Да разберем метакогницията: как да се научиш да мислиш за собственото си мислене
Познато ли ти е? Появява се негативна мисъл, разсейва те и настроението ти веднага се срива. В тази статия ще научиш как да се отнасяш по-осъзнато към мислите си и да намалиш умуването.
Познато ли ти е? Появява се негативна мисъл, разсейва те и настроението ти веднага се срива. В тази статия ще научиш как да се отнасяш по-осъзнато към мислите си и да намалиш умуването.
Какво е метакогниция?
Метакогницията може да се определи като мислене за (собственото) мислене. Това означава, че собствените мисли се възприемат осъзнато, осмислят се и се насочват. Често понятието метакогниция се използва в контекста на ученето. В този случай метакогницията трябва да помогне за оптимизиране на собственото учене. Метакогницията обаче може да помогне и в други области, например при негативни мисли и типичното „прекомерно мислене“ (overthinking).
Следващата статия представя избрани техники от Метакогнитивната терапия (MCT) на Adrian Wells, които могат да помогнат за намаляване на прекомерното мислене (умуване и тревожене).
Мисловен експеримент
Опитай се да не мислиш за розов слон!
Е, получи ли се? Често се опитваме да изтласкаме негативните мисли и насила да мислим за нещо позитивно. Опитът да потиснем мислите обаче често води до това, че ги възприемаме още по-силно. Точно както с розовия слон. Ако се замислиш по-внимателно, страдаш ли повече от самите негативни мисли или от това, че ги превърташ отново и отново? Често страдаме значително повече от умуването и тревоженето, отколкото от самите мисли.

Причини за прекомерното мислене: метакогнитивни убеждения
Едно от обясненията защо не можем да пуснем негативните мисли се крие в нашите метакогнитивни убеждения. Метакогнитивните убеждения са автоматизирани убеждения за собственото мислене, които се развиват в хода на живота.
Например твоето метакогнитивно убеждение може да звучи така:
„Трябва да мисля, за да реша проблемите си.“
„Размишлението ми помага да разбера проблемите си.“
„Не мога да контролирам мислите си.“
„Мислите са опасни и неконтролируеми.“
„Тревожа се, за да бъда подготвен(а) за всичко.“
Ако някоя от тези мисли ти звучи позната, възможно е да не можеш да пуснеш мислите си, защото си убеден(а), че трябва да превърташ проблемите си отново и отново, за да намериш решение или да бъдеш подготвен(а) за всичко. Но какво ще кажеш, ако ти кажа, че това съвсем не винаги е необходимо? Колко често непрестанното умуване над даден проблем действително ти е помогнало да намериш решение? Вероятно в повечето случаи отговорът е: не. Не всеки проблем може да бъде решен напълно и никой не може да бъде подготвен за всяка ситуация!

Техники от Метакогнитивната терапия: как да спреш прекомерното мислене
По-долу ще ти представя четири техники, които могат да помогнат да спреш прекомерното мислене.
- Назови мисълта:
На работа си и една задача не върви така, както си си представял(а), и ето че изскача мисълта: „Просто не съм достатъчно добър/добра“. Преди да се потопиш в тази негативна мисъл, назови я и се запитай осъзнато дали наистина искаш да отместиш вниманието си от и без това натоварващата си задача към тази мисъл: „В момента се съмнявам в собствената си стойност. Не искам да отделям повече внимание на тази мисъл. Връщам се към задачата си и се опитвам да я свърша възможно най-добре.“ - Върни вниманието си:
Дори в началото да е трудно и може би все още да се чувстваш зле заради негативната мисъл, опитай се осъзнато да насочиш вниманието си обратно към заниманието си и си кажи: „Преди да започна да се съмнявам в стойността си, работех съсредоточено. Дори все още да се чувствам зле, сега продължавам да работя и се съсредоточавам върху задачата си.“ - Не спори:
Щом забележиш, че дадена мисъл не е насочена към решение, спри да се занимаваш с нея и не влизай в спор: „Забелязвам, че само се вкопавам в проблема, без да мога да намеря решение. Затова сега спирам!“ Това не означава да изтласкваш всяка негативна мисъл, а осъзнато да избереш да не се отдаваш на безкрайно умуване! - Планирай определено време за умуване
Ако не успяваш да върнеш вниманието си към заниманието си и имаш чувството, че трябва да допуснеш мисълта, определи си конкретно време, в което можеш да мислиш за нея: „Забелязвам, че тази мисъл в момента силно ме занимава. Затова ще си пусна таймер за десет минути. След това се връщам към задачите си!“
Като алтернатива можеш да си планираш и ежедневно време за умуване, в което да размишляваш върху всички мисли, появили се през деня. Така през деня ще ти е по-лесно да връщаш вниманието си. За целта можеш да запишеш появилата се мисъл и да си кажеш: „Тази мисъл я оставям за времето ми за умуване довечера! Сега се посвещавам на задачите си.“
Често помага и да избереш конкретно място за това, което да използваш единствено за умуване и тревожене. Например креслото в стаята за гости – така негативните мисли остават там, където иначе не прекарваш време.
Важно е времето за умуване да бъде ограничено!

