяве? Какво може да помогне и може ли да се използва?

Маладаптивно сънуване наяве – дисфункционалността, пречката се крие още в самия термин. Самото сънуване наяве не е нещо необичайно: всеки от нас понякога се отнася, живее…

· 4 мин. четене
Психични разстройства

ADHD при жените: Защо толкова често остава незабелязано?

ADHD при жените често се разпознава късно – разбери защо симптомите толкова често остават незабелязани, какви трудности възникват в ежедневието и как осъзнатостта може да ти…

· 5 мин. четене
Психични разстройства

Разстройство от аутистичния спектър: може ли осъзнатостта да помогне при сензорно претоварване?

В тази статия ще научиш какво всъщност стои зад разстройството от аутистичния спектър, защо е важно да се разграничава аутизмът при жените и как осъзнатостта може…

· 8 мин. четене
Практика, не теория

Опитай live сесия.

Ежедневни live медитации с нашите преподаватели - седем дни безплатно в приложението Mind Club.