Заключение
Вече се запозна с метакогнитивните убеждения като обяснение за прекомерното мислене, както и с техники, с които да си върнеш контрола над мислите си. Опитай се в ежедневието си осъзнато да си припомняш 4-те техники и да ги интегрираш трайно.
Дай си време и не се разочаровай, ако не се получи веднага! Автоматичните мисли са упорити и се усвояват в продължение на дълго време. Но ако прилагаш техниките отново и отново със същото упорство, ще си върнеш контрола над мислите си!
И не забравяй: не всяка негативна мисъл е лоша и трябва да бъде спряна. По-скоро става дума за това осъзнато да избереш да не се отдаваш на безкрайното умуване.
Leonie Halbe (бакалавър по психология)
Задълбочете медитацията си с Mindfulife
Медитацията може да бъде нещо повече от кратка пауза в ежедневието. Ако искаш да разбереш по-задълбочено как действа медитацията, как да изградиш стабилна собствена практика и как да подкрепяш осъзнато други хора, нашето обучение за преподаватели по медитация е следващата стъпка. Там не само ще опознаеш медитацията на теория, но и ще развиеш повече сигурност, яснота и доверие в собствената си практика.
Искаш първо да научиш повече за обучението? В нашия седмичен уебинар ще получиш представа за него и ще разбереш как може да изглежда твоят път към това да станеш преподавател по медитация.
За редовна подкрепа в ежедневието можеш да използваш и нашето онлайн студио за медитация и гъвкаво да участваш в водени медитации чрез Eversports.
Радваме се да те придружим по твоя път.
Още вдъхновение за осъзнатост ще намериш и в нашите канали
Източници
Capobianco, L., Heal, C., Bright, M. & Wells, A. (2019). What Comes First Metacognition or Negative Emotion? A Test of Temporal Precedence. Frontiers in Psychology, 10, 2507. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2019.02507
Fleur, D. S., Bredeweg, B. & Van den Bos, W. (2021). Metacognition: ideas and insights from neuro- and educational sciences. Npj Science Of Learning, 6(13). https://doi.org/10.1038/s41539-021-00089-5
Kowalski, J. Wypych, M., Marchewka, A. and Dragan, M. (2019). Neural Correlates of Cognitive-Attentional Syndrome: An fMRI Study on Repetitive Negative Thinking Induction and Resting State Functional Connectivity. Front. Psychol. 10(648). doi: 10.3389/fpsyg.2019.00648
Rapp, A. (2021). Metakognition im Dorsch Lexikon der Psychologie. Hogrefe. https://dorsch.hogrefe.com/stichwort/metakognition
Normann, N. & Morina, N. (2018). The Efficacy of Metacognitive Therapy: A Systematic Review and Meta-Analysis. Frontiers in Psychology, 9, 2211. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2018.02211
Shang. (2025). Metacognitive Therapy Exercises: How to Use Them Successfully - Metacognitive Therapy Central. Metacognitive Therapy Central. https://metacognitivetherapycentral.com/metacognitive-therapy-exercises-how-to-use-them-successfully/
Wells, A. (2009). Metacognitive Therapy for Anxiety and Depression. Guilford Press.


